Разказвачи на книги


„Щастливей" - Изабел

Йоана Аврамова | 0000-00-00


„Щастливей“ е книга, която имах желание да си купя още щом излезна по книжарниците, но с течение на обстоятелствата си я взех чак през юли. Все се случваше така, че се разминавахме с въпросното четиво, а когато най-после дойде времето да прочета книгата, тя вече бе грабнала „Вазова награда“ и се бе наредила сред бестселърите в книжарниците.

И така, един изключително горещ летен следобед просто седнах на дивана в хола и започнах да чета. Страница, след страница, след страница. Във всяко изречение, всеки параграф, всяка нова глава се криеше нещо магично. Книгата се оказа толкова завладяваща, че не можах да я оставя, докато не прочетох и последната дума от нея. Бях  потънала в историята. Част от случките ми бяха толкова познати, други съвсем чужди. Персонажите, сюжетът, посланията. Всичко бе толкова специално, защото ме караше да се замислям върху неща по начин, по който никога не го бях правила. Накара ме да хвърля един малко по-различен поглед върху живота си и всичко, което ми се случва или ми се е случило. 

„Но какво пък мога да науча от една тийнейджърска книга?“. Предполагам това е въпросът, който си задават по-порасналите от вас, но „Щастливей“ не е просто книга за любовта, приятелствата и разбитите сърца. Тя е още и наръчник по справяне с трудните ситуации. „Щастливей“ не е просто история за предизвикателствата, пред които ни изправя животът. Не е разказ за това колко ужасен може да бъде той. Не. Тя учи читателите си, че именно тези моменти те правят по-силен и по-добър. Защото случайности не съществуват – нещо, в което преди не вярвах. Тя ни показва, че най-тъмните периоди преминават и след всяка буря изгрява слънце, защото трудностите и изпитанията са част от пътя ни.

Що се отнася до авторът на „Щастливей“ – момичето се казва Изабел – влогър. Тя е едва на осемнадесет години, когато издава книга за живота си. Вдъхновила е не само мен, но и стотици хиляди деца, подрастващи и възрастни. Много хора не вярват в нея и в идеята и за книга, но тя успява да докаже на всички, че възрастта не е фактор. Доказва, че за таланта и изкуството няма точни години – „Давай! Обичай! Успей! Щастливей!“. Държа книгата на рафта пред леглото си, за да мога щом се събудя сутрин да виждам цветната й корица. Избрах й това място, за да си напомням за написаното вътре, когато имам нужда, тъй като тя поставя още куп други теми. В нея се говори открито за тормоза в училище, за недоволството, мечтите, хейтът и благодарността. Трудно е да благодариш на хората, които не помниш с добро, но Изабел го прави.  

Чувствам тази книга изключително близка до себе си и изключително специална. Благодаря ти, Изабел. Благодаря ти, че не си се предала. Благодаря ти, че ме вдъхновяваш. Благодаря ти за наученото. Благодаря! 

 



0000-00-00 | Прочетена: 1863