Какви са първите ви спомени свързани с писането?
Първите ми спомени са как седя на чина в училище и замислено пиша редове, които ме карат да настръхна.
В началото не знаеха много хора, че пиша. Но момичето, което стоеше до мен на чина в 8–ми клас, тя със сигурност ме насърчаваше. Други хора, които знаеха за това занимание бяха предимно съученици, а на по-късен етап се реших да покажа мои произведения и на родителите ми. От тогава насетне те не спират да ме подкрепят.

В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Пиша стихотворения - предимно любовна лирика. Любими теми в моето творчество са любовта, приятелството, ценностите, а понякога и деградацията, зависи какво ме е впечатлило и на какви чувства съм подвластна. Мога да кажа, че избягвам хумористичните стихотворения. Чета ги, но не се осмелявам да ги пиша.

Как приемат околните творческите Ви занимания?
В последно време, творческите ми занимания се приемат от хората доста добре. Мога смело да заявя, че и в най-смелите си мечти, не съм очаквала такава ангажираност.

Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
Добър въпрос. Винаги съм си мислила, че е достатъчно да имаш талант и да пишеш със сърце. Оказва се обаче, че това съвсем не е достатъчно. Трябва съвкупност от качества, умението да влезеш под  кожата на читателите, да ги грабнеш, да си създадеш име, така че да искат да те четат. А относно кои автори за мен са пример за това. На световно ниво може би Уилям Шекспир, Джоан Роулинг, Толкин, а в България: Вазов, Пенчо Славейков, П. Яворов.

Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?
Най-важното нещо, на което ме е научило писането е, че като имаш нещо да казваш, е по-добре да го кажеш, отколкото да премълчаваш. Понякога така се развалят приятелства, а друг път връзки и семейства. Комуникацията е ключов фактор.

Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си?
Посланието, което искам да отправя към читателите ми е да следват поривите на сърцето си. То най-добре знае какво му е нужно, за да бъде щастливо. Да ценят това, което имат, а ако не са доволни от днешния ден, утре да постъпят иначе, за да получат различен резултат.

Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?
Издаването на първата ми книга е в процес на работа. А относно мотивацията по създаването и, мога смело да заявя, че най-накрая добих смелост да се покажа на хората. Осъзнах, че ако искам да ме четат трябва да изляза от комфортната си зона и да се покажа “на светло”.

С какво се занимавате, когато не пишете?
Все още съм в майчинство. Имам две деца. Големият ми син е на почти 5 години, а малкият е на 1.  Така че съм отдадена майка и съпруга.

Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
Особена благодарност изпитвам за всичко, което съм и имам досега. Най-вече за двете ми слънчица, които макар и да ме ядосват, огряват всеки мой ден. Благодарна съм на родителите ми, че са ме възпитали така и че ме подкрепят винаги. И не на последно място по важност, съм благодарна на моя съпруг, затова че посрещаме както хубавите, така и лошите моменти. Както се казва, заедно сме в добро и зло. Благодаря!