Прeдстaвяме Ви

Автори на Буквите: Мирослав Кръстев

Надежда Герзилова

1. От колко време се занимавате с писане?

Занимавам се активно с писане от десетина години. Преди толкова разбрах и колко трудна работа е това – да предадеш едно послание по правилния начин, на правилните хора. Написах доста научни и журналистически статии, доклади и учебни програми докато се науча, че няма значение какво казваш, ако не знаеш как да го кажеш и не познаваш тези, на които го казваш. В началото отнасях най-много критики за това, че изреченията ми са дълги като китайската стена. Научният ми ръководител все ми повтаряше: „Пиши така, както говориш.“ Не можа да ме научи. Научи ме поезията. Когато живееш в бесен ритъм, но си в среда, която налага сдържано поведение, емоциите се трупат лавинообразно. В един момент започват да чукат на вратата толкова силно, че се налага да ги пуснеш. Реших да го направя – без да ги наставлявам накъде да поемат. На листа. Още от детските си години знам, че умея да римувам. Не правя изключение от правилото – това или го носиш у себе си, или не. Когато ти доставя и удоволствие, е прекрасно изживяване. Така започвах да пиша и стихове, по-активно през последната година. Реших да ги покажа на близките около мен, които имат отношение към този литературен жанр, а като изследовател много държах на обратната връзка. Преобладаващото мнение беше, че са хубави и различни. По тази причина се престраших да ги покажа и пред публика. Настина съм изключително благодарен на „Буквите.бг“, че предоставя тази възможност на такива автори като мен. Осъзнавам колко труд, знания и опит стоят зад този проект. Най-вече вяра в таланта.

2. Смятате ли, че използването на прототипи в образите и истории от истинския живот помагат в пресъздаването на литературните произведения?

Лично аз никога не съм писал нещо, което да не съм преживял и натрупал като личен опит в сблъсъците с това приказно място, наречено свят. Това е мой личен избор. Така съм решил – да бъда откровен, като не позволявам на разума да пречи на емоцията. Знам, че хората сме нещо повече от ум и тяло, при това съм го разбрал по трудния начин – така е по-сладко. Моето разбиране за реалността е такова, че всяко нещо, което можем да си представим, е нещо постижимо, просто още не знаем как да го направим. Понеже сме лимитирани от времето, не винаги успяваме в рамките на един живот. Така че, не приемам за лош вкус наглед прекомерните „измишльотини“ в някоя литературна творба. Мъдрите хора са казали: „Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде“.

3. Ако трябва да напишете пътепис или художествено описание за дадена страна, коя би била тя?

Безспорно, моята родина. Имах късмета да посетя много държави, разположени на три континента и няколко острова. Там видях приказни места с много история. Те ме заредиха с различна енергия. Различното винаги е интересно и вълнуващо, но никое място не може да ми даде енергията на родния дом. А той е прекрасен. Човек трябва да попътува доста, за да го осъзнае. 

4. В кои литературни форми предпочитате да творите - къси или дълги?

Никога не съм опитвал да творя в дълги литературни форми. Дългите ми творби са в сферата на науката, не в литературата. Написването на едно стихотворение ми отнема около пет минути. Чувал съм за дами, които напускат съпрузите си заради тези „пет минути“. Не знам дали е вярно.

5. Кой голям поет/писател Ви вдъхновява?

Много са. Този, заради когото прописах стихове като дете, е Пейо Яворов. По-конкретно едно негово произведение. Цял живот ми кънти в главата този откъс: 

“Вълшебно огледало, живот и образ дало, 

 на моя хладен блян, от светъл бронз излян.“

5. Планувате ли да издадете скоро книга?

Издаването на книга е трудно и отговорно начинание. За да планираш добре, първо трябва да прогнозираш, преди това да анализираш и синтезираш – чак тогава вземеш решение има ли всъщност какво да предложиш. Също така има ли в това, което предлагаш, смисъл и полезност за някой друг, освен за теб. В този процес има много участници. Авторът е генераторът, но издателят е гуруто. В тази връзка препоръчвам на всеки, който не е прочел „Пътят на книгата“ да го направи. 

6. Кой е любимият ви филмов жанр?

Нямам любим филмов жанр. Обичам комедиите, при които ти текат сълзи от смях и трудно си поемаш въздух. Способен съм да ревна на някоя драматична история с хубава поука и дълго след това да я преживявам. Фентъзито и фантастиката ме карат да си представям толкова много алтернативни реалности. Всичко е въпрос на конкретна потребност към конкретен момент. Хубавият филм е като хубавото вино. За сетивата сорта и марката нямат значение. Просто се наслаждаваш.

8. А доколко според вас киното и литературата са способни да си взаимодействат?

Те отдавна си взаимодействат непрекъснато. Като преподавател по оценяване на интелектуалната собственост изследвам това взаимодействие в различните му форми ежедневно. Резултатите от него вече са отделен въпрос.

9. Мислите ли, че изкуственият интелект има място в изкуството?

Отдавна спрях да деля интелекта на естествен и изкуствен – причините за това няма как да обясня накратко. Само ще споделя, че изкуството не съществува като самостоятелно явление в природата, то се намира единствено в съзнанието и паметта на хората. Съзнанието пък винаги прави едно и също – отчита всички алтернативи, които са му известни, претегля ги в двете крайности - положителна и отрицателна, и накрая взема решение как да реагира на дадена провокация от външната среда, като я позиционира някъде между тези две крайности. Паметта помага, като поддържа собствената ни представа за себе си – ако не помним кои сме били вчера, няма как да знаем кои сме днес. Абсолютно същия принцип е заложен при изграждането и поддържането на изкуствения интелект.

10. Пожелайте нещо на авторите в сайта Буквите.бг!

На всички автори в сайта пожелавам да не спират да мечтаят. Да превръщат мечтите си в цели, целите в действия, а действията в реалност! От това, което виждам в сайта, имат всичко необходимо, за да го направят!


Прочетена от 2215

Биография

Да представиш себе си е трудна работа. От една страна се познаваш най-добре. Не би следвало да е проблем да опишеш накратко есенцията на творческия си устрем и да изложиш адекватно резултатите от него. От противоположната страна, обаче, стои рискът да се отплеснеш. Творците обичаме да се отплесваме. Нали творческият процес не познава граници. Лично аз никога не съм си поставял такива. 

Започнах да се уча да пиша директно в дълбокото. От ученолюбив студент бързо трябваше да се превърна в изследовател. Простичко казано - от читател да се превърна в четящ писател. Емоционалният шок от подобно действие е гарантиран. Причината е проста - в сферата на науката всяко нещо, което кажеш, трябва и да докажеш. От теб се изисква да имаш научен принос. Тоест да представиш на аудиторията една истина, която никой не е открил до момента. И да докажеш нейното значение и полезност. Това налага сериозен интелектуален труд. Главоболието при този процес е гарантирано. 

Там, обаче, рядко присъства творческа емоция. Преобладават сложните логически вериги, които синтезират факти, връзки, зависимости, прогнози, хипотези, изводи, препоръки и т.н. Важни са процесите, не личностите. Важно е конкретното, не абстрактното. А аз толкова много обичам абстрактното. Това да рисувам светове с думи, без да се налага да обяснявам после защо са такива, а не други. 

В поезията намерих отдушник от тази ситуация. Установих, че когато емоцията води разсъдъка, човек е най-искрен. Най-истински. Най-продуктивен. Най-разбираем. Това мога да кажа и за моите стихове. Те са симбиоза между знанията и опита, които съм натрупал и емоцията, която ме води напред всеки ден по пътя на живота. Всичко там е моята истина. Моят поглед към всемира. Такива, каквито аз ги усещам не с ума, а с душата си. Без излишно украсяване.    

Но, като при всяка друга човешка дейност, от написаното няма особен смисъл, ако няма кой да го прочете. Полезността се ражда във взаимодействието. Не съществува сама за себе си. В науката пишем за „нещо“. В поезията пишем на „някого“. Стиховете ми са насочени към всички, които търсят истинското и се радват на красотата му, като мен….  


Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси