1.    Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?
Първите ми спомени, свързани с писането, са спомените ми за обичта, може би и затова тя се превърна после в основна тема за мен. Когато са ми задавали този въпрос, всеки път съзнанието ми ме връща на първо място не към самите първоначални опити за писане, а към първите ми срещи с четенето и жаждата за истории, в което имах добри учители. В семейството ми стремежът към знание, четенето и образованието, са ценности от поколения назад, но помня човека, който ме научи да обичам книгите и хората и на когото в последствие посветих първия си опит за творчество в кратка импресия. Прабаба. Разказваше ми увлекателно истории от живота си, за време толкова различно от нашето, в което имаше някаква сурова, но истинска магия, а вечер вземаше някоя дебела книга с приказки и започваше да ми чете. Спираше на най-интересното място с обещание, че утре ще довършим и аз се връщах. Разказваше ми за любовта й към прадядо ми. Нещо в мен от много малка копнее за историите на хората, преживени през собственото им сърце и най-вече променени от него. Докато слушах, ядях от бабиния ошав /рядкост бяха сладките от магазина/ и създавах десетки образи във фантазията си. Когато дядо си отиде, тя бързо го последва, тогава за първи път тази раздяла ме накара да пиша. 

2.    Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете? 
В гимназията попаднах в кръжока по творческо писане на поетесата Евгения Генова в гр. Сливен – изключително фин човек и поет, който работеше вдъхновяващо с ученици. Поезията и личността й увличаха и създаваха желание за стремеж, а подходът й съхраняваше автентичността на всеки от нас и му показваше път за развитие. Тя бе първата, която съзря талант в мен и ме насърчи да продължавам, да участвам в литературни конкурси и да публикувам в местни издания. В последствие ме откри поетът Сава Пеев, който предложи да бъде мой редактор и ме мотивира да издам първата си стихосбирка „Гоблен от светулки“. 

3.    В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Пиша поезия. За мен тя е апотеоз на човешкото изразяване и откровение, има силен емоционален заряд, краткост, концентрация на преживяното и простира пряк път към сърцето ни. Тъкмо затова е най-близо до музикалното изкуство и заедно с него е способна на космически послания. 

Любимата ми тема е тази за любовта, интимната любов, но и всички проявления на обичта. Помня как на премиерата на първата ми стихосбирка, един възрастен поет се изправи и каза „Малка си още да го видиш и да ми повярваш може би, но си орисана да бъдеш посланик на любовта“. Представих си как прибирам тези светли думи като съкровища в сърцето си и всеки път когато пиша, се надявам да съм малко по-близо до това да ги заслужа. 

Няма теми, които целенасочено избягвам, писането при мен е обусловено от усещането ми за вдъхновение. 

4.    Как приемат околните творческите Ви занимания?
Имало е много шеги от близките ми, свързани с творческите ми занимания, като това, че ме намират за различна, че си общувам с много светове, че фантазирам. През годините работата ми ме срещна с наистина много хора и това, което аз виждам е, че  дълбоко в себе си имаме истинска потребност от духовност. Когато около мен някой разбере, че пиша, винаги проявява любопитство. Много са и тези, които ми връщат благодарност за публикувани стихове с думите, че са ги докоснали, дали са им надежда, упование, наслада и че света ни има нужда от това. 

5.    Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
Успехът има различни измерения и е доста философско понятие за мен. Преди всичко смятам, че е отговорност, както към това, което авторът преживява и твори, така и към това, в което претворява самия себе си. Намирам тези две неща за неразривно свързани и е истинско майсторство човек да съумее в това взаимодействие. Вярвам, че талантът, вдъхновението и ако щете откровението са неща, които не могат да бъдат подправени или изиграни, но със сигурност могат да бъдат развити. Съчетаването на това „докосване“ със системни усилия за личностно израстване и обогатяване, намирам за добра формула за успех. 
Редица са имената, които ценя и от които съм се учила, но нека се спра на някои български поети – Блага Димитрова, Станка Пенчева, Христо Фотев, Иван Методиев, Камелия Кондова.

 
6.    Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? 
Светът на думите е истинско чудо, за мен те са специфичен шифър и ако човек е на точната честота на определено преживяване, четейки или пишейки, става част от нещо по-голямо, по-значимо от самия него и вярвам, че е така с всяко изкуство. За мен това е несравнимо упование. Езикът съдържа невероятната история на генетичната и преживелищна ни памет, на вътрешния ни глас, на цялостната ни нагласа. Развивайки него, развиваме себе си и обратното. Той е отражение на начина, по който стоим в живота си и нямам предвид толкова подбора на думите, колкото енергията ни, с която ги зареждаме. Тя се усеща. 
Писането парадоксално ме научи и на още нещо – на мъдростта на мълчанието. Вътрешният ни живот, нагласи и взаимоотношения предвещават думите. Едни от най-силните моменти в поезията са измълчаните, по майсторски неизказани неща.   Научи ме също така на това, че човек е способен да страда достойно и дори красиво. Едно от стихотворенията ми започва с посланието: „Изкуството е доброта, изстрадана без отмъщение, без милваща ръка, непожелана“. 

7.    Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си? 
Може би посланията ми са свързани с опита ми за трансформация на огромната емоционална наситеност във взаимоотношенията ни. Да съумеем да се разбираме и усещаме малко повече, да бъдем по-смели пред себе си и другите, да заставаме зад значими стойности като любовта, вярата в живота, надеждата за взаимност, споделеността.

8.    Какво Ви мотивира да издадете новата си книга?
От една страна това бе наситеният с преживявания етап от живота ми, предизвикал писане „от само себе си“, което идва често с желание за споделяне. От друга страна  отдавна следя  дейността на Фондация „Буквите“ и за първи път се осмелих да се свържа с екипа, да потърся обратна връзка и да проуча възможностите да бъда част от авторите им. За мен бе огромна радост позитивният им отговор и това бе сериозната и конкретна мотивация за мен в този момент да пристъпя към идеята за издаване на нова стихосбирка. 

9.    С какво се занимавате, когато не пишете?
С доста интензивна работа на различни работни места. Работя като експерт „Обучение и развитие на персонала“, консултант „Човешки ресурси“ и лектор по психологически теми в образователната и корпоративна сфера. 
В свободното си време обичам да практикувам йога и танци в различен стил, да слушам музика, която ме свързва силно с вътрешния ми свят, да се забавлявам с приятели и да пътувам близо до природата. За мен е празник всеки път, когато успея да посетя културно събитие, било то премиера на книга, изложба на картини, театрална постановка или концертно изпълнение. 

10.    Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
Научих, че изпитването на благодарност е умение, което също се развива и учи. То е свързано с израстването на нашия дух – един безкраен и труден процес. В живота ми обаче е имало моменти и дори цели периоди, в които дължа буквално живота си на други хора и на Бог. Дали е било случайност или провидение, че сме били един до друг, това не зная, но вярвам, че тъкмо тези непонятни житейски събития определят хода на бъдещето ни. Особена благодарност изпитвам за срещата с душите, която понякога е мигновена, понякога отнема време, но случи ли се, винаги е забележителна и спасителна.