Всъщност, противно на всички представи, филолозите имат най-малко работа в едно издателство.

Те се занимават със специфичната част на редактиране и коригиране на книгата.

Обикновено рядко се държат подобни хора на щат, а се работи с подизпълнители.

Същото е и с художниците на корици. Добрите вземат скъпо и не могат да се изхранват с продукцията на едно издателство. Основната част от тях са фрийлансери.

Прехвалените „рецензенти“ са ненужни. Всеки добър шеф на издателство, след прочитане на 10 страници от една книга може да каже тя ще има ли пазарен успех или не. За поезия са нужни и 2-3 стихотворения.

Какви са обаче важните длъжности, които най-често се изпускат:

1. Маркетолог – човек, който следи тенденциите на пазара, прави предварителни анализи кои жанрове ще са интересни следващия сезон. Същият прави и прословутия ABC анализ, който показва от кои книги има най-голяма печалба (да не се бърка с оборот).
2. Публицист в медиите, основно в социалните – човек, който знае как да оформи рекламни материали за различните медии, каква реклама да пусне, как да поддържа страниците и групите във Фейсбук, с една дума как да формира фен групи около издателството – нещо, което е основата на съвременния книжен пазар
3. Психолог или поне добър HR – човек, който знае да работи с авторите, да ги мотивира за работа, да преценява, още преди подписване на договорите, кой автор ще издържи на маратона и кой ще се предаде и всякакви други неща, свързани с поддържането на един автор в бойна форма (особено докато текат премиерите). Да може да прави анализ на поведението на автора в социалните медии, да следи за това поведение, за да не позволява автора да се скара с читателите или обратното – да се затвори в себе си.
4. Организатор на събития – човек, който знае как да направи премиери, базари, да осигури публика, оборудване. Да напише евентуално сценарий, за да не се стига до там автора да обяснява от сцената – „Ами аз не знам защо всъщност съм тук“. Очаква се и подобен човек да има връзки в страната с различни хора или организации, така че да може да организира успешно турне.
5. Счетоводител – то е ясно… Документооборотът е много важна част
6. Търговец – най-основното. Човек, който има познати във всички вериги книжарници, познанства стигнали до лично ниво да си говорят на ти. Човек, който знае с кого точно да говори за всяка отделна книга. Човек, който знае как да си поиска парите, кога, какво да направи ако му ги забавят. Да умее да организира доставки на книгите (дори и ако се наложи да носи сам тежко надалече, както е в повечето случаи).

И най-вече този човек, в съдействие с маркетолога да може да даде точна оценка – Какво точно се случва с нашите книги, особено ако продажбите да се проточили с години.

Добрата статистика, за това във всеки момент в коя книжарница кои точно книги са изложени и как е много важно. Това да познава всички управителки на книжарници е най-малкото 😉

Има и други, по-дребни позиции, както и често има съчетаване на няколко позиции от един човек.

Но опитите на разни хуманитаристи – филолози, историци и прочее да ръководят издателства, без да имат икономическа подготовка и познание за пазара водят до постоянното мрънкане „Ами българинът не чете!“

П.С. Сиела дръпнаха в момента, в който си назначиха за шеф математик.

Аз съм инженер…

Из „Пътят на книгата, част 2“