1. Господин Камбуров, Вие и „Буквите“ имате дългогодишно сътрудничество, но бих искала да се представите отново. Кой е Цвятко Камбуров? С какво се занимава? В кои области са интересите му?
Казвам се Цвятко Камбуров, роден съм през 1959 година в Казанлък. Родителите ми са от Плевенския и Търновския край, избрали да работят и живеят в Долината на розите. Завърших математическата гимназия в града с пълно отличие, но математиката престана да ме влече и се насочих към правото. Завърших Юридическия факултет на Софийския университет през 1983 година, работих малко като юрисконсулт в Казанлък и от 1985 година живея в Плевен и работя оттогава и досега като следовател. Съпругата ми е ОПЛ със специалност детски болести и обща медицина, синът ни живее със семейството си и работи в София, внукът ми Калоян наближава да навърши седем години.
Интересите ми още от малък са свързани с книгите - обичам да чета, по-късно - да гледам кино, обичам да слушам хубава музика, обичам да посещавам различни места и интересни страни. В къщи имаме голяма и богата библиотека, която непрекъснато се попълва с нови и нови неща. Фен съм на хартиената книга, не се научих да чета други, в това отношение съм изцяло консервативен.
2. В литературното пространство се носи мълвата, че е на път да излезе Ваша книга. Разкажете ни за нея (какво е работното ѝ заглавие, жанр, сюжет и т.н.)!
Не знам как се носи мълвата, но аз съм споделял много пъти за книгата, която очаквам вече трета година да излезе от печат. Това е роман, в сериозен обем/ може би 800 страници/, който съм нарекъл още от самото начало „Реванш“. Наричам го криминален роман, но той е повече от това - наглед камерна история за разследването на едно убийство, която изследва и психологически, и социални проблеми за времето, което действието обхваща - края на 90-те години на миналия век и първите на сегашния. В историята са вплетени доста автобиографични елементи, фрагменти от действително провеждани разследвания, герои, които имат реални прототипи, някои живи и до днес. Но въпреки това „Реванш“ не е роман за мутри, мафиоти и други, вече достатъчно клиширани елементи от близкото ни минало. „Реванш“ е роман за трудната работа на следователите, за непримиримостта и компромисите, които понякога се налага да направим, за вечната борба между добро и зло и втория шанс, който животът често ни предоставя и който понякога лекомислено пропускаме.
3. Кое е основното послание, което отправяте с нея към читателите си? Защо заложихте на криминалната нишка в романа и колко време Ви отне да го създадете? Разкажете ни за процесът на създаването му (интересна случка около написването му, каква допълнителна литература ползвахте, разговаряхте ли с криминалисти, за да постигнете реалистичен облик на творбата си).
Основното послание е, че трябва да се бориш докрай , че няма само черно и само бяло, че винаги можеш да потърсиш реванш и рестартираш живота си. Стига достатъчно силно да го искаш… Лаская се от мисълта да съм успял да развия тази философска идея сред измислената криминална фабула. Криминалната нишка е онзи спойващ елемент, който обединява житейските перипетии на главните герои в романа. Всеки от тях е посвоему ощетен от живота и всеки търси, съзнателно или не, своя реванш от него. Техните истории са едновременно различни и заедно с това достатъчно близки. Всички преживяват своя катарзис и успяват да намерят това, което са търсили - и бившият следовател, сега адвокат Симо Коцев, и неуморимият копой Живко Гарев, и „адвокатът на дявола“ Христо Дерелийски, и симпатичната журналистка Виктория Рангелова…
Идеята ми дойде през 2000 година, от един български телевизионен филм, в който имаше герой - следовател, предаден от авторите изключително негативно. Това ме подразни, рекох си, че хората не знаят нищо за истинския труд на следователите, за хората „чиито най-хубави години преминаха в борба с вятърните мелници“ и реших, че искам да напиша един голям роман за това. Аз по принцип още от ученик се хвърлях в такива гигантски идеи - почвах да пиша разни неща, които непременно трябваше да са романи, но от това, естествено, нищо не излизаше. Сега вярвах, че имайки опита, ще намеря силите и ще успея да се справя с тази трудна творческа задача. Оставих проекта на начална фаза и го продължих вече сериозно през 2009 година. Работех бавно, ползвах много фактически материал от реални разследвания и събития, като литературната измислица не оставях нито за миг. Получи се сложна конструкция, материалът набъбна много, но аз държах на всеки елемент. Повярвах, че съм на прав път ,след като бях оценен като автор и започнах да публикувам разкази в алманасите на „Буквите“ - за което ще съм благодарен цял живот на г-н Богданов!
Надявам се, читателите ще оценят автентичността на повествованието - всичко е взето от реалния живот, дори са описани и доста реално случили се събития и реално съществували личности. Разбира се, всичко е пречупено през призмата на авторовата измислица.
4. Има ли място, където можем да прочетем части от него? Къде бихме могли да се запознаем и други Ваши произведения?
Части от романа публикувам в сайта „Буквите“, на моята авторска страница. Вече има няколко откъса - „Виктория“, „Апокалипсис“, „Смъртта на съветника“. Продължавам да представям и други. Имам издадени от плевенско издателство две книги с разкази - „Смок-мишкар и други невероятни истории“ - хумор, 2022 година , и „Жена с обеци“ 2023 година. Част от тези разкази са публикувани и в алманасите на „Буквите“ - „Проза“, „Хумор и сатира“, Коледен алманах“ през годините 2016 -2022.
5. Има ли вече насрочени дата и място за премиера?
Още няма насрочена премиера, тъй като книгата не е излязла от печат. Договорът с издателството предвижда срок до края на декември тази година. Щом стане факт, веднага ще обявя в нета подробности.
6. Вие сте част от авторското общество на bukvite.bg. Как се стигна до поканата да се присъедините и какво Ви донесе това? Какво очаквате да Ви носи в бъдеще?
Като автор в „Буквите“ бях поканен и включен по повод на класирането ми от журито с разказа „Чернев“ в конкурса на Сара. Беше ми дадена възможност да публикувам свои творби, което направих и продължавам да правя. За мен това е една възможност да бъда видян, четен и познаван от голям кръг хора - нали това, което пишем, е предназначено за тях! И тяхната оценка е важна за мен. В бъдеще имам планове да предложа още неща за издаване.
Прочетена от 1086
Казвам се Цвятко Камбуров. Родил съм се през 1959 година в Града на розите -.Казанлък, и невероятната атмосфера на това място ме е белязала за цял живот. Майка ми беше учител, а баща ми се занимаваше със сериозни и строги финанси. Още преди да тръгна на училище се бях научил да чета, и необятният нов свят на книгите, който се откриваше пред мен, ме запленяваше и очароваше. Обичах да чета много, в къщи се купуваха много книги, от дядо ми и друг възрастен приятел на родителите ми имах достъп и до старите издания на световни автори от библиотеките „Златни зърна“, „Световни романи“ и други книги, издавани преди 1944 година. Може би тези натрупвания в съзнанието ме накараха да се опитвам да пиша, участвах в конкурси за разкази по различни поводи и печелех като ученик награди в тях. Предложих няколко фейлетона в местния вестник „Искра“ и един, макар и в доста окастрен вид, бе публикуван през 1975 година.
Завърших право в Софийския университет през 1983 година и от 1985 година живея в Плевен и работя като следовател. Тази професия ме сблъскваше постоянно с различни хора и съдби, невероятен калейдоскоп на чувства и емоции. Заедно с това ме научи и на дисциплина, самоконтрол, сериозност и последователност - все качества, доста полезни за един бъдещ писател. Както и ме подготви за дългите самотни часове над белия лист или клавиатурата на компютъра…
Бях продължавал с моите опити и като студент, и след това, но едва в средата на 2000 година едно дяволче се загнезди в мен и ме амбицира отново да започна да пиша. Разбира се, отново беше роман, каквито много пъти бях захващал в предишните си години, но сега усетих, че вече ще мога. Е, не беше съвсем вярно, наложи се да се върна към него чак през 2009 година, но тогава се заинатих и реших, че връщане назад няма. Написах и няколко разказа, но нямах изграден точен литературен критерий. През 2016 година в Интернет открих случайно обявен конкурс за хумористични разкази „Вятърничави истории“ на Издателство „Буквите“ и реших да опитам. Разказът „Изцеление“ бе оценен и включен в издадения алманах. Тогава ми пораснаха част от крилете и реших да продължа. Така в продължение на шест години предложих за публикуване мои разкази, и те бяха включени в алманасите на „Буквите“ - „Проза“, „Хумор и сатира“, както и в „Коледен алманах“ за 2023 година“ Разказът ми „Чернев“ бе оценен и включен в алманаха „Сара и други любови - романтични разкази“ 2023 година.
През 2022 година издадох книга с хумористични разкази „Смок мишкар и други невероятно истории“, а през 2023 година - втори сборник с разкази с име „Жена с обеци“. Романът, който нарекох „Реванш“ и писах повече от десет години, приключих през 2020 година, същият се подготвя за издаване. В момента работя и върху други по-големи прозаични творби, но всяко нещо - с времето си!
Историите ми са взети от самия живот, „закачам“ се за живата история и впоследствие я допълвам, доукрасявам, влагам нов смисъл в нея. За разказа „Рекс“ например - историята на едно домашно куче, - след публикуването му в „Жена с обеци“ получих отзиви от различни хора, че това е всъщност историята и на тяхното куче - даже един приятел си го бил нарекъл със същото име!
Разказването на истории за мен е като отдавна осъзнат стремеж, нещо което винаги съм искал да правя, но не съм бил достатъчно упорит да го захвана навреме. Надявам се читателите да оценят написаното от мен и все някоя от разказаните истории да ги грабне за гърлото и да се вмъкне в сърцето им, за да почувстват, че тя може би е частица и от техния живот…
