1.    Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби? 
Винаги съм обожавал книгите, но истинското въодушевление, ключът към творческия дух, дойде от поезията. Стиховете на Вапцаров, Смирненски, Ботев, Петя Дубарова, Гьоте и Шилер така ме впечатляваха и продължават да ме впечатляват, че неволно ми се прииска и аз да започна да пиша. Първите ми опити започнаха късно, едва в началото на следването ми във военното училище в Шумен. Първият ми опит за стихотворение беше продиктуван от липсата на приятелите ми и чувството на самота зад стените на военното училище. 

Изповед

Обичах силно свободата –
самичък влязох във затвор студен.
Най – много мразех самотата,
а паднах във жестокия ѝ плен.
            За мене бяха всичко моите приятели,
            но без приятели останах днес.
            А наоколо душици всякакви
            на мойта мъка гледат с интерес.
Как мразя тези дребни егоисти
отдръпнали се настрани със присмех лек.
От тях земята искам да очистя,
но... ще остане ли поне един човек?
            Пресилвам може би нещата,
            от мрачно настроение обзет.
            Но толкоз тежко ми е на душата!
            И все пак... трябва да вървим напред!
А второто ми стихотворение беше за момичето-мечта, за голяма любов, която копнеех да срещна и изживея: 

Момичето – мечта

Когато вечерта настъпи
И вселената потъне в тишина,
Очите ми, затворени, пак търсят
От тебе някаква следа.
            И виждам те високо в небесата,
            Където само птиците летят,
            Ти нежно се усмихваш и дори луната
            Засенчваш с твойта красота.
В косата ти, от вятъра развяна,
Звездите златни ослепително блестят,
А ти, от лунна светлина огряна,
Към мен пристъпяш сред вечерния хлад.
            Протягам две ръце към тебе,
            Целувам с трепет звездните очи,
            А твоят глас, тъй приказен и нежен,
            Най-xубавите думи ми шепти.
Но ето – вече слънцето изгрява,
В прозореца нахлуват първите лъчи,
Нощта навън се тихо разтопява,
А с нея разтопяваш се и ти …

2.    Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?
Всъщност не съм писал нито едно стихотворение с идеята, че ще го прочетат други хора. Пишех, защото чувствах нуждата да излея чувствата си върху белия лист. Затварях очите си, пренасях се в един друг, само и единствено мой свят и думите идваха сами. Така че никой не ме е учил, никой не ме е съветвал и не мисля, че от самото начало е трябвало да знам нещо повече. Интересното е, че по време на следването си се запознах с едно момиче, с което се сприятелихме и на което показах стиховете си. Бях изненадан, че ѝ харесаха толкова, че поиска да ги препише. После тези стихове изчезнаха, загубих тетрадката си. Двадесетина години по-късно отново се видяхме с това момиче (вече жена) и се оказа, че тя ги е запазила. Изпрати ми ги и съм ѝ искрено благодарен за това, защото те ми припомниха какво съм чувствал и изживявал по онова време – радост, надежди, самота, копнеж...

3. Талант или труд? Къде се крие разковничето?
Не съм сигурен, че знам точния отговор на този въпрос. Знам, че само с едното не става, задължително талантът трябва е в комбинация с труда. В спорта, обаче, талантът заема много по-малко място от труда. Постиженията на един спортист обикновено са 98% труд и два процента талант. В изкуството и литературата е различно, според мен в тези области, за да не се получи посредствена творба, са необходими поне 90% талант и десетина процента труд. Книжарниците са пълни с книги, четенето на голяма част от които би било загуба на време.

4.    Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете? 
Стиховете ми в голямата си част са посветени на любовта, някои са за копнежа по голямата любов, други за самотата заради невъзможността да намеря любовта, трети за любовта, която съм си мислел, че най-после съм открил и четвърти за разочарованието, дошло след като тя си е отишла. Имам също така и хумористични стихове, в които осмивам една или друга персона, които по мое мнение са си го заслужили.
В прозата нямам голям опит, единственото ми творение до момента е фентъзи-трилогията „Момичето от моите мечти“. В нея, обаче, въпреки конструкцията от фентъзи, фантастика и екшън, движеща сила от началото до края е любовта, така че бих казал, че стилът е доста смесен. Бъдещите ми проекти, освен продължение на фентъзи-трилогията, ще бъдат в два съвсем други стила. Едната книга ще се казва „Еднопосочен билет за Германия“ и ще бъде представяне на българския емигрант в Германия, в която ще изложа моите преживявания и впечатления както от контактите ми с немските граждани и фирмите, в които съм работил, така и с българските и други емигранти в тази страна. Вече повече от двадесет години живея в Германия и смятам, че мога да споделя много интересни неща по въпроса. Другият проект е малко странен, той ще бъде смесица от елементи на фантастиката и българската история. Той, обаче, засега е „топ сикрет“ и е предвиден за в по-далечното бъдеще.  

5.    Има ли пресечни точки между творчеството и живота? 
Разбира се. Поне за мен. Това, за което пиша, е отражение на моите преживявания и чувства. Дори и фентъзи-трилогията ми „Момичето от моите мечти“ се базира на мои лични изживявания с реални хора. Същото е и със стиховете, всеки един от тях е отражение на мое изживяване в реалния живот или на копнеж по нещо или някого от реалния живот.

6.    Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?
Не. И да. Да, защото използвам стиховете си, за да споделя на музата си, какво изпитвам към нея. И не, защото тази комуникация не е тайна, а явна и открита, казвам директно това, което мисля и искам да кажа. С фентъзи-трилогията въпросът стои малко по-различно. Главната героиня и причина за раждането на тази книга е реална личност и силно се надявам някой ден тя да я прочете и да разбере, че е написана за нея. 

7.    Големите любови раждат ли велики произведения?
Определено да. За да стане едно произведение велико, то трябва да бъде продиктуване от силни, много силни чувства! Независимо дали чета Пушкин, Гьоте, Вапцаров или който и да е друг велик поет, във всеки един ред бликат толкова силни чувства, че те те завладяват безпощадно!

8.    Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?
Както вече споменах по-горе, причината да напиша първата си книга беше едно момиче. Едно деветнадесетгодишно момиче с кристално чиста душа, в което се влюбих. За съжаление това беше безнадеждно влюбване, може би най-вече заради огромната разлика във възрастта, по това време аз бях на 45 години! С това момиче бяхме много близки приятели и така и не разбрах, дали то е изпитвало към мен някакви чувства, по-различни от приятелски, но в мечтите си се надявах да е така.

9.    Кое е най-важното, на което писането Ви научи?
Всъщност не знам, дали писането ме е научило на нещо. Когато пиша, аз просто описвам моите чувства, копнежи и представи, така че не мисля, че това ме е научило на нещо. Уча от това, което чета от други автори, всяка една прочетена книга ми дава достъпа до нов светоглед, до нови усещания, до други, понякога трудни за възприемане, разбирания. А това, което научих, след като написах книгата, е че не е достатъчно да напишеш книга, дори и да е много добра, за да стигне тя до читателите. Оказа се, че да стигне книгата до читателите е много по-сложно и по-трудно, отколкото да я напишеш!

10.    Каква според Вас е мисията Ви като автор?
Чрез творчеството си се опитвам да предам на хората моите виждания за живота, както и за актуални житейски проблеми. Чрез любовните си стихове се опитвам да кажа на хората, че любовта съществува и е възможна, да не губят надежда, може би ги чака зад ъгъла дори сега, в този момент. Чрез други стихове, като например „Хелоуин“, се опитвам да ги науча на търпимост и разбиране към чужди обичаи и нрави и че те не са враг на нашите. В книгата си се опитвам да засегна проблеми като отчуждаването на хората вследствие на новите виртуални технологии, както и да им предам моето виждане за живота, че не е нужно да се стремиш да имаш повече от това, от което имаш действителна нужда и че милионите в банковата сметка няма да те направят по-щастлив, дори напротив, ще ти отнемат времето, през което можеш да се наслаждаваш на щастието си. Опитвам се да кажа на хората, че в живота няма нищо по-важно от семейството и приятелите и че те са ключът към щастието.

11.    С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?
През целия ми живот съм се отдавал на две основни хобита – спорта и книгите. Тренирах дълги години лека атлетика, карате, волейбол и бадминтон. За мое голямо удоволствие имах възможността да упражнявам тези спортове и като треньор както на деца, така и на студенти и възрастни. За съжаление в последните години се наложи да огранича спорта,  но книгите винаги ще си останат моята голяма любов. Обичам също така и компютърните игри, срещите с приятели, излети със семейството.