Галя Вълева - име, което гали

Иван Богданов


1. Какво отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

 

Когато бях малка, а и след като пораснах, всяка ваканция прекарвах при баба и дядо. Баба ми беше човека, който предизвика у мен интереса и любовта към книгите. Тя шиеше, а аз седнала зад нея на малко дървено столче, четях високо на глас, като се стараех да надвикам тракането на крачната шевна машина. Това са най-ярките ми спомени от детството и точно тогава започнаха и моите първи опити в писането.

 

2. Кои са темите във Вашите творби? В кои жанрове пишете? 

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко семейство е нещастно посвоему.“ – Лев Толстой „Анна Каренина“ 

Точно това изречение описва творбите ми. Когато съм щастлива ме вдъхновява заобикалящата среда ( едно реещо се във въздуха перо, полета на гларусите, които сякаш светят в нощното небе, попили светлината на луната…). Когато съм тъжна, наранена или възмутена се вглеждам в себе си, в хората около мен, във взаимоотношенията и това рефлектира върху творбите ми. 

Пиша поезия и разкази, но от година работя върху роман, който съм замислила като трилогия. 

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започнахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви каза в началото? 

Не знаех, че писането за мен ще стане като дишането - жизнено важно. Това е един необратим процес. Сякаш се надбягвам с времето. С всеки изминал ден изпитвам все по-голяма потребност да изразявам мислите, чувствата, себе си. Старая се да не лишавам моите близки от присъствието си и затова обикновено ставам в четири - пет часа и пиша. 

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота? 

Те са една права. Припокриват се. За мен живота е творчество. 

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето? 

Мисля, че всеки човек се ражда с една торба, пълна с различни таланти. Особено българите. Ние сме всестранно развити. Факт е, че сме гласовити и поне седемдесет процента имат певчески талант, но ако не откриеш това, което ти доставя удоволствие и те прави щастлив, и не работиш къртовски, за да го усъвършенстваш, с течение на времето, то закърнява. Да, за мен таланта, без желание да работиш, за да го развиеш е просто ненужен подарък, който прашасва,  захвърлен в някой ъгъл или на секцията в хола.

 

6. Кое е най важното на което писането Ви научи? 

Да се вглеждам, да се вслушвам, да изследвам… Да се сливам с тишината и да се раждам с изгрева. 

 

7. Знам, че имате издадена една книга „Четири цвята любов“.  Какво включва тя и какви са бъдещите Ви творчески планове? 

Да, издадох в края на миналата година моята първа книга „Четири цвята любов“ Датата, на която направих представянето ѝ в социалните мрежи и в ютуб, не е случайна. Книгата е посветена на моята баба и на този ден, тя трябваше да празнува рожден ден. За съжаление от двадесет години, тя вече не е сред нас, но аз съм убедена, че би се радвала с мен. „Четири цвята любов“ е лирична изповед, едно късче от мен. В книгата е включена и една история за любовта - онази, чистата, неизискващата, всеотдайната любов. С вълнение искам да споделя, че през март ще излезе и втората ми книга „Хиляди въпросителни“, а както казах по-рано, работя върху дебютния си роман „Резервен ключ към щастието“, който се надявам да види бял свят през ноември. 

 

8. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си? 

Да, много пъти. Социалните мрежи помагат за това. Поговорката: „Думам ти дъще, сещай се снахо!“ съм открила, че е на сто процента вярна. 

 

9. С какво се занимавате извън писането? Имате ли други хобита? 

Имам разностранни хобита. Смело мога да кажа, че съм изявявала себе си по всевъзможни начини. Обичам камъните. За мен те са живи - носят дух и история. Преди години, когато реших да ремонтирам терасата си, ми хрумна идеята да я налепя с камъни. Събирах ги дълго, от различни места. Имам дори от Бяло море. В крайна сметка, мога да заявя, че постигнах забележителен резултат и открих, че това занимание ми носи неописуемо удоволствие. Обичам да плета на една кука, да шия. Самоука съм и не използвам готови кройки и модели. Трудно е, предполагам да се живее с мен. Неуморно търсеща съм. 

 

10.  Каква според Вас е мисията Ви като автор? 

Тук ще си позволя да отговоря с едно мое стихотворение: 

 

ИСКАМ 

 

… И иска ми се върху листа бял да сложа 

душа, сърце… усмивка на дете… 

Букет от хризантеми бели да положа 

и зрънце щастие, що в мен расте. 

 

Със думите аз искам да рисувам. 

С ухание и цвят шедьовър да създам. 

Птича песен в утрото да чувам… 

Да горя със залеза. Със неговия плам. 

 

Иска ми се като нежна роза, 

да разгърна своя аромат. 

Думи наредени в стих, във проза 

да оставят след себе си печат.  


Галя - това е името ми. Едно от малкото, което е и глагол. Слънчева съм, раздаваща се. Обикновено съм мила и лъчезарна, но това мигом се променя, ако умишлено ме засегнат. Изригвам тогава като вулкан и сипя огън и жупел. Хубавото е, че бързо отминава, като лятна буря и отново съм спокойна - притихнало море. 

Обичам да пътувам, да опознавам различни места, да се срещам с нови хора. Това ме зарежда и обогатява. Мечтая да оставя след себе си следа с думите, със стиховете си, с творчеството си.

 



2021-02-28 | Прочетена: 442