Петя Бойчева - с изкуството под различна форма се занимавам от дете

Иван Богданов


1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

 

С изкуство под различна форма се занимавам от дете. Баба ми и дядо ми бяха самодейци към читалище „Асен Златаров“ в Дивдядово и предадоха в семейството любовта към музиката, театъра и литературата. Един от ярките ми ранни детски спомени е как изнасяхме откъси от спектакли в местното читалище. Впоследствие започнах да се занимавам професионално с театър.  Писането дойде по-късно. Но като дете също съм правила опити. Наскоро моята баба ми  припомни едно от първите стихотворения, което съм писала в началното училище. Аз го бях забравила и ми стана много мило. 

 

2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

 

Засега пиша поезия. Предимно стихове и поеми за деца. Дъщеря ми се превърна в основен вдъхновител за писане. Интересно ми е да погледна света през детските очи и по този начин да го преоткрия. Понякога дори една детска дума, поглед, жест, обикновена случка може да ме провокира да напиша нещо. Записвам тези преживявания под формата на стих, за да ги съхраня емоционално, надявам се и да вдъхновя някого. Всъщност най-важното нещо, с каквото и да се занимава човек,  е силата да вдъхновява себе си и околните. Особено в изкуството.

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

 

Въпросът е, че при мен е нямало съзнателен момент, в който да си кажа „Ето, днес започвам да пиша.“ Пиша тогава, когато имам идея, която мога да облека в думи. Със сигурност има много какво да уча и то от много хора. Често ми се е случвало да напиша нещо, след два месеца да го прочета отново и да го редактирам изцяло, тъй като в по-късния прочит не са ми харесали думите, които съм използвала при първоначалното писане, а сега намирам по-подходящи. 

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

 

Разбира се. Творчеството в голяма степен е провокирано от случващото се в живота. Слава богу не е негово огледало, то винаги е една идея над реалността. Не мисля, че творчеството е бягство от света. Напротив, то е пътят, по който може да преоткрием, да преосмислим света. Дава ни възможност да създадем различни действителности, които да изследваме. Няма как творчеството да не бъде част от живота, защото самият живот сам по себе си е една творба. Може би най-голямата.

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

 

Мисля, че всеки човек притежава талант. По-трудното е да откриеш кой е твоят талант и да го развиеш. 

 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

 

Да преоткривам смисъла на думите. Те могат да бъдат толкова гъвкави, плаващи, зависи от теб каква форма и съдържание искаш да им придадеш. Като актриса съм учена с текста да рисувам образи, а не да изричам думи. Те са само средството. В писането също е така. С думите рисуваш образи, затова имаш свободата да ги преоткриваш.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

 

Посвещавала съм стихове на хората, които са ме вдъхновили да ги напиша, но не е било тайна. Напротив, с благодарност, че са моя муза.

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си стихосбирка?

 

Въпреки че имам вече много събрани стихове, дълго време се чудех дали въобще да издавам, тъй като не искам да правя нещо самоцелно, да е въпрос на лична суета и показност. Опитвам се да се придържам към една мисъл, изречена от Станиславски, да не обичам себе си в изкуството, а изкуството в себе си. С течение на времето избистрих в главата си каква е моята концепция за книгата, която искам да издам, и действам по-уверено в тази насока. Имам идея какво мога да предложа и това би било, надявам се, интересно, забавно и полезно за най-малките (тъй като книгата е насочена към детската аудитория). Освен лично удовлетворение, мотивацията трябва да е насочена към това на кого може да послужи, повлияе или много обичам тази дума вдъхнови съответният творчески продукт. 

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

 

Като чуя думата автор, си представям човек със солиден опит зад гърба си в областта на писането и литературата. Аз по-скоро съм на етап пишещ човек. С риск да се повторя, но се надявам стиховете ми да създават радост и вдъхновение за малките читатели, а и за големите. 

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

 

С театър. Част съм от трупата на ДТ „Невена Коканова“ в гр. Ямбол и детски образователен театър „Забавна наука“ в гр. София. Харесва ми да общувам с деца, изключително вдъхновяващо е. Може би и затова обичам да пиша за деца.

 

Знаете ли по какво си приличат голата театрална сцена и белият лист. По това, че всеки момент със силата на думите те ще оживеят и в тях ще започнат да никнат като кокичета от зимната бяла покривка образи. А те от своя страна ще рисуват нов, различен свят, в който може и да се разпознаем. Вълнението минути преди да се качиш на сцената или уплаха от белия лист преди първата написана дума изчезват в мига, в който потънеш в прегръдката им и заживееш в тяхната реалност. Край на спектакъла и точка след последния стих... А ти си претворен заедно с публиката или читателите. 

Аз съм Петя и ви благодаря, че надникнахте зад кулисите на моя свят! До нови срещи!

 

 

 

 

 

 

 


2021-03-01 | Прочетена: 404