1. Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?
Фамилната легенда гласи, че първата си книжка съм сграбчил още на прощъпулника, умело лавирайки между несправедливо лансираните на преден план сметало и рулетка. Към буквите съм проявявал интерес още преди да се омажа с торта по случай третия си рожден ден, а не много след това съм започнал и да боравя с тях. Образци на най-ранната ми писменост още се пазят, гравирани по старите столове в мазето.
Винаги съм мечтаел да имам силата да променям реалността. Затова от малък започнах да си измислям собствени светове. Помня, че още невръстен се опитах да направя първата си книга. Прегънах няколко листа хартия, залепих ги с тиксо един за друг и вътре с разкривени букви и спорен правопис сътворих „Новите приключения на Снежанка и седемте джуджета“. За съжаление, автентичният ръкопис се е загубил през десетилетията, но ясно помня, че героите имаха собствени характери и всеки ден правеха нещо забавно. Успехът, който пожънах, макар и в тесен семеен кръг, ме окрили да продължа нататък и скоро фамилната библиотека набъбна с една наивно илюстрована зооенциклопедия, както и с един приключенски минироман, в който главните герои – всеки със своите особени виждания за живота – се бяха събрали да спасяват света.
Това бяха годините, в които първите компютри започнаха да навлизат у нас. А с тях, разбира се, и манията по първите игри. Можете да си представите учудването на всички, когато доброволно се отказвах от възможността да стрелям по космически кораби или да събирам летящи монети, а вместо това пусках word 97 и се гмурках в света на думите. Изумените погледи на моите близки са първият ми съзнателен спомен, свързан с писането.

2. Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете? 
Не съм сигурен, че „талант“ е точната дума в случая. Просто продължих да правя това, което ми харесва. Научих се да живея в симбиоза със заобикалящата ме среда. Всеки обича интересните истории. Кой би отказал да се изтегне на хамака под навеса в градината в дъждовния следобед с любима книга в ръце, преди да изпадне в сладка дрямка? Да, но преди това някой трябва да напише книгата, нали така? Ето това, бих казал, е една отлична симбиоза.

3. В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Обичам и поезията и прозата. С разказите разкривам съдби, със стиховете споделям чувства. Двете взаимно се допълват. Едното не може да живее пълноценно без другото, както и ние не можем да съществуваме само с едно функциониращо полукълбо на мозъка. Това идва да покаже, че не винаги най-важното в една история е сюжетът. Понякога се оказва, че много по-ценен е начинът, по който е разказана. 
Ако трябва да съм честен, независимо от жанра, на преден план в моето творчество обикновено изпъква социалната тематика. Вдъхновяват ме и доброто, и злото. И любовта, и несправедливостта. И красотата, и болката. И божественото, и примитивното. Но може би най-често взимам на прицел човешките отношения, изборите, които правим, и не на последно място – детския поглед към света.

4. Как приемат околните творческите Ви занимания?
Радват се на всяко ново стихотворение и на всеки нов разказ все едно държат в ръцете си първото ми произведение. Аз дълбоко ценя това отношение към творчеството, защото намирам в него едно любопитство към светогледа на автора, към камбанарията, от която наблюдава живота. Тук дори не е важно кой е авторът. Дали съм аз или не, в случая няма значение. Важното е да не спираме да търсим други гледни точки към случващото се около нас. Лично аз мога само да се радвам, че имам възможност да допринасям за това и да насърчавам читателите да изследват света.

5. Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
За мен един автор е успешен, когато посланието му успее да докосне сърцето на читателя. Дали ще даде посока на объркана душа, дали ще разведри някого, който болезнено има нужда точно от това, дали ще провокира отдавна забравени чувства и мисли, дали ще насочи нечий поглед към непознати простори, или ще намери невинен начин да изрече забранената истина ... Автор, който може да жонглира с тези безценни лекарства за душата, без колебание бих определил като успешен. А успехът е правопропорционален на надеждата, която авторът откъсва от своята душа, за да дари на читателя. Не са малко писателите и поетите, които, без дори да ме познават, са направили това за мен. Сигурно са десетки, ако не и стотици, но, ако трябва да откроя няколко, бих се спрял на Марк Твен, Екзюпери, Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Достоевски, Казандзакис, Толкин и, разбира се... Валери Петров.

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 
Писането ми показа, че няма невъзможни неща. Както казва Казандзакис„ имаш четка, имаш боички – нарисувай си Рай и влез в него“. Така е и с писането. Ако нещо не ти харесва, имаш цялата власт да го промениш. Лека-полека осъзнаваш, че това важи с пълна сила и за реалния живот, просто изисква повече воля и постоянство...

7. Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си? 
Ако отговоря на този въпрос хората няма да искат да четат нещата ми, тъй като вече ще знаят какво искам да им кажа... Това в кръга на шегата... А иначе, дълбоко вярвам, че най-ценното, което всеки от нас може да направи за света, е да отгледа в себе си едно добро и благородно сърце. Едно сърце, което всеки ден закусва с честността, обядва със справедливостта и вечеря с истината. И когато попаднем в безизходица и се чудим накъде да поемем, винаги да можем да се допитаме до него и да се доверим, че ще ни изведе на правилния път.

8. Какво Ви мотивира да издадете новата си книга?
Истината е, че години наред сядах над белия лист единствено заради себе си и моите близки. Така на нощното ми шкафче се събра една симпатична камара от ръкописи, достъпът до които доскоро се пазеше ревниво. Но в един топъл есенен ден, докато се разхождах в планината, изведнъж ме осени мисъл, която никога не ме бе навестявала преди. Замислих се, че когато нещо ни мъчи, често търсим отговор в изкуството около нас, в това число и в книгите. В такъв случай, моите истории и стихове също биха могли да помогнат на някоя объркана душа, била тя и напълно непозната и физически рееща се много далеч от мен.
Всяко от произведенията в стихосбирката „Песента на махалото“ е изстрадано. Всяко е дошло като отговор на въпрос, който съм си задавал и който ме е измъчвал. Далеч съм от идеята, че аз съм единствения човек на Земята, който е бил подвластен на тези болки. Така че, ако стиховете  ми могат да бъдат от полза за някого – да намери вътрешния си мир и да продължи спокойно по пътя си – не би ли било твърде егоистично от моя страна да ги държа в чекмеджето само за себе си?

9. С какво се занимавате, когато не пишете?
Аз съм благословен с твърде много хобита. Толкова, че даже често не смогвам да им отдавам дължимото внимание. Най-любими са ми баскетболът, книгите, фотографията, историята, планинските преходи и, разбира се, пътешествията. Всъщност голяма част от тези занимания имат неприличния навик да ме вдъхновяват и да ме настройват творчески, така че в крайна сметка затварят кръга като ме отвеждат обратно към писалището...

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
На първо място, изпитвам благодарност, че в момента, в който пиша тези редове, се чувствам здрав и изпълнен с енергия, и че Бог е намерил подходящия начин да ми покаже моето поприще. Благодарен съм също така, че съм роден и израснал именно в тази среда, заобиколен точно от тези хора, а също и че имам най-прекрасната жена, която ме обича и геройски приема всичките ми странности. В противен случай никога нямаше да получа привилегията да погледна света с очите, с които го гледам днес.