За писането
Как се готви роман | 2019-09-05
Нели Господинова

Ако искате сюжетът ви да бъде вълнуващ, винаги поставяйте на героите си значими общочовешки цели. Най-вълнуващи са сюжетите, в които героите отхвърлят догмите на старото общество, преследват неотклонно идеалите си, бунтуват се срещу неправдите, търсят истината. Това може да се получи по различни начини, но обикновено най-важните промени, решения и събития се случват пред лицето на смъртта, когато човек е влюбен до ушите, страда от нечия раздяла, когато е лишен от основните си човешки права да бъде себе си поради болест, затвор и т.н. Естествено можете да вмъквате екшън, секс сцени, сложни за разрешение загадки. Важното е да успеете да развълнувате читателя. А това се случва, когато в действието настъпи обрат.
Пряката реч, която разплаква и автори, и редактори | 2019-09-04
Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Като пишещ човек, който е и от двете страни на барикадата, този въпрос смятам за особено ключов. Творецът в мен знае, че трябва да оформи пряката реч по правилата, както трябва, за да бъде на ниво и пред читателите на творбата, и пред евентуалния редактор. Редакторът в мен пък е изпитал на гърба си какъв ужасно тежък и времеизяждащ труд е да поправяш неправилно „сътворената“ пряка реч в текста на чужд автор. Един от начините да се избегнат такива напрегнати моменти е опресняването на знанията и преговарянето на правилата за изписване и предаване на пряка и авторова реч. Колонката е информационна и е само за онези, които имат интерес към тази тема. Всички цитати, както и самата статия са авторски, което означава, че при цитиране или публикуване на откъси името ми трябва да бъде изписвано.
Голямото значение на малкото тире | 2019-09-04
Илияна Каракочева /Ина Крейн/
Малкото тире (дефис) е един от непунктуационните знаци, които имат голямо значение в писмен текст. За неговата правилна употреба също има правила. Някои от тях се научават още в началното училище, с други се налага човек да се запознае по-късно. Кога е задължително и кога не – ще се опитам да обясня простичко в днешната колонка.
Търся Издател 2012 | 2012-08-28
Иван Богданов
Този конкурс има само една цел - да Ви научи да бъдете професионални автори. Да се научите да не се срамувате да се саморекламирате и да престанете да чакате тихо в ъгълчето да ви открият. Да се научите да хвалите смело достойнствата на книгите си (и естествено да премълчавате слабостите). Да говорите смело и най-вече интересно пред медии и читатели. Да се научите само с няколко изречения да описвате най-интересното в книгата си. Хората нямат (а и желание) да четат повече.
Как се пише фентъзи? | 2010-04-12
Весислава Савова
Колкото и да не обичаме съвети и правила, хубаво е да се поучим от по-опитните от нас, за да можем да създадем прекрасна книга, а защо не - нов шедьовър.
Нестандартни форми на поезия | 2010-03-06
Весислава Савова
Поезията винаги ни изненадва със своите новости. Срещаме я в различни форми, дошли до нас от различни части на света. Колкото по-нестандартни са тези форми, толкова по-голямо е предизвикателството пред поетите.
Как се пише колонка | 2010-03-06
Хенриета Хей /превод Весислава Савова/
Как се пише колонка
От Хенриета Хей - 95-годишна, бивш пилот на спортни коли, сега пише колонка
за „Daily Sentinel" в Grand Junction, Colorado от 20 години
30.04.1999 г.
Поезия, проза и верлибър | 2010-02-06
Камелия Иванова
„За писането" е рубрика, която си поставя нескромната задача да ни помогне да се ориентираме в морето от литературни видове, родове, жанрове, да не потънем в океана на литературните похвати, да бъдем малко по-осъзнати - читатели и творци. Задача, която наистина е нескромна и трудна, но, всички ние в екипа на списанието вярваме, че е реалистична и необходима. Вярно, че творческият процес е колкото осъзнат, толкова, та и в по-голяма степен, несъзнателен акт. Че е по-сходен със съня, отколкото с бодърстването. Че протича по закони и механизми, които много често не са свързани и не приличат по нищо на законите, по които се изграждат нашите мисли и механизмите, които определят целенасоченото ни поведение.
Съветите на Хемингуей | 2010-01-10
Персиян Ганев
Кой би се справил с даването на тези съвети по-добре?
Много хора, занимаващи се с писане единствено с търговска цел, бързат да кажат: "Ама аз не съм Хемингуей!". Но всъщност кой е по-добър автор за подражание от него? За разлика от повече
белетристи днес, пищещи "цветуща" проза, той е избрал да създава творби с изключително изчистен стил.
Така че да видим какво може да ни научи Хемингуей за ефективното писане!
Как да намерим време за писане? | 2009-12-12
Бахар Мустафа
Основният проблем за начинаещите писатели е намирането на време за писането. Това е така защото повечето от нас вече работят на едно място и искат да пишат за да изкарват допълнителни пари или пък просто за удоволствие. Тъй като и аз имах такъв проблем реших да събера на едно място няколко идеи, за това как да намерите време за писане.
Понятието "лирически герой" | 2009-11-23
Христо Стефанов
От ученическия чин сме запомнили един натрапчив фантом, който нерядко се е изпречвал между нас и очарованието на поетическата творба - така нареченият "лирически герой". Впрочем, терминът едва ли е виновен, че в опростителските анализи често служи за свеждането на богатото поетическо съдържание до една удобна форма. Нека пак си спомним ученическите години: "В поезията на Ботев лирическият герой е борецът-революционер", гласеше една от заучаваните наизуст формулировки. Вярна ли е тя? Би било правилно, ако кажем, че в най-общи линии е вярно, но е много бедна, защото не способствува за по-задълбочено навлизане в поетическия свят на гения. Ала това е само външната страна на въпроса. Ако се опитаме да разберем какво всъщност приемаме за лирически герой, ще видим, че най-често ние го идентифицираме с автора, с поета. Естествено, от значение тук е изповедността на лириката. Другият път, по който определяме понятието лирически герой, е чрез характеристиката му било в социален, било в психологически аспект. (Тогава формулата гласи: "Лирическият герой изпитва такива и такива чувства")
Смислова многозначност на поетическото слово | 2009-11-01
Христо Стефанов
"Думата е хамелеон". Едва ли може по-точно да се определи най-съществената особеност на словото - и в художествено произведение, и в разговорната реч: многозначност.
С тази особеност на нашето основно средство за общуване - езика, ние се срещаме всеки ден. И надали някога сме се замисляли как с помощта на една и съща дума (звуков комплекс) изразяваме толкова различни неща.
Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения | 2009-11-01
Пълен, непълен, определителен член - тази мъка за авторите.
Епитет, сравнение, метафора | 2009-09-20
Христо Стефанов
Но какво значи "език на поезията"? Очевидно - онази система от изразни средства, с които поезията си служи, за да предаде на читателя едно богато и многопластово смислово-емоционално съдържание. Както видяхме досега, тази роля може да изпълнява донякъде и поетическия ритъм, и поетическата фонетика, тоест - звуковата структура на творбата; и поетическия синтаксис, особените синтактични обрати, употребявани в поетическата реч.
Контекстът в стиха | 2009-09-05
Христо Стефанов
Тази толкова често срещана дума - контекст - е позната всекиму. И всеки знае в колко много значения се употребява тя. Затова може би трябва да започнем с пояснение - какво означава поетически контекст?
Или, още по-добре: какво въобще значи контекст?
Синтактис на стиха | 2009-08-02
Христо Стефанов
В своя стремеж за максимална изразителност поезията, като изкуство на словото, се стеми да направи "значещи" - тоест да натовари с изразяването на определено смислово-емоционално съдържание - всички особености на езика, които в обичайната реч имат само служебна роля. Досега се запознахме отчасти с начина, по който звуковата организация на поетическата творба се превръща в израз на съществени съдържателни особености - докато в обикновената реч тя е без отношение към съдържанието на изказването (освен в звукоподражателните междуметия).
Силаботоническо стихосложение: двусрични и трисрични размери | 2009-07-06
Христо Стефанов
Най-разпространеното стихосложение в българската поезия (за разлика от фолклора) е силаботоническото. Наложено още в зората на нашата нова литература под влияние на класическата руска поезия, то се оказва особено подходящо, защото великолепно отговаря на фонетичните особености на българския език. И още - защото забележимо се отличава от силабическото стихосложение, господстващо в народната поезия. А раждането на една литература винаги е свързано с желанието да се скъса пъпната връв, която я свързва с фолклора, литературата да се разграничи от анонимните творби на народния колективен гений. Затова, когато извоюва своята самостоятелност, поезията е в състояние да се обърне към съкровищата на фолклора, за да черпи от тях (както Ботев например), без да се страхува от обезличаване.
ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА ПИСАТЕЛИТЕ | 2009-07-06
Петко Р. Славейков
Когато пишете, трябва да имате пред очи следующите правила:
Поетическа фонетика - Рима | 2009-05-30
Христо Стефанов
От детството или от ученическия чин всеки помни тази строфа от гениалната творба на Христо Ботев. И я помни - именно това е същественото - може би неточно, може би бърка някоя дума, но дълбоко в паметта му е останал ритъмът и мелодията на тези стихове. Колкото и подвеждаща да е думата мелодия (защото ни насочва към асоциации с музиката), в случая тя е точна. Защото поезията е изкуството на звучащото слово - дори когато я четем, ние несъзнателно чуваме творбата сякаш произнесена така, както музикантът по партитура е в състояние да "изслуша" цяла симфония.
Наръчник за гладко писане | 2009-05-30
Умберто Еко
1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.
2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.
3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.