Полъх за промяна

Нови български книги


Пътят на книгата

Иван Богданов | 2020-04-16


Здравейте,

Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.

С тези думи обикновено започвам поредното представяне на книга. Но може би е време да се представя по-подробно.

 

Влязох в книгоиздателския бизнес случайно. 

Чета откакто се помня – още от 5-годишен, но в Университета отидох да уча програмиране – през 1986 година беше невероятно модерна специалност. Когато през 1991 година завърших, нещата се бяха сменили сериозно и работа за програмисти нямаше (да, знам, че сега това е най-високо платената работа). Наложи се да се занимавам с доста плебейски неща като предпечат. След обикаляне около година по рекламни агенции, започнах работа в едно издателство. То тогава въобще не беше известно, даже си нямаше име. Печатахме бързо продаващи се книжки за Тарзан (ако си мислите, че Бъроуз е написал само една, сте в голяма грешка).

Тогава не само книгоиздаването, но и пазарът на книги беше много различен.

Книги се купуваха основно от улични сергии (книжарниците бяха станали складове, както в оная песничка на Иван Ненков) и се търсеха основно четива за плажа. През лятото хората, отивайки на плаж, си купуваха по една книжка за 2 лв., изчитаха я там и я зарязваха. 

Постепенно нещата се смениха, започна търсене на по-сериозни книги и издателството се сдоби с инвеститори. Скочихме с двата крака в най-дълбокото – нов превод на Луис Карол и то не само „Алиса”, а и „Ловът на Снарк“, „Фантасмагории“ и други непревеждани до момента неща. След това се засилихме с 28 тома на „Шахразада“ (Шехерезада е някакъв некадърен превод). Пазарът беше гладен, хората цял живот бяха чакали на опашки за книги и купуваха всичко. Тогава 20 000 беше начален тираж, а 100 000 – добре продаваем. Пуснахме и качествени кримки – Пиер Рей, Виктор О‘Райли и други. Вървеше, ама капеше, а не течеше.

Тогава една литературна агентка ни донесе първата книга на Пако Рабан – „Траектории“. Във Франция много се шумеше за нея, беше критикувал правителството и имаше проблеми. Изчетохме я и я оплюхме дружно – в тая книга нямаше никаква литература. Но шефът тъкмо си беше купил последния му парфюм „XS” и реши да пробваме. Останалото го знаете – „Траектории“ се продаде в милионен тираж, търговците спяха пред офиса, даже по едно време самият Пако Рабан се беше засилил да идва към България. Заедно с издателство „Компас“ започнахме да издаваме Даниел Стийл и тогава разбрах какво е масова истерия. 

Както и че качеството на книгите няма нищо общо с продаваемостта им – нещо, което авторите все още не могат да разберат.

През голямата криза 1997г. пазарът на книги закономерно се срути. Големи издателства като „Тренев и Тренев“ излязоха от него, а и потребителското търсене се промени. Издателството се насочи към езотерична литература – „Има ли живот след смъртта“ и прочие (правил съм предпечат, но така и не прочетох „Диагностика на кармата“), а аз смених коренно бизнеса и отидох да се занимавам с други неща.

 

И така, докато направих Буквите. 

Първоначално изобщо не смятах да се занимавам повече с книгоиздаване. Но за 2-3 години работа в сайта се понатрупаха произведения, някои автори станаха известни и започна да се мисли за издаване на книги. Нали имах опит, мислех си, колко му е.

 

И така се започна.

През 2003 година издадохме първата книга на Буквите – „Две устни вино“. Тогава се видяха и основните проблеми в тоя бранш – книжарниците не искаха и да чуват за български автори, а потребителите в сайта, въпреки многото хвалби на автора, не държаха особено да го купуват.

Разбра се и че стандартните методи на печат, при които бяха изгодни тиражи от 500-1000 бройки, не работят, защото няма къде да се пласира такова количест­во. Започнахме да работим в две насоки – първата – да се намерят евтини методи за малки тиражи, а втората – да се намери начин за пласмент извън книжарските вериги. Изобщо цялото развитие на издателството през последвалите 10 години е въз основа на практическия ни опит какво е нужно на авторите. 

Проблемът с малките тиражи започна да се разрешава лесно – през 2004-2005 година в София се откриха няколко студия за дигитален печат и това позволи да се появят тиражи от по 20, 50, 100 книжки. 

Оттогава пробвахме множество методи за издаване и продажби на книги. 

Някои работеха (и все още работят добре), други – не толкова. 

Установи се, че чуждестранните методи не работят изобщо в България. 

За последните 10 години Фондация „Буквите“ издаде стотици книги, направихме няколко национални турнета и поне триста премиери.

Заедно с екипа натрупахме много опит как се работи, как се издават и продават български автори. Опит, който ще се опитам да Ви споделя в тази книга.

 

Как да издадем книга

 

„Накъде върви светът. Младите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”

Най-старият запазен египетски надпис

 

Вече десета година имаме успешна издателска дейност. Всеки ден ми се налага да отговарям на множество въпроси, свързани с изработването, разпространението и рекламата на книги – най-общо, да описвам пътя на една книга. Това ме мотивира да систематизирам въпросите Ви и да се опитам да им дам отговори в рамките на тази книга.

Интернет създаде много възможности за комуникация. Литературните сайтове, форуми, блогове и останалите начини за споделяне дадоха възможност за развитие на латентните способности за писане у всеки желаещ. Повечето автори бързо натрупаха обем произведения и пожелаха да ги видят отпечатани на хартия.

Развитието на съвременните технологии, масовостта на персоналните компютри, въвеждането на големите дигитални принтери направиха отпечатването на книга един сравнително лесен и относително евтин процес.

Искам още в началото да внеса едно уточнение – между отпечатване и издаване на книга има много голяма разлика. Повечето хора си представят процеса по следния начин – „Имам тук едни произведения (най-често стихотворения, към 80-100), подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите някое голямо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведенията. Е, добре де... пооправете там запетайките, че не ги научих тия неща”.

Това не е книга. Това е обикновен книжен архив. Особено ако се подлъжете по линията – „Той тука един приятел ще ми направи предпечата и ще потърсим някоя евтина печатница”.

За такива книги се е наложил терминът „Самиздат”. Много рядко подобни начинания имат успех извън ограничената приятелско-роднинска среда. И точно техните автори са основни поддръжници на тезата – „български книги не се купуват”.

Книгата е търговски продукт. Това схващане беше разрушавано през годините на социализма. Реализацията на книгата, както и полагащите се хонорари, не бяха на базата на пазарните закони. Това доведе до силно изкривяване на понятията и постоянното очакване на дотации от страна на държавата и/или неправителствени организации. Тепърва, малко по малко, най-вече под въздействието на неумолимите закони на търсенето и предлагането, този начин на мислене бавно се променя.

 

Издаването на една книга е сложен процес, включващ отговори на въпросите:

1. Какво искам да кажа с тази книга на читателите?

2. С кои произведения мога да направя това?

3. Към кои читатели е насочена тази книга?

4. Как да стигне тя до тях?

 

Отговорите на тези въпроси са дело на общата работа между автор и издател. Издателите обикновено са по-опитни, познават пазара и могат да преценят какви са шансовете на една книга – затова е полезно един автор, особено начинаещ, да се вслушва в тях. От друга страна, авторът е създател на продукта, който ще се продава и именно неговият талант ще осигури продаваемостта на книгата.

 

 

Как все пак да издадем книга?

 

Известна шотландска рецепта за печен заек започва така: „Първо уловете един заек...”.

Първо подгответе произведенията си. Наберете ги в WORD, форматирайте ги, за да са удобни за четене, изчистете, доколкото Ви е възможно, правописните и граматически грешки.

Постарайте се да си отговорите на горните въпроси и се подгответе за среща с първия си читател – ИЗДАТЕЛЯ.


Книгата може да бъде прочетена безплатно тук - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=205

2020-04-16 | Прочетена: 115