1. Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?
Първите ми спомени са от 6-7 клас в училище. Какво точно съм писала нямам спомен, сигурно е било нещо за пчелички и тревички, любов и тъй нататък. :) Помня, че първия вестник, в който бяха публикувани мои стихчета, се казваше "Трезвеност" и учителките ме караха да ги рецитирам публично пред другите ученици.. Явно в някой момент ме е избивало и на глобални тематики.
2. Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете?
Аз винаги съм била късметлийка в този живот и съм се радвала на добро отношение от повечето хора и учители. Може би най-присърце прие моите творчески търсения една от учителките ми по литература, дошла по заместване на другата литераторка, по времето на гимназиалните ни класове. Самата тя беше нежна и красива, с поетичното име Пролет Паунова. Тогава вече бях започнала да си залитам по белите стихове, готиката, абстракциите и емоциите в тъмни краски. И може да се каже, че тя беше моето насърчение.
3. В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Пиша главно стихове, много по-малко текстове в проза имам. Темите ми са нощни и пеперудено отнесени – безсъници, музика, нощни цветя, драматични любови, предателства и отдавания, трайно и нетрайно. Старая се да не съм стандартна и скучна, да рисувам красиви картини с думи. Не мога да кажа, че ги избягвам, но не изпитвам необходимост да пиша патриотични и социални стихове, макар да имам няколко и да се смятат за успешни и да съм ги срещала по форуми с такава насоченост. А пък хуморът, мисля, че съвсем не ми се отдава /имам в изобилие скорпионски сарказъм и ирония, но този хумор хапе/, затова и Алманахът за хумор на г-н Богданов е единственият, в който никога не съм се пробвала да участвам. Както казват руснаците – это не моё.
4. Как приемат околните творческите Ви занимания?
Приемат ги много добре. Както вече казах, аз съм си късметлийка и в местата, в които съм споделяла своите стихове в Интернет мога да кажа, че съм била доста глезена, наричана и богиня, и кралица, което е малко по детски, но пък е приятно. Е, в съвсем младите ми години и първи участия в някои такива сайтове имаше и повярвали си, че те са велики творци, а другите не стават, които обичаха да разбиват ентусиазма и крехките кълнове на творчество в такива като мен, но това ми помогна и да израсна и да повярвам в себе си, да се науча да се ценя и отстоявам своето. Всяка монета има две страни, нали?! Жалко е само, че заради такива комплексари със самочувствие някои по-неуверени, но талантливи млади хора направо бяха отказани повече да творят. А можеха да оставят след себе си ценни и красиви думи.
5. Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
Кое ги прави?! Ами, много неща. На първо място да вярват в ценността на това, което създават, но не главозамаяно, а реално и самокритично, да имат силно желание да успеят и да са готови да платят цената на този успех, която е свързана с много труд, публични изяви, пътувания и срещи с хората, дори с доза наглост и самочувствие, цена, която аз самата доскоро не бях готова да платя. Много ми бе трудно да изляза на светло, в светлината на прожекторите, за да представя себе си и творчеството си, макар да съм начална учителка и никога да не ми е било проблем да застана пред напълно непознати деца и общуването ни да е успешно и приятно. Но това е друга аудитория. И все пак знам, че никой не е длъжен да те извади изпод масата, където си се скрила и да те направи известна и успешна. А колкото до успешни автори...., много са. Всички, чиито книги са преиздавани много пъти и продължават да се четат.
6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?
Най-важното.... Може би на търпение и постоянство. Да изграждам свои светове, които да не са съвсем като на всички, да изразявам чувствата си свободно, красиво, драматично. Да споделям и да се стремя всяко следващо написано да е поне малко по-добро от предишното.
7. Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си?
Че всеки човек е едно малко чудо, съд пълен и с добро, и с лошо, но много е важно да заложи на доброто. Да вижда красотата и да й се радва и в най-малките й проявления, да следва сърцето си и да се старае да направи този уморен и изнервен свят едно малко по-приятно място за живеене и оцеляване.
8. Какво Ви мотивира да издадете новата си книга?
Това, че нямам такава издадена от фондация Буквите и е крайно време да се отдам на наградата си :))) /шегувам се/.
Мотивира ме, че тази книга ще бъде направена грижливо и качествено от професионалисти и че г-н Богданов ще ме изяде жива, ако не дам всичко от себе си да стане истински бестселър :). А всяка нова книга е също едно малко чудо и наша любима рожба.
9. С какво се занимавате, когато не пишете?
Има един израз на иврит – Осим Хаим. Означава "Наслаждавам се на живота". И аз така – наслаждавам му се. Чета, рисувам, срещам се с приятели, грижа се за семейството си, пътувам.
10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
Не са неща, хора са – благодарна съм на родителите ми, че са ме създали, отгледали с любов и изградили до това, което съм сега. И малко на себе си, че преминах през хиляди трудности и изпитания, без да се пречупя и да
Прочетена от 1150
Какво е поезията?!
В този наш свят от камък и метал, все повече заличаващ думичката нежност, на мен ми прилича на цвете, прорасло между плочките на паважа, ей така напук и на въпреки всичко безчувствено и егоистично. Дръзко и нежно, за да ни напомни, че освен тела имаме и души. Казвам се Геолина. Стефанова. Още наричайки ме с това рядко за нашия свят име, майка ми ме е орисала да бъда нестандартна и като земята, която е скрита в частицата Гео да създавам и пазя всичко, до което се докосна. Родила ме е два дни след Хелоуин и ден след Деня на будителите. Ето и страстта ми към готически стихове с нощ, цигулки и островърхи катедрали и професията ми на начален учител. Като добавим и двете кралици, родени през вековете на моя втори ноември - Клеопатра и Мария Антоанета, картинката става още по-интересна. Нима мога да си позволя да бъда обикновена?!:)
Живея и работя в атомната ни столица - Козлодуй. Стихове прописах както повечето поети още в училище. После ги поизоставих и повече се занимавах с рисуване, което е важна част от уменията на една начална учителка. Училищни стени, дъски, картини. И отново Времето ме върна в прегръдките на поезията. Сравнявали са стила ми на писане с този на Силвия Плат и Анна дьо Ноай. Утолявах жаждата си за споделяне в куплети с други като мен в различни домове за творчество из интернет. Междувременно събрах излялото се на белия лист и екран в десетина стихосбирки. И може би повлияна от любовта си към малчовците в училище последните ми 4 рожби в думи са книги-игри, които се постарах да станат интересни, забавни и желани от бъдещите си малки, а защо не и по-големи читателчета.