От дете мечтая да пиша стихотворения. Спомените за ученическите години нахлуха в съзнанието ми по време на абитуриентските балове и римите сами се изляха върху белия лист. Първите ми стихове са посветени на детството, на радостта и безгрижието да си ученик.
Искаше ми се да зная как се пише поезия. Усещам римите, думите се подреждат в ума ми. Но е различно, когато разговаряш с човек с дългогодишен опит. За сметка на това започнах да чета много поезия и се срещах с поетите в техните творби.
Да пишеш – на първо място е талантът. Познавам хора, които искат да пишат стихотворения, но не успяват да подредят римите. Нужни са и много усилия и време, вдъхновение и идеи.
Обичам да пиша за любовта, болката, щастието. Те са водещи в живота на всеки човек. Ние живеем в един емоционален свят. Стиховете ми вникват в чувствата. Опитвам се да им дам живот върху белия лист през моя усет.
Обожавам хумора. Пиша забавна поезия, докосваща усмивките на хората. Обичам да разсмивам.
Реалният живот и поезията за мен са едно цяло. Пиша на база моя житейски опит. Обикновено стиховете вплитат в себе си огромна мъдрост, дори хумористичните са взети от шарения живот.
Случвало ми се е да пиша поезия, с която искам да кажа нещо на човека отсреща, на приятелите ми. Но обикновено те усещат, че пиша за тях. Прозрачна съм явно.
Често подарявам стихотворения на приятели. Това е огромна радост за човека отсреща, но за съжаление, не е традиционен подарък в ежедневието. Тази изненада носи силни емоции и доза щастие, кара човека да се чувства много специален. Би трябвало по-често да се подаряват стихотворения.
Когато започнах да публикувам стихове в социалните мрежи, видях, че много хора ме четат и желаят да имат книга с творбите ми. Това ме накара да се замисля най-напред за мое място във Фейсбук. Така се роди групата ми „Душата ми в рими”. В един момент раждането на книгата трябваше да се случи. Много читатели жадуваха да имат стиховете ми на хартия. И магията се случи.
Писането ме кара да се замислям по-дълбоко върху ценностите в живота, върху прекрасните моменти. Поезията доставя радост и удоволствие. Учи ме да бъда по-добра и открита към хората.
Смятам, че като автор, пишещ стихове, ще дам най-доброто от себе си в усета на емоционалните състояния в конкретни ситуации.
Работя в Регионалната библиотека във Видин сред спокойствието на книгите. Организирам летни езикови занимания за деца. Срещата с най-малките ме зарежда изключително много.
Обичам да се разхождам и да съм сред природата. Това ме зарежда и вдъхновява.
Прочетена от 1837
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……
Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.
Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.
От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.
А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……
