1. Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?
Моят дядо често обичаше да говори римувано и аз много се забавлявах. Когато бях в трети клас, училището ни, което носеше името „Васил Левски“, обяви конкурс за стихотворение, посветено на Апостола, и аз реших да се пробвам да напиша нещо римувано.  „Разказваха ни как един младеж синеок/ трап прескочил с лъвски скок/ и оттогава Левски го наричали/ и много българите го обичали...“ и т.н. наредих няколко куплета. Класираха ми творбата на трето място. И аз, вдъхновена от този успех, продължих да съчинявам стихотворения.

2. Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете? 
Един ден майка ми намерила тетрадката, в която си записвах моите стихчета, и отишла с нея във в. „Септемврийче“. Попаднала на Димитър Шумналиев, който ги харесал, и даже публикува във вестника някои от тях. Мама се похвалила на колежките си и една от тях й казала, че брат  й е ръководител на един детски поетичен кръжок и я посъветвала да ме заведе при него. Така попаднах в Студио „Поезия“ към Дома за изкуство и литература за деца и юноши с ръководител Атанас Цанков. Там научих тънкостите и правилата на силаботоническото стихосложение.  Имахме много изяви, правихме литературни четения, участвахме в телевизионното предаване „Прозорче към поезията“ на националната телевизия, където имахме късмета да разговаряме с Кръстьо Станишев, Анастас Стоянов и други наши поети и писатели. По поръчка на една правителствена делегация написахме стихове за Индия, които бяха преведени и предадени на Индира Ганди, а тя подари на кръжока ни един огромен абаносов слон. Имахме рецитал и на Славейковите дни в Трявна, където ни придружаваше и ни даваше напътствия Асен Босев. Бяха славни времена, които в голяма степен определиха творческия ми път.

3. В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Освен поезия, пиша разкази и приказки. Опитах перото си и във фентъзито, но някак не е моето амплоа. Понеже по стечение на обстоятелствата, макар че съм от София, от доста години живея край морето, то се превъплъти в една от моите музи. Както то е безкрайно, така и неизчерпаемо е вдъхновението, което разпалва в мен. Природата – с нейните сезони, трансформации и богатство, е също нещо, което неизменно присъства в творчеството ми. В него място намира и българската история, към която имам траен интерес.  Често тема на моите стихотворения стават спомени от детството и битът в миналото от времето на нашите баби и дядовци, на които съм посветила цял цикъл. Силно ме вълнуват и социалните теми и настоящето ни ежедневие, които също ще бъдат представени в новата ми стихосбирка. Обичам предизвикателствата и не мога да кажа, че има теми, които избягвам. Не се отказвам да пробвам да пиша за различни неща, но някои сюжети просто не ми се получават. Определено трудно се справям с любовната лирика например.

4. Как приемат околните творческите Ви занимания?
За щастие, получавам голяма подкрепа от близките и приятелите си. На премиерата на стихосбирката ми „Благословени дни от календара“ със стихове, посветени на народните празници и обичаи, много мои познати, които присъстваха, закупиха по няколко книги, за да ги пратят на свои деца и родственици в чужбина. Това много ме трогна, защото разбрах, че съм създала нещо, което ще е полезно на българите, които живеят далеч от своята родина, да запазят връзката с корените си.

5. Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
Със сигурност едно от тези неща е интересният сюжет и художественото майсторство, с което е пресъздаден. Мога да дам за пример Виктория Бешлийска и нейната „Глина“. Ненадминат с драматизма си остава „Вечерен тромпет“ на Борис Христов. Успешният автор докосва с творчеството си сърцата на читателите, предизвиква емоционална съпричастност с героите си и ярка реакция на прочетеното – сълзи, смях, съчувствие или наслада от пресъздадените природни картини, да речем. Ако останеш безразличен към прочетеното,  значи творбата е написана напразно.

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 
Да бъда самокритична. Да не се задоволявам с постигнатото. Много често пиша – ей така, за да поддържам форма, както се казва. Но тези творби отиват в папка „Упражнения“. Случва се от десет написани стихотворения само едно да одобря за „голямата сцена“. Писането ме убеди, че няма маловажна тема. Хубаво стихотворение или разказ може да се получи и от нещо много незначително. Предизвикателството е да го направиш значимо.

 
7. Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си? 
Най-вече да не забравяме миналото си, корените си, традициите, предците си. Да подадем ръка на нуждаещия се, да кажем добра дума на самотника, да пуснем монета в шапката на уличния музикант...

8. Какво Ви мотивира да издадете новата си книга?
Като всеки автор и аз мечтая това, което съм написала, да стигне до повече хора. Да споделя с тях това, което ме е развълнувало и съм пресътворила в стих. За мен е важна оценката на публиката. Печелила съм доста конкурси, на които съм получила признанието на журито. Но читателите са тези, които решават дали си добър поет, или не.

9. С какво се занимавате, когато не пишете?
Пак пиша, защото съм журналист и това ми е работата. От дълги години съм и редактор, така че редактирането също присъства в ежедневието ми. Но в него намират място и други творчески активности – в свободното си време правя декупаж и рисувам върху камъчета. Занимавам се и с калиграфия. Като хоби отглеждам и една малка градинка, в която освен краставици и домати, съм засадила редица екзотични растения – фейхоа, мяо-мяо, барбадоска череша, логанбери и др.

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
Благодарна съм и за хубавите, и за лошите неща, които са ми се случили. Трудностите, изпитанията и загубите ме научиха да не се предавам и да продължавам напред. Щастлива съм, че имам три деца, които осмислят живота ми. Благодарна съм, че имам добри приятели. Че работя това, което харесвам. Благодаря, че те има, живот!