Яна Радилова - Дете на прехода

Мария Георгиева


1. Коя е Яна Радилова и живее ли в мир с авторката в нея?

 

Търсещ човек, пътешественик, ценител на красотата и доброто. Дете на прехода, което намира утеха и опора в непреходното. Творческа натура, която обича да сътворява нови пътища към истината. И не на последно място - човек, който вярва в пречистващата сила на поезията.

Невинаги се спогаждам с автора с мен. В творчеството съм по-смела и свободна, отколкото в живота, понякога дори и по-откровена. Битът поставя рамки, които в писането преодолявам с лекота. Обичам да се превъплъщавам в други роли, защото това променя светогледа ми, изменя ъгъла, под който разсъждавам над нещата.

 

2. Какво те вдъхновява и кога пишеш стихове?


Преди писането да се случи, съществува един много по-дълъг и сложен процес на зреене. Поезията не е просто писане; тя е начин на живот. Чувствителна съм към света около себе си, както към красотата, така и към несправедливостта. В определен момент целият спектър от емоции, впечатления и наблюдения избухва, за да остави своя отпечатък в писаното слово. 

Вдъхновявам се от потайностите на човешката душа, от скритите смисли, с които е наситена заобикалящата ни действителност. Впечатляват ме мъдрата тишина, както и топлите, изчистени от патос и суета думи и жестове. А природата, с нейната способност да ни съживява и претворява, винаги ще бъде муза.

 

3. Ти пишеш и проза? Сподели проектите си за нови книги!

 

През изминалата година писах предимно стихове, но сега в главата ми узрява сюжетът на книга, която може би има потенциала да се превърне в роман. В момента работя върху основната история, конструирането на главните герои, оформянето на фона. Предстои по-трудната работа: да изчистя детайлите, да премахна сцените, които нямат отношение към сюжета, да изтрия всички противоречиви думи и действия на героите. Все още не съм определила жанра, но обикновено нямам предварителна нагласа за стиловите и жанровите ограничения. Водеща е темата за вината, насадена "отвън", но има и други теми - за пречистващата сила на изкуството, за любовта в други физически и времеви измерения, за жертвата, която сме готови да дадем в името на истината. Главната героиня е художничка, така че обещавам книгата да е ярка и наситена, каквато е живописта.

Междувременно оформям и нова стихосбирка с работното заглавие "Дете на прехода". Тя е посветена на промяната, но и на истинските неща в живота ни, които никога не си отиват. Повечето автори и учени, които са правили изследвания за прехода, са се концентрирали върху социално-икономическата страна на този процес. Смятам, че е редно да се акцентира и върху психологическата страна на прехода: по какъв начин той е повлиял на младото поколение, как се отразила тази внезапна криза на ценностите върху модела на поведение на обществото.

 

4. Дарбата - благословия или проклятие?

 

Не бих могла да нарека дарбата "проклятие". Да имаш някакъв талант означава, че някой ти е "подарил" специална, допълнителна сила, затова и се нарича "дарба". Разбира се, всеки дар предполага отговорност. Важно е човек да не злоупотребява с това, което му е дадено. 

Ако говорим конкретно за творческото писане, със сигурност авторът се сблъсква и с множество негативи. Често хората бъркат автора с лирическия герой, отъждествяват живота му с описаното в неговото произведение, което поражда смут. Ако писателят си позволи да е по-смел и ексцентричен в изказването си, той често става обект на критика от по-консервативните читатели. Друг проблем е и подценяването на труда, който авторът е положил за своето произведение. Който не е писал сериозно, не знае, че понякога зад едно четиристишие стоят много часове премисляне, редакции, изчистване на изказа.

 

5. Има ли място за поезия в ежедневието?

 

Както вече споменах, поезията е начин на живот. Да се възхитиш на красивата лунна вечер, да прочетеш дълбокия смисъл в очите на ближния, да се вглеждаш в подробностите на деня - как се движи трамваят, как гледат хората в него, какво си говорят, какво ли си мислят... Всичко това е поезия. Да си поет означава непрекъснато да търсиш послания около себе си. За разлика от графомана, който се е вкопчил в себе си, поетът търси смисъла извън себе си. Дори и да е интровертна личност, той е отворен към света, наблюдателен е и винаги нащрек за някаква нова находка.

 

6. Смяташ ли, че твоите връстници се намират в поезията ти?

 

Не мисля. Повечето от хората на моята възраст са умни, образовани, общителни, но сякаш се притесняват от силните чувства, които струят в поезията. Това се забелязва и в общуването с тях: те предпочитат да говорят за тривиалните неща от бита или да пуснат някой виц, но рядко споделят душевните си терзания и вътрешните си борби. Разбира се, има и много изключения, не бих искала да засегна никого. И все пак в емоционален план смятам, че написаното от мен въздейства повече на по-възрастното поколение.

Но ако книгата ми "Дете на прехода" някога се реализира, смятам, че би била по-харесвана от моето поколение, понеже индиректно адресира проблеми, свързани с начина, по който сме израснали.

 

7. Имаш ли непубликувани творби? Би ли споделила кое ги направи такива?

 

Имам някои много лични творби, които не са за широката публика. Преди споделях всичко написано, но сега съм по-предпазлива. С времето съм и все по-взискателна, а това означава, че и по-рядко споделям някакви произведения.

 

8. Даряваш ли книги?

 

Даряването на книги е прекрасен и изключително пречистващ благотворителен акт. Правила съм го преди, но сега се замислям, че скоро не съм. Вероятно трябва да помисля отново в тази насока.

 

9. Ти си красива жена. Мислиш ли, че това помага, за да се продават книгите ти?

 

Казват, че външният вид "продава", но аз не мисля, че това важи в пълна сила за книгите. Или поне не би трябвало. Разбира се, ако авторът пише книги за здравословното хранене, добрият външен вид би бил от полза. Но ако пишеш социална поезия, примерно, какво значение има дали имаш бръчки или дали имаш проблеми с килограмите?

Самата аз не смятам, че се вмествам напълно в стандартите за красота, измислени от козметичната индустрия и пластичните хирурзи. Нито подбирам авторите, които чета, спрямо външния им вид. Стивън Кинг има страховито излъчване, но продава доста добре книгите си, нали?

 

10. Разкажи нещо вълнуващо и интересно от минали премиери!

 

През есента на 2020 имах общо три организирани премиери: в София, в Стара Загора и в Нова Загора. И на трите дойдоха хора, които имаха топло, уважително отношение към мен. Срещнах се с някои хора, които не бях виждала отдавна, например някои преподаватели. Тогава си казах си: "Сега е моментът да се разочароват от мен", но после осъзнах, че вечерта им е харесала, мисля, че бяха искрени. Аз дължа много на моите учители, които вярваха много в мен, видяха някакъв потенциал, който все още не съм развила напълно, но се надявам с времето да го реализирам.

 

11. Талантите често вървят заедно. Имаш ли други дарби?

 

Преди много години рисувах и мисля, че ми се получаваше. Имам усет как да смеся цветовете, да оформя обектите, да пресъздам някаква емоция с бои. Но така и не развих таланта си професионално. 

Понеже съм родена в музикално семейство, имам и слух, и чувство за ритъм, така че при други обстоятелства може би от мен щеше да стане и музикант. Но и двете ми сестри се занимаваха сериозно с музика, затова аз, насърчавана и от моите родители, поех по друг път. 

Не съжалявам, че не съм развила тези таланти, защото това би ми отнело много от времето, което в момента отделям за други неща. Сега не съм художник или музикант, но съм ценител на изкуството във всичките му проявления. Умея да "отделя розата от плявата", да различа истинските бисери от фалшивите. "Не всичко, което блести, е злато", но трябва да познаваш добре златото, за да го оцениш и разпознаеш. И това също в талант.

 

12. Да пишеш стихове е като да късаш парченца от душата си. Мислиш ли, че това те ограбва по някакъв начин или напротив?

 

Добрата новина е, че скъсаните парченца лесно се възстановяват. Забелязала съм, че колкото повече давам, толкова повече получавам. Това важи както за живота, така и за творчеството. 

Лошата новина е, че някои хора злоупотребяват с парченцата, които с най-добри чувства си разпръснал. Но това се преживява.

Не мисля, че писането ме ограбва. Напротив, носи ми повече смисъл и плътност. След като продължавам да го правя доброволно, въпреки натовареното си ежедневие, значи ми носи удовлетворение.  

 

13. Вдъхновява ли те природата? Би ли се включила с твои стихове в проект за опазване на околната среда?

 

Синхронът с природата ми помага да се издигна над битието, да летя над човешките проблеми, да намеря смисъл и опора. Когато изляза за един час на разходка в парка, аз успявам да възстановя баланса в себе си, да открия ключа към хармонията. Нерядко природата ме вдъхновява да пиша, а още по-често ме стимулира да бъда по-добър човек.

Бих се включила в инициатива за опазване на околната среда, разбира се, ако тя е организирана от хора с чисти подбуди. За съжаление днес екологичният проблем често фигурира като лозунг на разни организации, с цел да се харесат на обществото и да спечелят някакви пари от фондовете. Но ако съм по някакъв начин от полза на инициатори, които съвсем искрено искат да подобрят средата на живот, бих се включила веднага с ентусиазъм и желание.


Казвам се Яна и съм "преводач" на птиците, вятъра и звездите.
Родена под знака на Водолея, аз съм дете на Вселената, свободомислеща и винаги търсеща собствен начин да разбия бариерите по пътя ми. Обичам да тичам, за да "проветрявам" мислите си и после да ги "издишам" върху белия лист, преди да са се задушили в тягостното битие. 
Понякога пиша за красотата, за разтварянето на сетивата, за нежността, а после добавям щипка сол в тази иначе бисквитена смес. 
Понякога ще ви разочаровам - че празникът си е отишъл преждевременно или животът ни е подхлъзнал като безпощаден кочияш. И точно когато песимистът е на крачка да се превърне в кух вцепенен дънер, аз ще го убедя, че може да преплува небесата. Е, аз не мога да летя, но какво от това? Важното е да убедя читателя си, че той може да го направи.
Когато преди повече от десет години ме връхлетя непокорната муза и остави своя огнен отпечатък, се роди книгата ми "Шепа морски камъчета". Това беше само едно плахо открехване на творческото ми Аз, което с времето все повече израства и намира себе си. Постепенно започнах да пиша стихове и така се роди и поетичният ми цикъл "Искри от пясъчното лято".
През 2020г. благодарение на фондация „Буквите“ излезе от печат дебютната ми стихосбирка „Девет кръга“. Стихотворенията в нея са организирани в девет цикъла, които проследяват различни житейски състояния и етапи. Книгата беше написана с много любов и макар че от нея струи все още младежка наивност, мисля, че е един добър поетичен старт за мен.
Последваха няколко премиери – в София, Стара Загора и Нова Загора. Книгата имаше и множество виртуални представяния. 
През изминалата година участвах в различни конкурси и спечелих няколко награди – първо място в литературен конкурс на ЛК „Многоточие“ със стихотворението „Почти“, втора награда в друг конкурс на ЛК „Многоточие“ със стихотворението „Факс от бъдещето“, специална награда на община Нова Загора в национален поетичен конкурс, организиран от Нова Загора; отлично представяне до момента в балканския поетичен конкурс „Mili dueli”.
Получих признание от няколко известни български автори, което за мен значи много повече от наградите и грамотите.
Вярвам, че със стиховете си мога да вдъхновявам хората. 
Но това го правят всъщност птиците, вятърът и звездите. Аз съм само техен преводач.



2021-01-15 | Прочетена: 373