1. Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?

- Бях малка и много рисувах. После станах малко по - голяма. Ученическа възраст. Може би преди пубертета беше. Исках да пиша детски приказки. Дори бях измислила заглавие за книгата, която ми беше мечта да издам ("Приказки за деца от деца"). Мечта си и остана, но пък същата тази детската мечта ме отведе по - напред в следването на целите ми.

2. Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете? 

- Най-големият ми фен е брат ми. По - малък е от мен с 9 години и като беше малък ме караше да му чета всичко, което пиша. През годините и писането ми много се промени, но той си остана най - верният ми почитател. Колкото повече растях и колкото повече трансформации претърпявахме (писането ми, и аз), толкова повече преоткривах себе си.
Не мога да кажа, че съм имала някакво насърчаване. По - скоро се появи в последните няколко години, както от хора, които си извоюваха специално място в сърцето ми, така и от онези, които никога не са ме виждали, но обичат редовете ми. Което смея да кажа е голямо признание, доверие и стимул от тяхна страна.

3. В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?

- В ученическите години поезията ми беше ужасно любима. Тогава избягвах прозата. В последствие нещата се обърнаха и сега повече от 100% съм проза. Имам много любими теми, като например изгубването, намирането, търсенето между тях. Пиша много за живота и смъртта, за чакането, както, и за изпращането между двата свята. Гледам в дълбочина и се хвърлям с главата напред в това дълбоко. Не ме е страх да пиша за всичко, затова и не се опитвам да избягвам нищо.

4. Как приемат околните творческите Ви занимания?

- Различно. Не бих казала, че има завист, защото има писатели, които са много по - добри от мен. На светлинни години. Имам да вървя още много дълъг път и да се развивам по отношение на писането. Но съм различна. И понеже пиша за неща, за които много други не смеят.. затова, и околните (познати и непознати) припознават себе си в редовете ми.

5. Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?

- Имам много любими автори и още повече успешни такива. И, ако тръгна да ги изреждам няма да ми стигне цял ден. Не са един или двама тези, които илюстрират представата ми за Успешен автор, а именно Хедър Морис, Ели Визел, Никола Бьогле, Маркъс Зюсак. Но за мен един автор е успешен, когато пише през очите на тези, които го четат.

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 

- Писането все още ме учи. Но към настояща дата бих казала, че писането ме научи на това, че чрез него изливаш чувствата и емоциите си. И така си позволяваш да ги изчувстваш. А това да си чувстваш чувствата е много важно.

7. Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си? 

- Да не се страхуват да се изгубят, защото понякога имаме нужда от точно това. Човек неминуемо върви към себе си. Не трябва и да се плашат от това какво ще видят насреща. Ако не харесват отражението в огледалото, винаги могат да променят себе си. И не, не става въпрос за външен вид. Личностното израстване е много важно. Походът към душата още повече.

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

- Първата ми книга. Още не мога да повярвам, че се случва.. Мотивираха ме хората около мен (познати и непознати), които видяха потенциала. И не само. Мотивираха ме (и продължават да го правят) именно онези хора, които гледат не отраженията по повърхността, а това, което е заровено на дъното. Защото там има най - много какво да се чуе и види. Стига да знаеш къде да гледаш, както и да чуваш, и слушаш (защото това са две различни неща). И господин Богданов ме мотивира. Фактът, че издател с толкова много опит зад гърба си и още толкова много пред него ме видя.. Мисля, че това беше именно онова подбутване, което ми беше необходимо.

9. С какво се занимавате, когато не пишете?

- Когато не пиша се занимавам с всичко останало. Оставяйки работата настрани "всичко останало, с което се занимавам" са четене на книги, пътувания (обичам да пътувам), както обичам и да ходя на театър. Всичко онова, което успокоява умът ми.

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?

- Благодарна... Благодарна съм за нещата, които ми се случиха, защото ме превърнаха в човека, който съм днес. Благодарна съм и за нещата, които ме подминаха, защото това ми показа, че не са били за мен. Благодарна съм, че животът ме учи на търпение. Благодарна съм на хората, които са в живота ми, но и на тези, които излязоха от него. Но най - вече съм благодарна на всички онези, които ме четат и разпознават себе си в редовете ми. Защото какво по - хубаво от това да оставиш някъде следа?