1. Спомняте ли си ясно кога и как започнахте да пишете, да създавате светове и да водите героите от разказите си по пътя на житейските им превъплъщения?

Като дете нямах богата езикова култура. Започнах да си пиша дневник, в който описвах преживяванията си през деня. Изреченията бяха простички, неструктурирани и по детски наивни. Започнах го на около 13 години и го писах в продължение на повече от пет години. Постепенно се научих да се изразявам все по задълбочено, а фразите ставаха все по добри. 

Все още първият си дневник – от една страна да показва напредъка ми от онези години и от друга – ако някога се възгордея да ми напомня от къде съм тръгнала.  

През детските си години правех многобройни опити да пиша в мерена реч. Нищо не се получаваше – и две изречения в рими не можех да сътворя. Почти се бях отказала от близо 4 годишните ми опити. 

Когато... една нощ сънувах първото си стихотворение. Бях на 18 години. Все още сънена станах и го записах. На лист хартия.

А ето и първото ми творение:

ХХХХ

Когато обичаш – ти онемяваш

И всички, и всичко за теб е добро.

Помислиш за него – и засияваш

И недостъпна си за всякакво зло

Светът става в розов нюанс оцветен

И хората са мили и добри около теб

Човек от твоето сияние е заслепен

И макар за него непозната

Му се иска да те грабне и вземе 

Със птиците намираш общ език

И с мисълта си литваш нависоко

Говориш им за всичко – чурулик,

А после пък се гмурваш надълбоко

На рибите описваш от сърце

Горещата любов към смуглото момче

И радваш се като дете-

Без страх ти слагаш на акулата венче

Изплувайки отново на брега

Опиянена тичаш под дъжда

Цветчета милваш с нежни пръсти

И с трепет чакаш часовете късни,

Когато ще се срещнеш с принца твой

И устните ви ще се слеят

Ще светят и звезди безброй

И нови сили в тебе ще се влеят…

….Но туй какво е ? – протяжен звън!

Невярваща очи отваряш.

Разбираш – всичко е било прекрасен сън

Унесено ръце протягаш

Любимият да задържиш…

Но можеш ли с ръце да хванеш

Човекът само във съня ти жив?

След това написах много стихотворения. Разкази пиша от скоро – от около две-три години. Защо толкова късно прописах проза? – Отговорът е, че не знаех как се пишат разкази. Когато научих – посещавах курс за творческо писане – разбрах и започнах да пиша. А също така разбрах, че ми се и получава .

2. Кой беше първият човек, който усети , че притежавате талант да пишете и ви насърчи и подкрепи да продължавате да творите?

Вече бях на 23 г. Работех в болница и се престраших да прочета част от стиховете ми на един доктор, с който работех. Бях много притеснена и неуверена как ще ги възприеме. За моя изненада той много ги хареса и ми даде ценни съвети как да стана още по-добра.

Разбрах, че съществува и формата Акростих. Реших да пробвам – и ми се получи с лекота. Стиховете започнаха да извират от душата ми. А с акростиха постигах две цели наведнъж – да предам послание не само в мерената реч, но и с началните букви на всеки ред. Въпреки това аз все още бях твърде плаха и не вярвах в себе си и в своите възможности.

Минаваха година след година аз не спирах да пиша поезия, но не смеех да покажа написаното на никой, защото се срамувах. 

Вече на 30 г. Учейки Връзки с обществеността в СУ имахме поставена задача да напишем есе на тема: “Социалната роля на радиото”. Аз нямах никаква идея какво да пиша в есето. А времето течеше и ме притискаше. Тогава - от безизходица реших, че ще рискувам и ще напиша акростих именно с тези начални букви. С ужасно притеснение и болки в стомаха предадох работата си за оценяване. И каква беше изненадата ми, когато ми се обади секретарката на декана, който ни беше поставил тази задача и ме похвали, че много ми е харесал произведението и е приятно изненадан от уменията ми. 

Но и това не ми помогна да изляза от анонимност. Продължавах да пиша, но все така тайно.

3. Кои са жанровете, в които, в които се изявявате? Има ли теми, които ви вдъхновяват по-често и такива, които избягвате?

Обичам трилърите, напрежението и надеждата на финала. Не ми се отдава да пиша за любовта - независимо дали в поезия или проза. Обичам да пиша за това, за което мнозинството избягва. Обичам предизвикателството да пренеса на белият лист и в подходяща форма  всичко онова, за което не се говори или се мълви шепнешком. Това съм го приела като своя мисия, въпреки че не се тиражира обикновено. А и е умение, според мен да пресъздадеш гнилото и това, което отвращава във форма, която едновременно спазва добрият тон,  която докосва читателите и предизвиква размисъл.

4. Как се отразяват вашите творчески пориви върху близките ви хора? 

Никога не съм получавала подкрепа от родителите си. Баща ми така и не разбра за опитите ми да пиша – той беше твърде далеч от това, а майка ми, на която прочитах някои от стихотворенията ми – просто оставаше безмълвна. Нито ме поощряваше, нито ме критикуваше. Може би от там и моята неувереност в способностите ми. 

Вече на около 24 г. Се осмелих да дам тетрадката с творчеството ми на колежка. Тя прочете произведенията ми на един дъх, а накрая ми каза: “Много въздействащи стихотворения, но много мрачни и който ги прочете ще се депресира и самоубие….”  А аз отново се затворих в себе си …

Вече на 30 години, когато заживях със съпруга си получих онази подкрепа, от която се нуждаех – безрезервната и чистата. Той и досега ми е коректив и опора. Мога да разчитам на неговото мнение и знам, че няма да подмине критиката към мен, когато е нужна.

Подкрепя ме не само с разбиране, но ми е стимул и вдъхновение. Създава ми онзи уют, който ми е необходим като творец. И в материалният смисъл, и в емоционален план и като емпатия.

Подкрепя ме в новите ми начинания и ме стимулира да опитвам нови и нови неща в областите, които ми носят удовлетворение и признание. Дава ми спокойствие, кураж и увереност.

5. Какво според вас е това, което прави един автор успешен? Кои имена биха илюстрирали най-добре представите ви?

За мен успешният автор трябва да бъде посвоему уникален и да има своя подпис. Стилът му да е разпознаваем. Да докосва читателите с творчеството си. Да предизвиква реакция в обществото. Да твори култура, а не халтура. Да носи послания и надежда.

Обожавам любовната лирика на Дамян Дамянов - може би защото самата аз не умея да пиша за любовта. Обожавам сонетите на Шекспир в превод на Валери Петров. Облажавам да чета и препрочитам Сенека. Обожавам писателите фантасти – Айзък Азимов, Артър Кларк, Любен Дилов, Станислав Лем и т.н. Като дете се възхищавах на Николай Носов и книгите му за Незнайко.

Обожавам и Стивън Кинг – въпреки , че от мнозинството се приема като “лек” писател. Но в него и разказите му ме изумява способността му да вземе нещо обикновено от реалността и ежедневието и от това да направи хорър.

6. Кое е най-важното нещо, на което писането ви учи?

Да мога да се изразявам. Чрез писането обогатявам езиковата си култура. И не на последно място често това, което ме е сломило в реалността претворявайки го на белият лист аз смъквам товара от плещите си. Да, обичам да пиша за нелицеприятни теми, но винаги на финала на произведенията си давам и лъч надежда. 

За мен писането е своето рода психотерапия. 

7. Кои са посланията в творчеството ви, които за Вас са важни да достигнат до читателите?

Посланията в творчеството ми са – винаги има надежда. И в черното има бяло, само трябва да отмием чернилката и светът е шарен, а не черно-бял. 

Въпреки, че творчеството ми е тежко за четене и осмисляне – аз се радвам на това, че винаги предизвиквам емоция у читателя. Водя до размисъл и опознаване на човешката душа. Представям неща, които мнозина не предполагат, че може да съществуват. Пиша и за утайката на обществото, а това според мен е умение – да можеш в литературна форма да представиш ужасяващото, гнилото и отблъскващото като същевременно запазиш добрия тон и езикова култура.

8. Каква книга подготвяне - за издаване?

За издаване подготвям книгата “Лицата на насилието”. Това е сборник с разкази, обединени от темата за насилието. 

Издаването на тази книга на тази тематика е сбъдната моя мечта. Насилието е тема близка до сърцето ми. Била съм и от двете страни – като оцеляла от физическо, психическо, сексуално насилие , като професионалист работещ с лица, преживели насилие или в ситуация на насилие и като доброволец в тази сфера. 

Познавам насилието отблизо и във всичките му форми. Всички разкази в книгата са базирани на действителни лица и събития и са се случили в България.

Насилието има много лица. В разказите си разкривам част от проявленията му. Безкрайно откровени и разтърсващи.  

Някои от “Лицата” са слабо познати за обществото – като например институционалното насилие, но то съществува. И когато се прилага на хора , които нямат глас аз влизам в ролята на вестител. Такива хора са личностите с ментални проблеми. Да говоря и пиша за тях също припознавам като своя мисия. И да разкривам именно стигмата около тях.

В един от разказите ми пиша за инцеста - или кръвосмешението, особено в детска възраст. Тема, за която не се говори, но то съществува и оставя трайни следи в преживелите го.

Домашното насилие – доста нашумяла тема. Но то не е само физическо, а и психическо, което е трудно разпознаваемо и не оставя видими следи. Колко хора ще се припознаят в разказа ми?

Насилието, основано на пола? – да, напоследък стана модерна и тази тема. Но и то има своите две страни, а именно хомосексуалистите наистина са пренебрегвани и ограничавани, но дали някои не се възползват от това и не злоупотребяват? И съзнателно ли го правят или просто в ранимостта си търсят начин да се защитят, предпазят… Разбираме ли ги? И приемаме ли ги? 

9. Какъв е светът ви извън писането?

С една дума – пъстър и шарен. Комуникативен интроверт съм. Обичам комуникацията, но не на всяка цена и с всички. 

Близо три десетилетия съм член на МЕНСА – БЪЛГАРИЯ. Отидох на изпита от любопитство и без грам самочувствие, но се оказа, че съм с IQ 168.

Играя народни хора и танци повече от 30 години. Започнах като 4-годишно дете до 25 годишна възраст, а после след прекъсване от около 15 години продължих. И понастоящем все още упражнявам това свое хоби. Обичам сцената и това, което ми дава -  удоволствието да играя пред публика, светлината на прожекторите, експресията и вълнението преди всеки танц.

Доброволец съм и в неправителствена организация с дейност фокусирана към работа с лица, преживели насилие, излизащи от насилническа връзка или все още в ситуация на насилие. Всичко това ми носи удовлетворение и задоволява алтруистичните ми пориви, които високо ценя.

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?

Благодарна съм на живота ми такъв, какъвто е. Не е бил лек, много уроци съм научила по трудния начин, но те ме изградиха като човек – добър или лош - не зная, но със сигурност уникален, както всеки един от нас.

Благодарна съм за това, че се научих да претворявам в стихове и разкази за преживяното, споделеното, видяното и чутото.

Благодарна съм на хората, които повярваха в мен и ми дадоха крила да летя.

Благодарна съм на подкрепата, която получавам от съпруга си и вярата му в мен дори и в моменти, когато аз самата не си вярвам.