Две са книгите, които оставиха у мен трайна диря в професионалното ми юридическо поприще – „Нормативна сила на фактическото” на професор Живко Сталев и „Истина и справедливост” на доцент Кристиан Таков. Това не са книги за юристи, а от юристи. Не са (само) научна литература, а мъдрост, писана с езика на правото.
Кристиан Таков, който беше любимец на студентите юристи от Софийския университет, цитира на стр. 87 Живко Сталев така: „По думите на големия наш професор Живко Сталев: „Както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка.”
Но не този цитат е мостът между двамата. Таков умря млад, но притежаваше мъдростта и виталната жизненост на Сталев. Тези хора са съвременните български философи на доброто в юридическия му смисъл. Поне така ми се струва.
Книгата „Истина и справедливост” е сборник от статии на Кр. Таков, публикувани във личния му блог или другаде, негови интервюта, коментари, размисли. Ценното на този сборник е, че е успял да подбере и да приобщи най-интересното, но и най-трудното за възприемане в творчеството на доцента от Юридическия факултет. Той е бунтар по своему, мечтател по особен начин, нападателен при нужда, но и благ по природа: достатъчно разнороден, за да бъде лесно разпознат и усвоен. Думите му за справедливостта са болезнени заради своята откритост, безкомпромисни са съжденията му за необходимостта от съдебна реформа и извисяване на правото над закона, над позитивизма. И въпреки че темите са сериозни и дори понякога доскучават заради близостта им до науката, Таков успява да овладее сухата материя с цитати, с шеги и остроумия, които улесняват възприемането и разкриват завидно широка обща култура.
Таков е загрижен за съществуването на доброто; той е смутен от бездействието на обществото, „което се държи като хлебарка, ухапана от скорпион – не помръдва”, бездействие, граничещо с непукизма и саморазрухата. И предлага варианти за усъвършенстване на правните механизми за функционирането на справедливостта – доколкото тя изобщо съществува у нас.
Таков, К. Истина и справедливост. С., Сиби, 2019.
Прочетена от 2043