Прeдстaвяме Ви


За мен надеждата никога не умира, винаги има една искрица, която вярва, че нещата ще се случат

Ива Георгиева | 2019-11-10


1. Каква е целта на романа ти? Какво искаш да кажеш на читателите си с него?

Целта на романа ми е да разкажа историята на двама влюбени, които имат необикновена връзка. Да, те се карат, спорят, обичат се като всички други, но могат да се разбират само с поглед. Тя е неговото момиче, неговата Надежда, от която той има нужда.

2. Имената на героите в книгата ти имат ли някакво значение? Ако да – какво?

Когато пиша обичам имената да значат нещо. Единствено името на главната героиня е значещо за мен. Историята започва преди година, когато станах член на литературен клуб „Касталия“, а първият ми разказ там беше за момиче, което се връща, за да преследва мечтите си. Е, тази Надежда не се връща по тази причина, но... знаете ли, няма да издавам, ще разбере сами. Втората причина е следната – аз винаги се надявам, дори и да знам, че ще се разочаровам. За мен надеждата никога не умира, винаги има една искрица, която вярва, че нещата ще се случат. Всички хора трябва да имат надежда и да я пазят, каквото и да става. Тя е повод за усмивка.

3. Кой е персонажът в книгата, който чувстваш най-близък?

Най-близка до мен е Надежда. Тя е инталива обувколюбка, която не се примирява лесно. Аз съм точно такава. Ако ми кажат „Не можеш“ ще направя всичко, за да докажа, че това е не е така. Всеки нов чифт обувки е добре дошъл при мен, а усмивката никога не слиза от лицето ми.. Надявам се и си мисля, че ако не си харесвах толкова много името и то не ме беше избрало – щях да се казвам Надежда съвсем заслужено!

4. Вярваш ли в любовта от пръв поглед? В романа ти има ли такава? Сподели какво е мнението ти по въпроса.

Да, вярвам в любовта от пръв поглед! Определено! Погледите се срещат, появяват се срамежливи усмивки и разбираш, че всичко, от което имаш нужда, е любов. С любовта идва и човекът, на когото можеш да се опреш, да имаш доверие, да разчиташ, да споделяш с него. 

В моя роман ... да, бих казала, че има любов от пръв поглед. Надежда и Кристиян се срещат по пътя към училище и още тогава той забелязва, че тя не е само красиво личице. До края на седмицата тя е влязла под кожата му, той е разбрал коя е и я иска. Иска да я нарече „своя“.

5. Кои са основните теми и проблеми, които засягаш в „Моята надежда, Надежда“?

В основата на „Моята надежда, Надежда“ е чистата, искрената любов на двама млади, които се страхуват да не наранят другия. Има доста отчетливи проблеми, които се оказват причината за доста скандали, но любовта не познава граници, правила и бариери.

6. Какво значение има всъщност заглавието? Разкажи малко повече за него. Би ли споделила чия е „надеждата“?

 „Моята надежда, Надежда“ е заглавието, с което изпратих идеята си на конкурса. Никога не съм го мислила и си бях казала „Е, има време, ще го измисля като му дойде времето. Няма да ми отнеме повече от няколко минути“. Последната минута, преди да го пратя, се сетих, че нямам заглавие. Не му мислих много и избрах точно това, защото когато прочетете книгата ще видите, че не е случайно и че всички имаме нужда от надежда.

7. Какво за теб означава да си писател?

За мен да съм писаел означава една сбъдната мечта! Успях да сбъдна една от мечтите си, благодарение на всички, които повярваха в мен и в книгата ми. Изключително приятно ми е, когато разказвам за книгата или като слушам отзиви.

8. Какво да очакваме на самостоятелната ти премиера в Белослав?

На премиерата в Белослав очаквайте много! Ще разкажа много интересни факти за мен, за книгата, ще прочета интересни моменти. Две много талантливи момичета Деница Русева и Велена Петкова ще изиграят мои любими моменти, а Деница и ще ни попее. Ще има много усмивки, много позитивизъм и незабравими спомени!

9. Каква е всъщност надеждата за едно 16-годишно момиче като теб… коя е твоята надежда?

Всичко е моята надежда. Аз съм много позитивно настроена, много усмихната и винаги, каквото и да се случва, се надявам. Обичам да връщам усмивките и надеждата на останалите. Всеки се нуждае от надежда.

10. Каква беше преди конкурса и какво си сега? Виждаш ли промяна в себе си?

Преди конкурса аз бях 16-годишната Катерина от Белослав, която не даваше на никого да чете какво е написала. Не обичах да говоря за това. Писането си беше моето нещо. И сега е. Въпросът е, че сега вече говоря за това, разказвам и чета пред близки и приятели. Аз се променям – отварям се към света и това ще продължи да е така, ще се развивам като писател, но ще остана и онова усмихнато момиче от малкия град.

 

За германците и българите три часа и половина са просто двеста и десет минути, но за нея, Надежда, са едно ново начало. За двеста и десет минути минути тя пристига от мрачен Мюнхен в слънчева Варна. 

Нищо от там не ѝ липсва, нищо от тук не е запомнила… 

Започва в ново училище, с нови приятели и с нови преживявания... 

И се оказва, че всичко е в сърцето – щастието, приятелите и любовта. Но най-вече любовта, от която едно момиче има нужда, за която е създадено и за която изгаря... 

Всичко е тук, в България.

Миналото е застинало, но настоящето, в което живее Надежда, е вълнуващо. А бъдещето – постоянно се променя – сблъсъци на трудни характери, усмивки и много чувства. 

Тя има възможност животът ѝ да бъде перфектен. Но студената немска перфектност убива душата ѝ. И са нужни секунди един самолен билет за Германия да се бъде скъсан. 

И все пак... Надеждата умира последна.


Книгата може да поръчате от тук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=457

 



2019-11-10 | Прочетена: 315