1. Вие сте автор с богат и разнообразен опит с писането. Кажете ни - изпитвате ли пристрастия към даден жанр и ако е така, защо?
Ако трябва да бъда искрена, поезията винаги ме е вълнувала повече. Вероятно, защото имам музикално образование и винаги съм смятала, че поезията и музиката вървят ръка за ръка. Когато мелодията на нотите съвпада с мелодията на стиха се получава вълшебна симбиоза от музика и стих, загърнати в ефирния плащ на съвършенството. За мен, в поезията трябва да има рима, която да кара читателя да препрочита отново и отново даден стих и да се чувства удовлетворен от прочетеното. В по-късен етап се ориентирах към прозата, защото осъзнах, че когато човек притежава достатъчно речников запас и мисли, които знае как да сподели, нещата намират вярната посока. Чувствам се удобно и сред римите и сред прозаичните си мисли.
2. Появата ви пред по-широк кръг читатели става чрез алманасите и сборниците на издателство “Буквите”. Какво Ви донесе това като автор?
Късен автор съм. Започнах първо с алманасите и сборниците, докато не събрах повече смелост да извися ръст и да си повярвам. Един приятелски разговор ми помогна да изляза от затъмнението и да започна да се доказвам и да имам повече самочувствие като творец. Това, разбира си, нямаше да се случи без участието ми в сборниците и алманасите на издателство „Буквите“. Благодарна съм за шанса и доверието, които ми гласува Г-н Иван Богданов.
3. Издавате разнообразни книги - любовна лирика в книгата “Луда за връзване”, а после - детска стихосбирка… Разкажете ни за настоящата - сборникът “Мъдри истории от стари времена” - как се появи идеята за написването ѝ?
Първият разказ в книгата е написан преди двадесет години. Другите истории съм носила в съзнанието си дълго време, докато спомените не започнаха да се връщат. Написах още няколко разказа и когато спрях да пиша, реших да ги обединя в книга. Повечето от тях са истински човешки истории, а героите в тях, познати хора от региона, в който живея. Изпратих ги на Г-н Богданов с идеята да ги издам, но той беше категоричен. Даде ми време да напиша още разкази и да превърна диплянката в истинска книга. Музите бяха благосклонни и така се родиха още интересни и вълнуващи разкази. Е, авторовата фантазия присъства в някои от тях, но без да променя истинността им. Просто ги допълва и обогатява, за да са още по-интригуващи.
4. В последната ви книга често срещани са темите за Бог, религията, смисълът на живота, добродетелите… Кои са най-важните послания и основни идеи, които държите да достигнат до вашите читатели?
За старите българи, живота се е уповавал на вярата в Бог, казаното от Бог, стореното от Бог. Вярата е осмисляла живота и е помагала на хората да вървят по праведния път. Така са се съхранили изконните български добродетели. В тази книга българщината диша с пълни гърди, връща ни назад във времето и ни учи на мъдрост, състрадание, вяра, добронамереност, благодарност, любов към ближния и изгражда мост между миналото и настоящето. Идея ли? Идеята ми е да съхраним българските традиции и добродетели.
5. Има ли действителни моменти, прототипи и реални случки в разказите от книгата “Мъдри истории от стари времена”? Разкажете ни повече за тях.
Повечето от разказите са написани по действителни истории, случили се през годините с близки и познати. Реални и истински. Такива са разказите за родителите ми, баба ми, брата на моя дядо и разбира се историите, които съм слушала от съседите ми. Има две истории, писани по мотиви от старинни народни песни, които съм превърнала в разкази. Трогателни, дори почти невъзможни, но с ясно послание. Няма да разкривам повече подробности. Нека читателя сам прецени.
6. Кое е най-важното нещо, на което писането на тази книга Ви научи?
Даде ми повече вяра и мъдрост. Научи ме да не търся непременно песента на думите, а да търся смисъла на това, което искам да кажа. Научи ме да мисля не като автор, а като читател, който ще се заинтригува от написаното. Когато влезеш в една книга до степен, сякаш си там, ще ти повярва и незрящия.
7. Доколко е важна идеята обичаите, преданията и легендите от отминалите времена да достигнат до младото поколение, и защо?
За никого не е тайна, че манастирите в България винаги са били огнища на българщината. Пазители на историята и културата, на добродетелите и преди всичко на вярата. В книгата Господ Бог има особено място, като проводник на вярата в доброто, като праведен съдник и настойник на човешката обич. Мъдър, всеопрощаващ и водещ по пътя на правдата и истината. За мен Троянската Света Обител е най-подходящото място за среща на читателите с книгата „Мъдри истории от стари времена“.
8. Като човек, запознат с народопсихологията на българите, кои са според Вас ценностите, които трябва да ни крепят в нашето все по-объркано и мултикултурно настояще?
Крепи вярата, крепи надеждата и разбира се, любовта. Онази чистата и истинската, към ближния, към родителите и към любимия човек. А когато тази любов е съпроводена с чистосърдечност, всеотдайност, добронамереност и в нея няма корист, злоба и завист, пречиства и извисява духа до сияйни висоти. В основата на човешкото щастие е любовта. Тя е смисъла на живота и го прави по-пълноценен.
9. Избрали сте за премиерата на най-новата си книга място, което е нетипично за такъв тип мероприятия - каква е причината да изберете именно Троянския манастир?
Аз живея и работя до Светата Обител и всеки ден срещам хора, които идват в манастира да дирят надежда и утеха, а сред всяка запалена свещ вярата им в добруването става все по-силна и крепка. За никого не е тайна, че манастирите в България винаги са били огнища на българщината. Пазители на историята и културата, на добродетелите и преди всичко на вярата. В книгата ми Господ Бог има особено място. Като проводник на вярата, праведен съдник и настойник на човешката обич. Мъдър, всеопрощаващ и водещ по пътя на правдата и истината. За мен, Троянската Света Обител е най-подходящото място за среща с читателите на „Мъдри истории от стари времена“.
10. За финал - пожелайте нещо на читателите на сайта Буквите.бг!
На първо място здраве. Дръзновение. Не се страхувайте да летите сред безбрежния океан на мечтите. И не пропускайте шанса да ги сбъднете. Аз се качих на моя късен влак и не съжалявам. Винаги има време за всичко!
Прочетена от 2087
Пъстра е творческата ми биография - вероятно поради числото на възрастта ми и житейския опит, натрупан през годините. Пътят от препъването в първите рими до пълноценната творческа изява беше дълъг и труден.
През годините пребродих много жанрове – поезия, проза, публицистика, документалистика, поради естеството на работа в различни периоди от живота. Първите наивни строфи се появиха още като бях ученичка. Когато се роди дъщеря ми, се появи и първата ми стихосбирка с детска поезия - „Всяко стихче малко ми подсказа Лалка“. Продължих да пиша и когато тя тръгна на училище. Събраха се още стихотворения, които през 2023г. обединих в детската стихосбирка „Весели и смешни случки за деца и сладки внучки“.
Последва период на работа в сферата на телевизионната журналистика - като репортер и водещ на авторско предаване на историческа тематика. Пишех сценарии за документални филми и публикувах статии в пресата. Спечелих наградата за сценарии на Първия международен фестивал на любителските исторически филми в Шумен.
Историческата тема ме плени изцяло и през 2012-2013г. започнах проучване на родовата история на моята баба - история за тежката участ и горестната съдба на бежанците от Беломорска Тракия. Надявам се скоро да я издам в книга.
След дълъг период на мълчание през 2020г. сякаш се събудих от изтощителна творческа кома и отново започнах да пиша - любовна лирика, романтични истории, разкази и житейски размисли. Пишех ги за себе си, но близките ми започнаха да настояват да споделя написаното с по-голяма аудитория.
Така се озовах в братството на издателство „Буквите“. Включих се в редица алманаси, сборници и конкурси. Срещата с г-н Иван Богданов се оказа решаваща и ползотворна за творческото ми израстване. Издадох стихосбирка с любовна лирика - „Луда за връзване“, а сега съм пред издаването на една особено скъпа на сърцето ми книга - „Мъдри истории от стари времена“.
В нея творческата фантазия само добавя щрих към истинските истории, разказни вътре. Не мисля, че тя е моята лебедова песен. Имам още какво да разкажа на читателите. Радват ме грамотите и дипломите, но повече ме радва будуването над белия лист и последната точка след поредния написан стих или разказ. И разбира се, вълнението на читателя, когато се е докоснал до четиво, което е погалило душата му.