Иван Богданов - Пиша, за да извадя демоните от душата си

Мария Георгиева


1. Как би искал да те възприемат читателите - като писател или като издател? Напиши словесно визитната си картичка!

Винаги съм обяснявал, че като издател съм перфекционист, но като писател съм си графоман. Аз пиша, за да изкарам демоните от душата си и след като написаното се окаже на листа почти не се интересувам от него. Всичко това, което карам нашите автори – да редактират произведенията си, да ги популяризират, да си създават име, аз не го правя.

Даже когато издавах книгата си „Пътят на книгата“ допуснах всички грешки при работа с редактор, които бях описал вътре в книгата.

 

2. Какво е лицето на любовта в книгите ти?

Зеленооко. Не, не е точно. Героините са с очи на море - сини, когато са радостни, зелени, когато са развълнувани, и стоманено сиви, когато ядът бушува в тях.

Понякога любовта е усмихната, понякога лети високо в облаците, а най-често е тъжна. Тъжна е, защото не е главен герой в книгите ми. Мястото ѝ е заето от Самотата.

 

3. Ако любовта съществува в действителността, как е експонирана в твоите романи - като блян или като реалност?

В моите романи няма кротка любов. То и в живота ми не е имало, за да мога да я опиша. Главните герои се лутат между собствените си представи за любовта и реалността около тях, като нито в един момент не могат да различат къде започва действителността и завършва блянът. И  най-вече – всеки от героите вижда само своето парче от цялата история и има собствена версия за любовта.

 

4. Задоволяваш ли любопитството на читателите си чрез книгите си? Знаем, че доста от тях ги купуват, за да имат удоволствието да се поровят в личния ти живот…

Първата ми книга се изкупи с нагласата: „Дай сега да видим любовниците на Богданов“. Колкото и да обяснявах, че това е художествена литература, че аз не съм лирическият герой и като цяло всичко е измислица, никой не ми повярва. Имаше обсъждания – тая героиня коя е и всякакви подобни. Даже един мъж ми се обади и ми се скара, че съм описал жена му в книгата си. За жалост не се представи, че поне да разбера коя е имал предвид.

 

5. Книгите ти са толкова емоционални, че е невъзможно читателят да не се намери в тях… Как си постигнал тази достоверност?

Като бях малък и измислях истории ми казваха лъжец и ме наказваха. Сега ми викат писател и се гордеят с мен, но в основата си е същото – измислям си. Естествено, за да се постигне достоверност стъпвам на база опит и наблюдения. Но книгите ми са художествена, а не автобиографична литература.

 

6. Къде свършва изкуството и започва бизнесът в книгоиздаването?

Книгоиздаването е бизнес, който има за краен продукт книгата. В самия процес на производство на една книга (защото това е именно производство) има много изкуство – и в кориците, и в оформление, и в създаването на текста. Но след издаването книгата е обикновен търговски продукт, малко по-трудно продаваем от другите. Изкуство има в литературата и живописта.

 

7. Какво е душевното ти състояние в моментите, когато си вдъхновен да пишеш?

Най-различно. Вдъхновено е най-точния отговор. Често се будя посред нощ, включвам таблета и започвам да записвам това, което обикаля из мозъка ми и ми пречи да спя. Но съм писал и професионално, по график. Вторият роман го бях продал „на зелено“, наближаваше датата на премиерата, а аз не само нямах готова книга, ами нямах и идея за нея. Та се наложи едни 20 дни да работя като писател – сутрин ставах, правех си кафе и сядах да пиша.

 

8. Издавал ли си някога книги, които не харесваш?

Някога, като започнахме с книгоиздаване през 1992 г. направихме стандартната грешка на начинаещия издател – да издаваме само книги, които и ние бихме чели. Но докато другите издатели продаваха тогава 20-50 000 тираж спокойно, ние едва продавахме 2-3 000. После дойдоха книгите на Пако Рабан и Даниел Стийл, които имаха огромен успех (близо 1 000 000 тираж) и разбрах, че моите вкусове и вкусовете на читателите нямат много общо. След това започнах да чета статистики и разбрах, че в България основно книги се купуват от ония „70%“, а не от интелектуалците и ако искам да се занимавам професионално с книгоиздаване трябва да издавам книги, които те биха харесали. Все пак да не забравяме, че книгоиздаването е в раздел „Развлечения“.

 

9. Когато прочетеш един ръкопис, можеш ли да предвидиш колко копия от книгите ще бъдат продадени и съответно да нагодиш рекламната стратегия на книгата?

О, да. В повечето случаи авторите не ми вярват и се обиждат, когато им обясня какво точно ще се случи с книгата им. Особено при първа книга, авторите имат много нереалистични очаквания, че стотици, направо хиляди читатели очакват тяхната книга. Явно при мен е станало рутина, защото виждайки психиката на автора, поведението му в социалните мрежи, съдържанието на книгата и много други важни подробности мога да преценя с точно какво ще се случи с тази книга. Досега са ме изненадвали, признавам приятно, само няколко пъти, когато книгите на авторите имаха много по-голям успех от очакваното.

 

10. Как контактуваш с читателите си извън премиерите на книгите си? Разкажи някаква интересна или куриозна случка от някоя премиера!

Като започнах да издавам книги ми обясниха, че едно 60% от времето ми ще отиват в комуникации. Не повярвах. А се оказаха повече. Постоянно ме питат различни автори, читатели и обикновени фенове за какво ли ние. Случки от премиери имам много. Правим над 20 премиери годишно и за 20 години се е натрупало много. Като примерно оная премиера, на която отидохме без книги, защото от София тръгнахме две коли, а едната, в която бяха книгите, се развали по пътя.

Или правим премиера в един дунавски град, дошли сме седем човека, четем стихове, по едно време от публиката излиза един от местните поети, автор в сайта, тръсва на масата няколко пакета копринени чорапи и казва на една от поетесите: "Абе вземи си ги тия чорапи, няма да ги мъкна цяла вечер".

Но имам един много добър спомен. Бяхме на първата си премиера в Силистра. Тъй като не познаваме изобщо града спираме колата до двама възрастни господа с костюми и букети, за да питаме къде е залата. В един момент те се усмихват широко: "Ама вие ли сте поетите от София? Ние чухме, че ще идват поети от София, облякохме се, купихме букети и идваме на четенето."

 

11. Би ли излязъл от зоната си на комфорт, пишейки, например, фентъзи или криминален роман?

Честно казано – опитвал съм, но като цяло аз не съм сериозен автор и на този етап поне ми е трудно да пиша за нещо различно от нещата, които познавам.

 

12. Защо вече не пишеш стихове?

Поначало не съм писал много поезия, някак прозата ми се удаваше повече. После, като стартирах Буквите, масово се пишеха стихотворения и аз се поведох по модата. Първите ми три книги бяха стихосбирки. Но в през 2008-а разбрах, че нямам какво повече да кажа в тази форма и престанах да пиша стихотворения. Много обичам поезия, запознат съм с почти цялата качествена българска поезия и като не мога да пиша на това ниво, не виждам защо да се опитвам да пиша.

 

13. Доколко си критичен към лириката, която издаваш?

Много! Куцо и сакато прописа поезия, най-вече в оня отвратителен вид „вертикална проза“. Стихосбирките, които издаваме, са на много високо поетично ниво и минават няколко кръга на одобрение. Обратната връзка, която получаваме от читателите, показва че сме се справили добре с подбора.

 

Пиша от… не знам откога пиша. Буквите научих в първи клас, но и отпреди това измислях истории. Естествено, нашите ме наричаха лъжец и често ми се караха заради тях, но това не ме отказа. Сега се хвалят с мен – „Той е писател“, но всъщност няма много разлика. Аз измислям светове.

Чел съм… Какво ли не съм чел. Огромната библиотека от няколко хиляди тома на родителите ми изчетох като ученик. Някои класики не ми харесаха. После като пораснах, ги четох пак… Пак не ми харесаха. Явно четенето ми беше изградило вкус. След това продължих да купувам книги и да чета. Изчел съм повечето нашумели съвременни автори. Имам любими жанрове като фантастиката, но тези книги чета за удоволствие. Другите ги чета, за да се науча да пиша.

Защо пиша? В началото пишех, за да изкарам демоните от себе си. После започнах да разговарям с тези демони, те ми разказваха най-различни истории. По-интересните записвах. После започнах и да ги издавам.

Издал съм три стихосбирки, с които не се гордея, и два романа за Самотата, които цитират постоянно из Фейса.

Но най-много се гордея с книгата си „Пътят на книгата (Как в България да напишем, издадем и продадем книга)".

 

 


2021-01-06 | Прочетена: 424