Книги в аванс


Сивият град: Преплитане на реалности - част 3

Калина Иванова | 2019-10-28


ЧАРОДЕЙСТВО

Михаела. Наши дни. Реалност 2.

Когато Радослав излезе от кухнята в тъмната нощ, баба София седна на масата до Михаела и дядо Стефан.

Лицето на тази иначе лъчезарна жена беше замръзнало в мрачно изражение. На масата се възцари мълчание. По едно време внучката се обади:

— Съжалявам, бабо! Увлякох се. Дори не усетих как го направих.

Възрастната жена поклати укорително глава:

— Знаеш, че трябва да внимаваш. Не се ли научи вече да държиш силата си под контрол? Знаеш, че всичко се плаща. Особено промяната на човешки съдби.

— Права си – отвърна момичето след кратко мълчание. – Той ми хареса и не се замислих изобщо.

— Приличаш на майка си. Понякога си също толкова безразсъдна.

В стаята се възцари мълчание. В семейството целенасочено избягваха да споменават майка ѝ. Самата

Михаела не знаеше почти нищо за нея. Бяха ѝ казали, че е изчезнала при странни обстоятелства, когато била едва две годишна.

Момичето вдигна умолителен поглед към баба си:

— Бабо, разкажи ми за нея! Каква беше тя?

Баба София помълча около минута, но все пак се смили и каза:

— Беше красива, умна и необикновена. Подобно на теб.

Очите на дядо Стефан се напълниха със сълзи и той побърза да излезе от стаята. Двете жени го проследиха мълчаливо с поглед.

— Дядо ти още не може да понесе мисълта, че я няма. Само да се сети за нея и сълзите му рукват. Но аз мисля, че до голяма степен тя предизвика случилото се, каквото и да е то. Тя също имаше определени способности, но вместо да ги пази в тайна и да го кара по-скромно, се опита да се възползва от тях за собствена изгода.

Не знам какво спечели, но знам, че обрече на мъка нас двамата с дядо ти и собственото си невръстно дете.

Михаела отпи глътка вода и зачака баба ѝ да продължи разказа си, но вместо това тя попита:

— Да не си се разделила с Марсел?

— Разделихме се – неохотно призна Михаела.

— Така си и помислих – въздъхна домакинята. Да си дойдеш така по никое време посред зима, не може да е без причина.

— Той не ме обича – поде гостенката.

— Теб никой не може да те обикне истински. Ти просто нямаш търпение да позволиш на който и да е мъж да го направи. Щом ти хареса някой, веднага пускаш в ход специалните си сили и той е твой. Не разбираш ли, че така мамиш най-вече себе си и пропускаш възможността да срещнеш истинския?

— Тогава защо са ми тези способности, щом не трябва да ги използвам? – гласът ѝ се задави от напиращите сълзи. – Кой ми ги е дал и по каква причина?

Баба София сложи ръката си върху нейната:

— Виж, момичето ми, спри да се тревожиш! Всеки дар има смисъл и цел. Като начало се научи да контролираш това, което ти е дадено свише, а целта сама ще ти се разрие. И любовта ще срещнеш, убедена съм, стига да спреш да я търсиш неистово. Отпусни се и бъди себе си и правилният човек ще те открие. Ти си толкова прекрасна, че няма нужда да използваш способностите си, за да караш мъжете да се влюбват в теб. А тези сили са ти дадени за друго. Още не знаем за какво, но вярвам, че скоро ще разберем.

Михаела стана от стола и прегърна баба си:

— Какво бих правила без теб, бабче!

Когато седна отново на стола си, попита:

— Интересно ми е какво правят тези млади хора в това забравено от Бога село?

— Мисля, че бягат от някого или нещо…

Момичето наостри слух:

— Искаш да кажеш, че са направили нещо лошо?

— Не. Не съм си го и помислила. Те са добри деца, но по някакъв начин са се забъркали в нещо голямо. Те сякаш не са от нашия свят. Има нещо в тях… Не питай откъде знам. Просто го знам и това е. Ако се престрашат да ни се доверят, може би ще можем да им помогнем, но ако проявим нездраво любопитство, вероятно ще ги изплашим.

Очите на Михаела светнаха от възбуда.

— Бабо, ако не те познавах, щях да си помисля, че си се побъркала. Разказвай! Как се появиха? Кога? Защо мислиш, че не са от нашия свят?

— Ще ти разкажа – успокои я възрастната жена. – А утре ще отидем при тях и ще им разкажем за твоята дарба.

— Но нали винаги си ми казвала, че трябва да я пазя в тайна?

— Имай ми доверие, момичето ми. Струва ми се, че по някакъв начин твоите способности ще са им от полза, а и им дължим обяснение за случилото се тази вечер.

— Добре, бабо. Ще го направим. Твоят усет никога не те е лъгал.

Баба София се усмихна разнежено, сложи няколко празни чинии в мивката, седна на масата и започна разказа си:

— Питаш как се появиха Анаис и Радослав. Всъщност дядо ти ги откри пръв или по-точно те му спасиха живота.


Книгата може да бъде поръчана оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=456

2019-10-28 | Прочетена: 71