Стела Костова - Душата на поета е неспокойна!

Мария Георгиева


 

1. Коя е Стела Костова и личи ли си поетесата в нея и в реалността?

 

 

По професия съм социален работник, а по призвание – поет! Другото ми голямо призвание е да бъда майка. Имам три прекрасни деца и колкото клиширано да звучи, те са онова, което придава смисъл на всичко, което правя. Поезията отдавна владее душата ми и се е вляла в пулсациите на неспокойната ми кръв, така че, съвсем естествено е да ме следва навсякъде. Тези, които ме познават, са наясно със странностите, продиктувани от поетичната ми същност, като например да изчезвам духом понякога, когато сме се събрали в компания и да подреждам прииждащите куплети в главата си, докато трескаво търся къде да ги запиша. Друг момент е, когато просто гледам през тях, но те не ми се сърдят за тези разсейвания, защото знаят, че са ме връхлетели поредните словесни потоци. 

 

2. Кога започна да пишеш и какво те вдъхновява?

 

Първите ми творчески пориви се проявиха в ранна детска възраст, когато вече се бях научила да чета и трескаво се запознавах със света на книгите. Точно тогава започнах да си измислям рими, които обличах в различни мелодии. Забавлявах се много, докато подреждах римите и това ми носеше някакво странно усещане за душевно освобождаване. Първото ми смислено  и подредено в три куплета стихотворение, беше посветено на българския космонавт Георги Иванов. А с първото си сериозно и зададено по тема стихотворение, участвах в национален ученически конкурс, посветен на патрона на нашето училище „Васил Априлов“ и спечелих първо място. 

Моят непресъхващ извор на вдъхновение е самият живот - неговите най-различни проявления. Той е един спектакъл, в който  ние сме главните действащи лица. Вдъхновява ме начинът, по който участниците в него разиграват своите роли. Вдъхновява ме природата – нейната красота и могъщество, които ме карат да изпитвам едновременно и удивление, и страхопочитание. И естествено, есенцията на всичко това е любовта. Тя е съзидателната съставка на Твореца, която движи цялата ни случваща се действителност. Поезията ми е многопластова и засяга много и различни теми. Аз пиша социална, пейзажна, философска и любовна лирика, но като цяло, любовта в различните ѝ форми присъства навсякъде.

 

3. Разкажи малко повече за стихосбирките си и за проектите си за нови книги.

 

Пиша повече от 30 години, но смелостта да издам книга се появи преди две години и през 2019 година издадох първата си стихосбирка, със заглавие „Сънища за сбъдване“. Главен редактор на книгата е Ники Комедвенска – друго голямо име в поезията. На премиерата ѝ в клуб „Журналист“ в гр. София, имах щастието да се запозная с украинския поет, преводач, публицист и журналист – Виктор Мелник. По негова покана,  мои стихотворения бяха преведени на украински език и публикувани в украинското списание „Виницкий край“. Почти по същото време сръбският общественик, културовед и журналист с македонско потекло – Виктор Шекеровски,  публикува мои стихотворения, преведени на македонски език в списание „Македонска виделина“. 

Няколко месеца след издаването на първата ми книга, на бял свят се появи и втората ми поетична книга „Хляб по безлуние“, с главен редактор Божидарка Божинова. Книгата постави началото на една традиция, организирана от г-н Иван Богданов и издателство „Буквите“, благодарение на която, всяка година издателството ще издава безвъзмездно  по един талантлив, съвременен автор, в памет на покойната майка на издателя, която също е била поетеса. През месец септември 2020г. книгата излезе от печат. Въпреки усложнената епидемиологична обстановка, имах щастието да представя книгата си присъствено в Арт салона на радио Варна, чиято премиера се състоя на 12.11.2020г. Получи се една прекрасна поетична вечер. Малко след това, по покана на Елка Няголова – поет, преводач, публицист, културовед и радетел за поддържането на здрави връзки между славянските народи и техните културни среди, мое стихотворение бе поместено в първата по рода си всеславянска антология „ „О“ – като отечество“. За мен това е изключително голямо признание, защото името ми беше поставено редом до останалите 299 автори от всичките 33 държави, взели участие в този мащабен проект.

Имам идеи за бъдещи проекти за нови книги, но на този етап по-скоро ги обмислям и се мъча да отсея реално осъществимите, предвид цялата тази несигурна и сложна обстановка. Една от идеите ми е, да издам книжка с детски стихотворения и приказки, с красиви илюстрации, която ще раздам благотворително на детски градини в страната. Естествено за такъв мащабен проект е необходим спонсор, благодарение на който, идеята ще бъде реализирана. Вярвам, че когато настъпи подходящият момент, средства ще бъдат намерени. Обмислям също, да се пробвам да пиша проза, но това само времето ще покаже.

 

4. Вярваш ли, че поезията няма да умре и ще имаш и млади читатели?

 

Абсолютно убедена съм, че поезията няма да умре, а просто ще се трансформира. Всички наблюдаваме този процес. Постоянно навлизат нови стилове и течения, които променят осезаемо облика на добре познатата ни поетична форма. Това не е лошо, напротив… хубаво е да се разчупват стереотипите и да се осъвременява начинът на писане - така се създава по-широк кръг от читатели и се задоволяват повече абстрактни вкусове. Аз лично съм привърженик на класическата форма и използвам точно нея. За мен, само класическото стихотворение носи музиката в себе си. Всички останали форми са много интересни, носят своите дълбоки словесни послания, докосват, замислят, провокират, но са лишени от звук… от музика. 

Успехът на един автор се определя по мащаба на неговите читатели и по разширения кръг на тяхната възрастова граница. Когато интересът към творбите на съответния автор е от читатели от всички възрасти, това наистина е задоволяващо постижение. Днес е особено трудно да привлечеш млада читателска аудитория, поради редица особености на съвремието, в което живеем и поради разликата в потребностите, които имаме. Съвременният млад човек е пренаситен от информация и възможности за развлечения в интернет пространството. Именно поради тази причина той не може да задържи вниманието си никъде достатъчно дълго. Да събудиш интереса му, да привлечеш вниманието му и да го задържиш от началото до края, е изключително трудна задача. Ако аз успея да постигна това, удовлетворението ми ще е пълно. Стремя се и вярвам, че ще имам своята млада, читателска аудитория.

 

5. Би ли работила в съвместен проект с друг автор?

 

Естествено, че бих работила по съвместен проект с друг автор. Това е интересно предизвикателство. Например, бих искала да напиша пиеса съвместно с някой драматург. Тук кръгозорът ми не се ограничава само до пишещите, а до всички творци от различните творчески жанрове – художници, музиканти, певци, актьори и т.н. 

 

6. Какво е отношението ти към благотворителността? Би ли се включила към благотворителна кампания с твои книги?

 

Винаги съм била отворена за благотворителни каузи и с радост съм се включвала в няколко такива досега. Самата ми професия е такава, жертвоготовна и хуманна. Както вече казах по-горе, по професия съм социален работник. Именно в тази област, която е всеобхватна, ние специалистите наблюдаваме как стотици хора се нуждаят от помощ от различен характер. За съжаление държавната политика е такава, че не може да покрие всички нужди, които често са непосилни за нуждаещите се и техните близки, ето затова изниква необходимостта от организирането на благотворителни кампании. Аз, като автор съм готова във всеки един момент да се включа в благотворителна кампания с мои книги.

 

7. Религията присъства в доста от твоите стихове… Чувстваш ли се пречистена след влизане в храма и това отключва ли твоето вдъхновение да пишеш?

 

Искам да направя едно уточнение. В много от стихотворенията ми присъства Бог, не религията. Това често са две различни неща. Въпреки, че съм православна християнка, аз се определям като вярваща, а не религиозна. За мен религията е средство, оръжие за управление на масите, скрита зад името на Бог и вярата. Превръщането на храмовете в търговски тържища отблъсква хората и дори провокира съмнения по отношение на вярата. Едва ли Бог е доволен от този факт. За мен прякото общение с Бога е истинската връзка между мен и Него. Това е чист и свещен акт, който не се нуждае от посредници, поне не земни такива. 

В стихотворенията си често споменавам името на Твореца, което показва силната ми и непоклатима вяра в Него. Аз виждам проявленията му всеки ден, навсякъде и във всичко! Всички ние сме проява на Неговата творческа и съзидателна сила и любов. Именно чудото на това Божествено проявление ме изпълва, удивлява и вдъхновява. Самите ние - творците, сме  проводници на онзи вечен плам и предаваме дълбоките Божествени послания  тук на земята, като изпълняваме усърдно творческия план на вселената.

 

8. Лириката ли е твоята сила и имаш ли идеи за написване на проза?

 

Да, мога да кажа, че лириката е моята сила, защото само това съм писала през всичките тези години. В последно време започнах да правя опити в писането на къси разкази, така че съм готова да се впусна в жанра на прозата. Имам някои идеи в главата си, но е въпрос на време да ги реализирам. Когато един автор преминава от един жанр на друг, трябва да бъде много внимателен, особено когато не е творил в него никога преди това. Затова смятам да подходя отговорно и много плавно да премина от лирика на проза, като междувременно черпя от опита на другите пишещи в този жанр. Лириката обаче, ще си остане моята голяма любов.

 

9. Каква според теб е душата на поета?

 

Душата на поета е неспокойна! В нея бушуват урагани от чувства и емоции, а словесните потоци, които ежеминутно преминават през нея, я правят осезаемо по-чувствителна от тези на останалите. Тя е подложена на непрекъснати атаки от силата на внезапните прозрения и приливите на вулканичните вдъхновения. Често ние поетите ставаме нощем, за да излеем напиращата експлозия на белия лист и така да получим освобождение. В противен случай рискуваме да изпитаме дори физическа болка от този тежък товар. Чувството на освобождаване е неописуемо. В душата на поета се активират най-фините душевни настройки и затова чувствителността му към живота и света е осезаемо по-силна. В поетичната душа се отварят портали към други, непознати светове, от които извират реки от случващи се реалности, които творецът трябва да улови, да подреди и да проектира така, че да се получи едно силно и въздействащо стихотворение, което много точно да предаде първоначалното послание. Това понякога уморява, признавам. Но, това е сладка умора. 

 

10. Какви отзиви получаваш за стихосбирките си? Би ли споделила някои от тях?

 

Един автор търси одобрението както на литературните критици, така и на своите читатели. При първите, получава реална преценка за нивото, което е достигнал в творческото си развитие, а при вторите получава признание за творческата си работа. За съжаление, в последно време не се усеща присъствието на критиците в литературния свят, което е леко притеснително. Аз имах щастието да получа признание от големи имена на литературното поле, както в България, така и в чужбина, като Елка Няголова, Виктор Мелник и Виктор Шекеровски. Това е както удовлетворение, така и голяма отговорност, защото оттук нататък всеки път трябва да надскачам себе си. 

Бързо успях да събера читателски кръг и отзивите от първата ми стихосбирка бяха изключително окуражителни. По-голям успех постигнах обаче с втората си книга „Хляб по безлуние“, където бяха подбрани много силни стихотворения. Името ми вече е разпознаваемо и аз съм щастлива от този факт. Милите думи, които получавам от своите читатели са доказателство, че съм докоснала душите им и посланията ми са достигнали до тях. 

 

11. Как би прозвучало житейското ти мото, написано като стихотворение?

 

Стихотворението  „Прераждане“, включено в книгата ми „Хляб по безлуние“ много добре описва философското ми разбиране за живота. То звучи така:

 

Този свят изначално скроен

и пришит на ревера на Господ, 

ще го има и утре! Без мен!

Та нали съм за малко! На гости!


Та нали, като миг сътворен

между две тишини в необята,

ще си тръгна със дух въплътен

за живот в още няколко свята!

 

12. Можеш ли да импровизираш, съчинявайки стихове по тема на момента?

 

Мога да съчинявам по тема, импровизирайки на момента, но не бих казала, че ми допада подобен вид импровизация. Обикновено стиховете се раждат спонтанно и именно в това е тяхната сила. Защото зарядът, с който пристигат е много мощен и той не се губи нито за миг във времето, в което ти работиш по структурирането на стихотворението, изпипвайки и най-малките детайли, така че то да получи един брилянтен завършен вид. При моментните импровизации този резултат трудно може да бъде постигнат. Ако идеята е в това, да покажем, че можем да римуваме, то с тази задача, убедена съм, може да се справи почти всеки. Но поезията е дълбочина, а не просто игра на рими и случайно подбрани думи. 

 

13. Даряваш ли книги?

 

Да, дарила съм книги на три читалища и съм готова да го правя и в бъдеще. Както споменах по-горе, една от идеите ми е, да издам детска книжка с приказки и стихотворения, която да даря на детски градини в цялата страна.

 

Родена съм на паметна дата - 06.09.1975г. Дата, носеща своята ярка историческа значимост и увековечила първата ми глътка въздух в невинността на крехкото ми същество. Плачът ми е докоснал морето и пясъчния бряг. След това е полетял с крилете на чайките и е разпръснал устрема ми за живот над лазурна Варна. 

Навярно, с появяването ми на бял свят, баща ми е съзрял красивия септемврийски звездопад, сипейки златни огньове над тихия ни дом и ми е сложил име на звезда - Стела! Ето защо обичам да съзерцавам небето нощем. Търся своите посестрими в безкрая. Понякога моля облаците да се отместят, за да ги зърна. Те ми се усмихват и търкалят очите ми по сияйните пътеки на безкрайната вселена.

Вълшебните им огньове разпалиха страстта ми към думите. Първите звездни рими се срещнаха, за да опишат красотата и загадъчността на космоса! Тогава, преди цели 35 години, се роди първото ми галактическо стихотворение. Естествено, съвсем по детски, и съвсем чисто и невинно. Оттогава до днес, търкалям луни, разцъфвам в цветя, изплувам с изгреви и потъвам в залези, горя в пожари, флиртувам с вятъра, влюбвам се в дъжда, обличам се в нови любови и не спирам да преоткривам света. Думите рисуват душата ми по белия лист и създават приказни светове. 

Всичките мигове на споделеност и красиви пориви, събрах в книгата си "Сънища за сбъдване", която оповести своето съществуване през 2019г. Тогава разбрах, че сънищата могат да се сбъдват. 

В последния ми сън, луната беше седнала на прага ми. Беше гладна! Пуснах я да се търкулне в настоящата ми книга "Хляб по безлуние". Заповядайте при нея, за да Ви разкаже своята звездна история. 

 

 


2021-01-13 | Прочетена: 345