Полъх за промяна

Културни новини


Връчване на наградите в конкурса за любовен разказ "Млад разказвач"

Милка Иванова | 2020-02-16


Снощи, проф. Диана Радойнова връчи наградите в конкурса за любовен разказ "Млад разказвач", на името на големия бургаски писател Атанас Радойнов. На церемонията по отчитане на конкурса присъстваха млада публика и гости от Общината - Диана Саватева, зам.-кмет и Петър Парушев, н-к отдел Култура.

Лауреатът във ІІ възрастова група Калоян Захариев пристигна от София, за да получи наградата си и да прочете отличения си разказ "По вертикала". От името на Деница Пенчева - победител в І възрастова група, за разказа "Елена" - наградата получиха нейните родители. НЧ "Любен Каравелов" връчи своя награда - участие в "Свято слово", на Веселин Веселинов от Сливен, за разказа "Азалия".

За художествените светове на Атанас Радойнов говори Милка Иванова, а за неговите редки и незаменими личностни качества говори Роза Боянова.

..."За да израснеш до библейските светове, е необходимо да се смириш до съвършената простота. Да се смириш пред храма Природа, пред божиите създания и пред това най-велико и едновременно несъвършено божие творение – човекът, поради оня, най-сладък грях. Да открехнеш доколкото е позволено тайнствата на всичкия този живот, пък ако можеш и да го опишеш такъв, какъвто си е: удивително-сакрален, но и смешно-карнавален! Да доизваеш с перо или инструмент красотите и кривините му. На това беше отдал своя живот нашият скъп приятел Атанас Радойнов.

През всичките години общението му със Странджа и нейните обитатели е било проникновено и мъдро, но и ведро, празнично, с любовно намигване – едно велико пиршество на неговия светъл дух. Така е било. А може би продължава така? Преметнал през рамо неизменната си чанта, крачи той по горски пътеки, почива на слънчеви поляни, излиза от лонгозите на Вельов вир, взира се в камъните, в изненадващите им форми, които водата, ветровете и времето ваят, може би за да ги подготвят за човешката рефлексия. Приведен над коренищата или премрежил поглед към клоните на леса, Наско открива тези форми и с няколко само докосвания на инструмент, ги дооформя за теб...

„Денят на сътворението слизаше...” – прошепва и ти спираш, омагьосан и изненадан. Пренасяш се в библейското Битие на сътворението, грехопадението и потопа, но някак съвсем естествено и в земното битие, при героите от „Стриптийз в ноевия ковчег”.

Земното битие! Велик промисъл! И все пак, колко ли щеше да е обикновено това битие без митологичното, без небесното, ирационалното, мистичното, онова сакралното? Как ли щеше да изглежда живеенето човешко без самодиви или без змейове? И Атанас Радонойнов дава своя отговор в книгата „Как тъй без змейове“:

„Че как тъй без змейове? – ревнали нашенци /в отговор на Карл Велики/. – Че ний без змейове ще газим земя и небе като слепи! Че то все си е дружно от време на време да хвърчиш във вселената с побратими-змейове!” – поставя ти криле Радойнов, и ти политаш към високите тайнства вселенски…

„Денят на сътворението слизаше...” – този път гласът на писателя се чува някак отдалеко. И ти отново спираш омагьосан. Спираш край огнището, във воденицата на Шейретите, да ги послушаш, пък да потънеш в сладостта на тоя пусти живот.

И дочуваш края на историята за вдовичката Калина - надарена от Бога във всичко и за овчаря Панчо, дето решил да си опита късмета с нея, нищо че била набожна и прибрана. До среднощ не заспивал той да мисли как свято да пристъпи към онуй нещо. Който е чел историята знае какво измислил и сторил, додето не видял в черните и очи, и упрек, и похвала, и обещание, и насмешка..." М. Иванова


2020-02-16 | Прочетена: 349