Стела Костова- стихове

Стела Костова


ПЕЙКАТА НА ЛУДАТА

 

На пейката до градския фонтан

я нямаше жената в тъмен шлифер.

До оня ден с кафе и гнил банан,

със куче и с раздрънкан калорифер,

седеше тя - безцветен макиаж

сред хиляди потоци многоцветни.

Днес нямаше я лудата на страж!

И пейката изглеждаше бездетна!

А стъпките на бързащия град

за кой ли път минаваха край нея,

но някак си не искаха да спрат

и в нейната самотност да прелеят.

До оня ден жената с къс бретон,

със вехт живот и с вярното си куче

превърнала бе пейката във дом - 

дом тесен, но приветлив и уютен.

И гост ѝ беше всеки минувач,

за малко покрай нея плахо минал.

Посрещаше, изпращаше до здрач,

говореше на птици и комини...

И тръгваше нанякъде в нощта - 

пречупена карфица под небето!

Със своята безлунна самота

и с кучето - другар на битието.

Днес нямаше я лудата и сив,

денят се плъзна вяло до фонтана.

На пейката, единствено щастлив,

смехът на тази скитница остана.

 

СПОМЕН ЗА ЛЮБОВ

 

Още помня дъжда с двата облака в чашата!

Недопитото слънце в чая ти с мед!

И онази мъгла, потопила терасата...

И очите ти - две катедрали отпред!

 

Помня как отеснях - като ръб върху масата.

А небето съблече своя син пеньоар!

И притихна денят! Аз и ти между чашите

бяхме перлени капки от вишнев нектар.

 

Помня как заваля през април любовта ти!

И завлече очите ми - две горещи луни!

Днес отново седя и отпивам дъха ти,

а в гърдите ми розова пролет кълни!

 

 

ТЪЖЕН ДЪЖД

 

На път за вкъщи заваля!

Не беше дъжд, а бе стихия!

Денят пред мене премаля,

припадна в близката саксия.

 

До нея - старец със бастун.

На стъпките си се гневеше.

По пътя лято с бял костюм

пред него облачно вървеше.

 

Прокапа в двете ми очи.

Не знаех, че валя с небето.

Отдавна всичките лъчи

се бяха скрили във морето.

 

Две котки, гларус и клошар

говориха си със площада.

Дъждът с продупчен пеньоар

изливаше се без пощада.

*****

На път за вкъщи заваля.

Отпих сълзите си обратно.

За миг душата ми преля

във хиляди нюанси златно.

 

Изгряха няколко слънца.

Домът ми жълто се усмихна.

На прага в къщната врата

дъждът в тъгата ми притихна.


Родена съм на паметна дата - 06.09.1975г. Дата, носеща своята ярка историческа значимост и увековечила първата ми глътка въздух в невинността на крехкото ми същество. Плачът ми е докоснал морето и пясъчния бряг. След това е полетял с крилете на чайките и е разпръснал устрема ми за живот над лазурна Варна. 

Навярно, с появяването ми на бял свят, баща ми е съзрял красивия септемврийски звездопад, сипейки златни огньове над тихия ни дом и ми е сложил име на звезда - Стела! Ето защо обичам да съзерцавам небето нощем. Търся своите посестрими в безкрая. Понякога моля облаците да се отместят, за да ги зърна. Те ми се усмихват и търкалят очите ми по сияйните пътеки на безкрайната вселена.

Вълшебните им огньове разпалиха страстта ми към думите. Първите звездни рими се срещнаха, за да опишат красотата и загадъчността на космоса! Тогава, преди цели 35 години, се роди първото ми галактическо стихотворение. Естествено, съвсем по детски, и съвсем чисто и невинно. Оттогава до днес, търкалям луни, разцъфвам в цветя, изплувам с изгреви и потъвам в залези, горя в пожари, флиртувам с вятъра, влюбвам се в дъжда, обличам се в нови любови и не спирам да преоткривам света. Думите рисуват душата ми по белия лист и създават приказни светове. 

Всичките мигове на споделеност и красиви пориви, събрах в книгата си "Сънища за сбъдване", която оповести своето съществуване през 2019г. Тогава разбрах, че сънищата могат да се сбъдват. 


В последния ми сън, луната беше седнала на прага ми. Беше гладна! Пуснах я да се търкулне в настоящата ми книга "Хляб по безлуние". Заповядайте при нея, за да Ви разкаже своята звездна история. 

 

Книги на авторката можете да откриете тук - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=547


2021-01-14 | Прочетена: 154