Един от най-популярните по онова време книжари-издатели е Тодор Филипов Чипев. Той има и най-голяма роля за издигане на книжарите в българското книгоиздаване. Роден е в гр. Копривщица през 1867 г. Деветгодишен той става свидетел на Априлското въстание. Немотията го прокужда в Пловдив. Там попада в печатницата на Хр.Г.Данов. Работи като печатар и пътуващ книжар. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1890 г. идва в София и решава да се установи тук. Основава първия дюкян, в който се продават вестници. По-късно дюкянът прераства в книжарница, а след това и в издателство. Гости на малката му будка в Градската градина са Иван Вазов, д-р Кръстев, Стоян Михайловски. Когато се замогва, Тодор Чипев премества книжарницата си на бул. "Дондуков" - близо до някогашното кино "Пачев". От 1894 г. той е представител на нелегалната руска литература, разпространявана от русофилско настроените среди пo време на стамболовия режим.
Голямата любов към книгата Чипев предава и на най-близките си. Въвлича в работата на книжарницата и издателството съпругата си Нона, десетте си сина Филп, Лука, Минко, Андон, Рашко, Никола, Петко, Кунчо, Борис и Чноял и дъщеря си Иванка. Всички те са блестящо образовани, а Андон и Иванка защитават докторати по философия.
Много хубави отзиви за дейността на "Книгоиздателство Чипев" могат да се прочетат в печата през годините на неговата работа. През1931 г. излиза статията "Книжарница за образец", която разказва за "самия Чипев, който e от години книжар". В илюстрованата книга „Труд и Промишленост" в отдела за търговия е отпечатана статия под надслов "Т.Ф.Чипевъ - Книжарница-Издателство-Централа за разпространение на българската книга съ отделъ антиквариатъ основана 1891 г. София, бул. Дондуков 20, 22. Тел.39-97*.
Това не е рекламен материал, а кратка история на издателството през годините на неговата работа от 1891 до 1931 г. Посочена е и изключителната роля на книжарницата като средище на най-големите имена на българската литература - Иван Вазов, Кирил Христов, д-р Кръстев. Стоян Михайловски.
***
През 90-те години на 19 век за кратко в София се установява и Иван Георгиев Игнатов. Той е роден през 1862 г. в Пазарджик. Книжарската си дейност започва на 18 годишна възраст, като разнася из страната първите печатни книги след Освобождението. През 1890 г. основава издателство в София, но предпочита да се върне в Пловдив и остава там до 1908 г.
В Копривщица е роден управителят на книжарницата на Евангелисткото дружество Касъров. От будните български градове във все още поробена Македония пристигат младите Христо Олчев - прилепчанин, Петър Григорчев от Охрид и роденият в Кукуш Хаджиниколов, за да открият свои книжарници в столицата и от тук да разпространяват научната мисъл и художественото слово сред своя народ.
Един от най-популярните по онова време книжари-издатели е Тодор Филипов Чипев. Той има и най-голяма роля за издигане на книжарите в българското книгоиздаване. Роден е в гр. Копривщица през 1867 г. Деветгодишен той става свидетел на Априлското въстание. Немотията го прокужда в Пловдив. Там попада в печатницата на Хр.Г.Данов. Работи като печатар и пътуващ книжар. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1890 г. идва в София и решава да се установи тук. Основава първия дюкян, в който се продават вестници. По-късно дюкянът прераства в книжарница, а след това и в издателство. Гости на малката му будка в Градската градина са Иван Вазов, д-р Кръстев, Стоян Михайловски. Когато се замогва, Тодор Чипев премества книжарницата си на бул. "Дондуков" - близо до някогашното кино "Пачев". От 1894 г. той е представител на нелегалната руска литература, разпространявана от русофилско настроените среди пo време на стамболовия режим.