Представяне 

Здравейте! Аз съм Гергана Траянова. Живея в две измерения – свят на реалност и свят на книги. Уча постоянно. Най-вече докато чета. Определям и като човек с приключенски и авантюристичен дух. По-интересно ми е да не следвам ничий път. Сама обичам да вървя из неотъпканите ливади и откривам съкровища, които могат да се срещнат като скрити послания в творчеството ми. Най-интересните събития, на които съм била, са самодивска сватба, лазаруване и как момите закичват трендафил на косите си, докато пеят песни за възхвала на героите. И то описани от самата мен. Не вярвате? Прочете книгата „Самодивска сватба“. Неслучайно тя е моят дебютен професионално издаден роман, с който да навляза смело в литературния свят и да заявя себе си като български автор, тъй като обичам българският език и култура. В творчеството ми всеки от вас ще срещне преплитане на обич и симпатия, които чувствам към порядките и идилията на живота сред природата, далеч от големия град. Много се радвам, че намирам вдъхновение и животворна сила именно сред нашите природни богатства и обичаи. Затова и ги описвам с желание и много настроение. Това виждаме и в поредицата „Самодивски сватби“ – как човекът се променя, воден от добри нрави, силна обич, самобитност и родолюбие.  

За мен, като българка, която обича и пресъздава специфични родни обичаи и като млад, модерен човек, който живее в технологичния 21 век, книги на тази тематика са врата към свят, който не бива да остава в забвение. Затова ми е даден талант и аз го споделям с всички вас. 
Наред с тези мои интереси, добавям и другите, които включват туризъм, четене на много книги, общуване с различни хора.

Дори езикът, който използвам, е нетипичен. Но и той има своята функция - да подчертае принадлежността и уникалността на пресъздадения от мен като писател свят. Свят, който може да ви развълнува и потопи към света на самодивите. Родолюбието е сила, срещу която не трябва да се борим. Не бива да забравяме, че сме част от тази сила. Затова, когато променяме света около нас, смятам, че трябва да търсим симбиозата с миналото. С гордост ще продължа да пиша и описвам не само юнаците и самодивска вечност, но и начинът, по който предоставям на вас, читателите, поглед към миналото. Не просто пренаписване на празниците от календара, а характерен и отличителен прочит на една различна и вдъхновяваща история, пълна с много обич и уникални герои. Затова ми е даден талант и аз го споделям с вас. Четете книгите с наслада, заслужава си.   

1. Чухме за част от източниците на твоето вдъхновение. Има ли и други? Освен това искам да те попитам има ли конкретни автори в интернет или литературни сайтове, от които черпиш вдъхновение?
Ще добавя, че това, което ме кара не само да творя, но и да обичам живота, е всичко онова, което се случва около нас. Най-вече разговорите с хората. И не само. Всичко онова, което ни заобикаля – от полета на пеперуда, до смеха на децата, от слънчевите дни и гръмогласни бури до морския бриз и планинския поток. Всичко около нас е красота. 
Като сайтове – следвам както класически, така и съвременни автори, за да бъда в крак с тенденциите. Участвам в няколко групи, повечето за съвети и въпроси, които провокират мисленето. Не само български като Буквите и Български писател, но и чуждестранни, предимно за фентъзи и фолклорни теми. Като имена на автори – в момента под наблюдение е колежката Яна Хараланова, чиято книга много се доближава до моите интереси, а именно самодиви, мистерии, диви магия и обети. Чакам с нетърпение да излезе книгата й в началото на есента, за да опознаем и нейния свят. 

2. Има ли автори, които са повлияли на творчеството ти и ги използваш като основа, когато пишеш.
Тук може би ще очаквате да започна да изреждам имена като Талев, Хайтов, Йовков, Чудомир... Но не. Ще споделя за едно малко човече, което се нарича Румцайс, а книгата е написана от чешкия писател Вацлав Чтвъртек. Там се говореше за самодиви и тяхното взаимодействие с природата. Мисля, че от тогава, като дете, в комбинация с нашите народни приказки за Жива вода, змейове и златни ябълки, са се загнездили в мен няколко красиви момента, заредени с много магия. И те са повлияли върху творчеството, което в момента извира като един хубав, бистър поток. Иначе не мога да избера конкретен автор, на който се възхищавам. Харесвам както Димитър Талев и Елин Пелин, така и Джон Роналд Руел Толкин или Краля, Стивън Кинг. А като влияние върху творчеството ми мога да посоча Хайтов. Дори наскоро дискутирахме къде са допирните точки между двойките Караиван-Мария и Деветака-Горица. Двама непримирими със съдбата бащи, и две подивели жени, намерили същността си първо в прегръдките на планината, след това в силата на любовта.   

3. С толкова интересни герои се чудя дали в главата ти през повечето време има само герои, или идеи, емоции, сюжети, или друго - и как успяваш да ги прехвърлиш в произведенията си?
Комбинация от всичко изброено. Като започвам винаги с идеята. При мен процесът писане е константна величина, процес, превърнал се в потребност. Имам един проблем и той е, че аз пиша много бързо. Дори се притеснявам, че е прекалено бързо. Но то няма как иначе, когато вдъхновение дебне отвсякъде.
Бих казала, че 50% от съзнанието ми е обзето от комбинацията сюжет + идея. Когато започна да пиша, винаги първо изчиствам какви ще са посланията и поуката от творбата, която предстои, както къде и кога ще се развива действието. След това са емоциите – важно е да развълнувам читателя. След тях идват и персонажите. Онези, които бързо ни стават любими или често ни ядосват със своите решения. Няма как, светът има две страни. Важно е да се получи добра симбиоза между всички елементи, изграждащи целостта на творбата. А това, към което се стремя най-много и бих казала, че е критерий за добре написана творба, е бързото потапяне в света на книгата, отвъд тук и сега. Героите да заживеят живот в съзнанието на читателя и да го развълнуват, да съпреживяват заедно историята.  

4. Гергана, ти имаш книга с необичайно заглавие „Самодивска сватба“. Макар и всички да знаем, че самодивите не се омъжват. Но не само заглавието е необичайно, в нея и мястото е особено, езикът е старинен, въпреки че е лесноразбираем и най-вече – Героите ти носят необикновени, но силни български имена. Разкажи нещо повече за тях.
Искам да кажа, че е много е странно за един автор да прави разбор на книгата си. Но, ще започна с това, че аз много обичам да пиша. Това в никакъв случай не е самоцел, а начин на живот, на потребност. Като творец, какъвто съм била цял живот и продължавам да бъда, са ме научили, да ценя времето, през което творя. А резултатът винаги трябва да е изящен и да дава на хората стойност. Именно такава е и книгата „Самодивска сватба“. Ще кажа също, че чрез книгите, които пиша, имам не леката задача да създам нещо, което да внесе емоция в човешкия живот. Било то с красота или емоции. Книгата наистина е необичайна. Появата й беше напълно неочаквана, в едни прекрасни слънчеви Великденски дни. Развих и написах историята  с невероятно желание, старание и страст. Така създадох свой собствен свят на герои, които докосват нашата дълбока същност. 
Книгата е динамична, без излишни описания, но въпреки това в нея са загатнати много детайли. Всяко действие, всяко цвете и всеки жест имат своята конкретна символика. Нищо в книгата не е случайно. Нито диалозите, нито местата, по които преминават героите. Дори местоположението на къщите има значение. Например, казанджийския двор е близо не само до водата, но и до църквата, тъй като семейството в този дом се има за най-праведния. Няма нищо случайно в това малко селце. Животът на героите е необичаен, макар и да се води по строги нравствени правила.  Затова е много трудно да събера в няколко изречения богатството и наситеността на емоции, неочаквани събития и преживявания, които изграждат сюжета. И всичко това породено главно от характерите на героите. 
Ще се срещнем с майка, която пази единственото си дете като орлица.
Ще видим поп, който отваря и затваря вратите на църквата според това дали праведно или грешно е постъпил някой. Ще видим баща, който не говори често, но когато го прави, е на място и поучително. Ще погледнем през очите на майка с несломим характер, която отглежда четирима юначни синове. Ще станем и неволни свидетели на една родителска немилост – баща, отричащ се от единственото си дете. Ще навлезем дълбоко в горските пещери, по стъпките на кървави следи, за да видим как живее самодивата в своето диво леговище. Ще попътуваме и по света, за да направим паралел между достойния и срамния живот. И още, и още действия, докато две сърца не намерят своя покой. И всичко това само заради инатливата обич на един момък, както казва баща му: „че щом невеста е легнала на сърце, за юнака спасение няма“.

Повечето от нас са отраснали с бабините приказки, поверия и нрави. За мен това е една много интересна и мистична част от народния ни фолклор. Знаем, че билките лекуват. Знаем, че ритъма на народните танци лекува. Виждала съм как баби използват затоплена керемида, за да изцерят болно място. Носим тези нрави в себе си като закодирана шевица. Аз само избрах правилната тема, в която да преплета миналото на този не толкова далечен свят. 
На много места в България се изпълняват различни обичаи. Те са нашата културна памет и национална идентичност. Хубавата българска книга трябва да бъде свързана с празник и да носи същите посланията. Именно това съм направила и аз. В книгата са застъпени обичаи като Еньовден, Цветница, Русалия, или пък местната самобитност, в която мъжете вярват, например, момчето се превръща в мъж само ако пребори вълк в горската пустош. Всеки празник носи своите поверия и действия, чрез които хората, в този случай персонажите, изразяват своята самобитност и свързаност не само с природата, но и с тайнствата на живота.

Мястото, където живеят тези интересни персонажи, се нарича Бела могила. Като опознаем района, разбираме, че там растат предимно бели цветя – бели люляци, бели лалета и бели кокичета. Както и бели момичета. Оттам идва и думичката Бела – като носител на добродетелност, красота и благодат. Освен това земята е огрята от слънцето целодневно, което дава плодородие за посевите, но виждаме как с дружни усилия мъжете решават проблема с напояването в летните месеци. Могила пък загатва за преселническия произход на местното население. Точно това обосновава и тяхната силна нравственост и самобитност, дори автентичност. Хора, дълбоко свързани с природата. Много по-различни от околните райони, с цел да се съхранят като народ. И цялата тази романтична представа за едно идилистично село е преплетена с войните от началото на 20 г., макар и военните действия да остават на заден план като по-светски събития. Историята изцяло се фокусира върху личността. По време на прочита на книгата на места оставаме с усещането, че населението на Бела могила не се впечатлява от това, което се случва по широкия свят, а живее по свои правила. Именно защото поддържат тежки морални вярвания и нравствени закони. Което пък е предпоставка за много интересни сблъсъци на характери. 
В селото, в което се развива действието, затворено в шепите на две планини, граничещо с буйна, бистра река, оградено от високи борове и непроходими елаци, битува твърдият и своенравен характер на юначни бащи, чиято дума на две не става, както и техните жени - смели невести, които се грижат за домашния уют и отглеждат с гордост синове и дъщери си. И ако всеки автор има мисията да представи героите си, то за живеещите в Бела могила аз ще го направя с много обич. Докато пишех, си ги представях много ясно, сякаш бяха хора, с които вече съм се срещала. С техните специфични характери, оприличени на диви вълци, мечки стръвници, горделиви соколи или кощави ярета. Дори цвета на очите им мога да сравня с небесна синева, тучна ливада или топлината в цвета на орехова черупка. Освен със своите характерни черти, много се гордея с имената им. Всички те са кръстени на български местности, планини, реки, градове и язовири. Използвах и продължавам да използвам този похват, защото той прави връзката на читателя с героите и богатствата на България много близка. Подобно на песните от родния фолклор, в които на реки и планини се приписват човешки качества. Това е още едно заимстване и вдъхновение от българското творчество. Всъщност, всеки от нас знае, че някои имена носят послания или са избирани с точно определена цел – да защитят или донесат късмет на притежателя си. Така са родени и моите герои. Герои като Соколица, стрина Верила, буля Лакатица, дядо Велбъдж казанджията, Равнец, Трояна или бачо Струмен. Хора, заредени с много енергия и живец.
Ще ви споделя за един от най-интересните и непредвидими персонажи, който се нарича Деветака. Името му е производно първо от Деветашката пещера. Толкова тайнствена и тъмна е дълбочината на характера му, като непроходима пещера. От друга страна, името му е свързано и с деветте белега, които носи на лицето си. Но как и откъде ги е получил – няма да издавам. Случката е описана в книгата. 

В началото на историята се запознаваме с младия юнак Пирин, растящ в сянката на баща със строги нрави и трима по-големи и силни братя. А Пирин, млад и буен юнак, поразен от обичта си към едно тихо и смирено момиче, воден от тайнствата на местните обичаи и съветите на най-големия си брат и неговата избраница, неволно пристъпва твърдите устои и променя живота си. Воден от един-единствен стремеж. Да докаже обичта си. Но пътят към тази обич е осеяна с много въпросителни и претегляне кое е добро и кое зло. В книгата постоянно има сравнение между делата на хората и кое каква стойност носи. Дали е гордост или срам.  Ще видим и сблъсъка между попската щерка и един дълбоко огорчен баща, чиято щерка тайно е приела кърпа за вричане от своя избраник. Или съпоставката между заможното семейство на казанджията и копаничарите спрямо по-бедните млади момчета, които се трудят денонощно на един от върховете, за да изкопаят бунари, с които да поливат нивите в ниското. Не по-малко интересно е дали един човек може да изкарва прехраната си, копаейки гробове, без да опетни душата и честта си.    

Ще се върна към заглавието на книгата. – То съдържа в себе си противоречие, тъй като всички знаем, че самодивите са диви същества, обичащи гората и свободата, а не домакинството. Самата история не е типичната представа за самодивите, която всички познаваме като весели песнопойки край някое бистро ручейче. Нито пък толкова романтична, макар и основната тема да е силата на обичта и какво сме готови да направим заради поривите на сърцето. Напротив, още с първите страници се потапяме много бързо в един напълно човешки свят, изтъкан от неволи, суеверия и силни емоции. Романът преплита в себе си пъстрота от човешки и силно морални теми като дадена дума, бащини завети, страдание, борба за оцеляване и надежди. И всичко това случващо се около вярванията и традициите на един самобитен и саможив народ. 

Сватбата пък има няколко символични значения. Ще видим и една друга нейна страна, която не е свързана с толкова радостно веселие. Както казах, историята не е типичната позната извадка от приказките, а крие много сложни и преплетени човешки взаимоотношения, които влияят на направените изборите и последствията от тях. И дали съчетанието „самодивска сватба“ е само метафора, прочит на местните хора за някакво противонравствено действие, или най-обикновена сватба между юнак и самодива, доколкото може да е обикновена в такъв състав, ще разберете, само ако прочетете книгата. А там ще откриете цяла шевица от детайли и елементи, преплетени закономерно с живота на хората – цветята, дъждовете, слънцето, обработката на земята, привързаността, която изпитват не само помежду си, но и към животните, които отглеждат. Още уважението към рода и ритуалите, които изпълняват по време на обичаите си. И най-любимата ми част е именно онази, в която самодивата взема живота и съдбата на хората в свои ръце. Смели и сръчни ръце. И всичко това, заради една непоколебима обич и красиво извезана кърпа с незабравки. Колко обич може да се скрие само в един жест. Било то дар или родова обреченост.    

И накрая ще споделя, че всеки, който се докосне до „Самодивска сватба“, ще открие своята история и своето лично послание в страниците на книгата. Това е история, изпълнена с много динамика и обрати. За тези, които все още се колебаят дали да поръчат книгата, ще им кажа, че дори вече са закъснели. Книгата наистина е едно малко богатство, задължително четиво, което грабва съзнанието ви, омайва силно и се изчита на един дъх. В коментарите ще има линк, от който може да направите поръчката. И както обичам да казвам аз „Ходи ли ви се на сватба, посетете самодивската“.

5. „Самодивска сватба“ имаше невероятен успех, първите 100 броя се продадоха само за 4 дни, вторият тираж също върви добре, от книжарниците сами се обаждат да я искат. Това е необичайно за първа книга на съвсем неизвестен автор. Как се чувстваш след всичко това?

Книгата е хубава и обхваща много интересна тематика, затова мисля, че е нормално да се получи такъв развой в продажбите. Ако има бойно кръщене за един автор, то именно подобен тип статистики могат да се нарекат така. Радвам се, че читателите и почитателите на книги, които преразказват българските нрави, са не само многобройни, но и нетърпеливи, жадни да вкусят от тази тематика. За мен е голяма радост, че давам на литературния свят точно такава книга, с фолклорни елементи и приказна мистика, вдъхновена от място, наречено България. И че такъв тип книга се приема наистина много добре от публиката.       

6. Дали се ожени самодивата и дали изобщо има самодивски сватби, читателите ще разберат, след като си купят книгата, но тя е само първа от една трилогия. Какво се случва нататък?
Тук е мястото да напомня на онези, които не са чели книгата „Самодивска сватба“ или се колебаят, да го направят, защото историята притегля много бързо към себе си. А пък времето до втората част намалява. Интересното е, че за кратко време цитатите, които споделям в блога и фейсбук страницата, си спечелиха общото звание „Самодивски сватби“, което вече означава, че тази поредица живее свой живот и тя определено има място в читателските списъци. И както цялата история се разви толкова нетипично и за рекордно кратко време, ще споделя ще точно в тази стъпка, наречена „какво се случва оттук нататък“, отново ще има изненади. Обикновено повечето автори срещат затруднения на този етап. Втората част често се бави, изсмуква се сюжет, минават година, или две... преходът от първата към втората става тромав или авторът се губи в сянката на първоначалния успех. Малцина са тези, които преодоляват този проблем. Но при мен това историята ще е друга. Втората част за самодивите е готова, още по-силна, завладяваща и вълнуваща от първата. В книгата, озаглавена „Невеста лазаркиня“ ще отворим още по-широко портите към Бела могила. Ще се потопим много по-детайлно в личния свят на героите. Ще споделим заедно с тях много повече емоции, радостни събития и неволи.  
Във втората част разгръщаме в подробности детайлите, които загатваме в първата. Буквално светът се отваря пред местните жители. Ще разберем какво се случва с юнаците и самодивите след първата самодивска сватба. Има ли такава всъщност, няма ли. Метафора ли е, или някакъв местен нравствен израз. 
Ще се потопим в различни ситуации, от мъжката работа на полето, през нови военни действия, до невестински сборища и обичаи като ладуване и Еньова буля. И, разбира се, ще проследим нова история, изпълнена със силна и непоколебима обич в очите на един юнак, растящ в сянката на смели мъже. Ще видим как влияе съдбата на самодивите на идващото поколение и техните посестрими, лазарките.  В книгата „Невеста лазаркиня“ ви очакват двойно повече страници и двойно по-интересни приключения. Тук искам да направя едно много важно уточнение, че двете книги са свързани и задължително трябва да се прочете първата част, „Самодивска сватба“, за да се потопят в историята на самодивите, преди да дойде времето на лазарките. 
Втората част, „Невеста лазаркиня“, ще представим в началото на м. септември, на „Алея на книгата“ в София. За актуални събития и интересни случки следете фейсбук страниците на Буквите и книгата „Самодивска сватба“, както и моя профил като автор.

Послание:
Героите в книгата преразказват достолепния живот на родителите ни, баби и дядовци. Традициите, описани там, сме ги научили и съпреживели благодарение на всички тях, защото те са съхранили родовата ни памет. Те са нашият извор на родолюбие, почит към празниците и уважение едни към други. Нека и ние ги съхраним и предадем на поколенията след нас. Четете съвременни български автори, защото в творчеството им могат да се открият скрити съкровища.