За писането

 Ако пишете за нещо сериозно, няма нужда да се вмъкват коментари от автор. Събитието само трябва да говори за себе си, иначе драматичният ефект чувствително се намалява. В същото време когато се пише за нещо весело, авторските коментари могат да правят текста по колоритен.
Когато говорим за поетическата фонетика, за онези особености в звуковия строеж на поетическата творба, които я открояват сред другите словесни изкуства и разговорната реч, не можем да се ограничим само с римата. Безспорно, тя е може би най-важната особеност на лирическата творба, но все пак нито е задължителна, нито е единствена.
- Четете МНОГО! "Четете много Чехов. После го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу и Тобиас Улф. Ако нямате време за всеки от тези автори, придържайте се към Чехов. Той ще ви научи по-добре от всеки учител по творческо писане." - Алисън Голдин, гл. ас. по творческо писане
 Избягвайте ненужни наречия, бройни числа и епитети като - винаги, веднага, тогава, повече, вече, един, много, малко, няколко, някакъв, други, след това, преди това, после, сега. Те в повечето случаи дублират смисъл на глагола или не казват нищо допълнително и важно.Пример: "Тя веднага скочи. Взе няколко листи от бюрото, извади един химикал от чантата си. И вече бе готова да записва.". Но "Тя скочи! Взе листи от бюрото, извади химикал от чантата. И бе готова да записва." - казва достатъчно.
Световната литература е изработила всеобщи типове сюжети, които се повтарят от произведение в произведение през вековете. Да се измисли нещо ново е сложно, но - възможно. Обаче ако писателят пише в определен жанр, той не трябва да нарушава каноните му.Пример - В детективска история, за която е прието да следва стереотип: престъпление, разследване, залавяне на извършител, не се прави обстойно описание на подходящи за почивка маршрути. Позволено е, ако това служи като литературен похват, който заплита сюжета. Иначе читателите ще останат разочаровани.
Когато преди години ми предложиха да напиша серия популярни беседи върху поетиката и лириката, библиографската справка „по темата" ме изуми. Ние имаме великолепни теоретици (историци и критици) по литературата, но популярно литературознание у нас практически няма. Разликата със руската литературна наука (използувам случая да препоръчам на младите читатели поне книгата на Е. Еткинд “Разговор о стихах") сe оказа фрапираща... Така бе написана тази поредица.За останалото, както се казва, ще съди читателят. Тук искам да поясня само едно: повечето дефиниции, формулировки, обяснения и даже някои примери в беседите съзнателно излагат общо-приетото гледище по въпроса и са в съответствие с оскъдната научно-популярна литература (например „Речник на литературните термини" ). В този смисъл дължа благодарност на всички български и руски литературоведи, чиито трудове познавам и от които - по един или друг начин — съм се ползувал. Популярното литературознание е онази област, където всяка, индивидуална изява в най-голяма степен ползува създаденото от предходниците, натрупаното колективно знание
Запитайте се: каква е целта на Вашата работа, защо читателят трябва да я прочете. Едно произведение, дори и без претенции за качество, трябва да решава конкретен проблем, по възможност важен за всички. Книгата трябва да образова. Колкото полезна и интересна информация има в нея, толкова по-интересна е тя за читателя.
Книгата ще ви хареса ако:- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети- сте от върлите фенове на Кинг и четете всичко негово- сте се опитвали да пишете и се чудите какво по дяволите се обърка
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси