Богдана Калъчева - будителката от Карлово

Иван Богданов

1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

Родителите ми насърчаваха всякакъв вид творчески изяви – мои и на братята ми. Нищо написано или нарисувано не се е изхвърляло. Баща ми многократно е късал и събирал страниците с драсканици от гърба на тетрадките ми по математика, химия и физика. Под “драсканици“ да се разбира “първи поетични опити“. Майка ми пък неведнъж ми е давала кураж, за да участвам в конкурси. Без подкрепата на родителите ми всичко щеше да приключи на гърба на някоя тетрадка.

 

2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

Създавам поезия. Не са ми чужди обаче и опитите за писане на есета, писма и разкази. Някои от тях са награждавани в национални конкурси, но определено прозата не е моят литературен жанр. Единствено роман не бих пробвала да пиша, защото нямам нужното търпение. Теми: от Ерос до Танатос. И всичко, което може да се случи по пътя от единия до другия. 

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

Иска ми се да знаех за клаузулата, хорея, дактила и всичко останало. Тогава сигурно щях да започна с проза. Вече е късно. Пристрастена съм към писането на поезия и съм готова да жертвам време и сили, за да попълня теоретичните си пропуски.

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Би могло да има. В моето творчество това е по-скоро рядкост, отколкото закономерност. Литературен герой и автор в повечето случаи нямат нищо общо. Творчеството ми има пресечни точки не с моя, а със стотиците животи, които наблюдавам около себе си и които въображението ми рисува. Вярвам, че това го прави многопластово и тематично разнообразно.

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Талантът без труд е обречен. Представете си диамант. Нешлифован. Прилича на обикновено стъкло, нали? А сега си представете стъкло. Шлифовано. Вероятно няма нужда да продължавам. Аналогията е ясна. Талантът няма значение, ако ни липсват уменията да го управляваме, облагородяваме и представим.

 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

Никоя редакция не е последна. Нищо не е написано толкова добре, че да не може да стане по-добре. Ако подражаваш на други, можеш да станеш толкова добър в писането, колкото са те. Ако използваш главата на раменете си, никой не знае докъде можеш да стигнеш.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

Предпочитам да разговарям директно с Аполон. И без тайни.

Многолика

Не съм чудата, просто многолика.

Дарена бях с чеиз от сто живота.

Сърцато си избирах годеника,

не се броиха къщи и имоти.

Когато с него минах под венчило,

камбаните запяха възкресенски.

Поспря за миг вселенското гъмжило,

светликът ни приветства съглашенски.

Не съм чудата, просто многолика.

Откакто с Аполон венчани бяхме,

да бъда едносмислена отвикнах

и сто живота с него заживяхме.

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Ще отговоря с цитат. "Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях. Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот." Рей Бредбъри, "451° по Фаренхайт"

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

Свят, който ежедневно ни диктува какво да кажем или недвусмислено ни кара да мълчим, не ми е по вкуса. Мисията ми като автор е да говоря за всичко, което повечето биха премълчали, използвайки думите, които те не биха. Дай боже и други да последват примера ми и важните неща да бъдат изговаряни.

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

По професия съм учител, вече близо 15 години се занимавам с преподаване на английски език в родния си град - Карлово. Иска ми се да се похваля с някое творческо хоби, но нямам такова. През свободното си време чета книги или ги слушам в Storytel, водя си читателски дневник. Листата ми с любими песни в YouTube наброява повече от 700 песни, което може би ме прави меломан. Харесва ми да уча езици и периодично прекарвам по няколко часа в популярния сайт Duolingo. Какви езици уча и защо е обширна тема, която води до друга още по-неизчерпаема – местата, където вече съм била и другите, които планирам да посетя. Нека остане материал и за нова среща.

 
Не съм такава или онакава. Всякаква съм. Многолика. Един живот не ми стига. Живея си стотина едновременно. Млада и стара, влюбена и разлюбена, отчаяна и ликуваща. Пожелай си да влезеш в стоте ми живота през поезията. И може би ще разбереш, че не случайно съм кръстена Богдана. Вяра и любов съм. Истина, не съвсем библейски (тъй щото по страниците ми никнат мойри, музи и езически богове), но все пак осезаеми и искрени.  Разни езици зная – този на музите, дето храни душите, два-три човешки, дето ми носят насъщния. Общ все ще намерим да похортуваме. Ако пък ти подмина вратника, припни след мене, позови Многоликата. Иначе не се обръщам.
 

Не съм такава или онакава. Всякаква съм. Многолика. Един живот не ми стига. Живея си стотина едновременно. Млада и стара, влюбена и разлюбена, отчаяна и ликуваща. Пожелай си да влезеш в стоте ми живота през поезията. И може би ще разбереш, че не случайно съм кръстена Богдана. Вяра и любов съм. Истина, не съвсем библейски (тъй щото по страниците ми никнат мойри, музи и езически богове), но все пак осезаеми и искрени.  Разни езици зная – този на музите, дето храни душите, два-три човешки, дето ми носят насъщния. Общ все ще намерим да похортуваме. Ако пък ти подмина вратника, припни след мене, позови Многоликата. Иначе не се обръщам.


2021-02-27 | Прочетена: 1275