За писането

Как се готви роман

Нели Господинова

Ако искате сюжетът ви да бъде вълнуващ, винаги поставяйте на героите си значими общочовешки цели. Най-вълнуващи са сюжетите, в които героите отхвърлят догмите на старото общество, преследват неотклонно идеалите си, бунтуват се срещу неправдите, търсят истината. Това може да се получи по различни начини, но обикновено най-важните промени, решения и събития се случват пред лицето на смъртта, когато човек е влюбен до ушите, страда от нечия раздяла, когато е лишен от основните си човешки права да бъде себе си поради болест, затвор и т.н.  Естествено можете да вмъквате екшън, секс сцени, сложни за разрешение загадки. Важното е да успеете да развълнувате читателя. А това се случва, когато в действието настъпи обрат.



Пряката реч, която разплаква и автори, и редактори

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Като пишещ човек, който е и от двете страни на барикадата, този въпрос смятам за особено ключов. Творецът в мен знае, че трябва да оформи пряката реч по правилата, както трябва, за да бъде на ниво и пред читателите на творбата, и пред евентуалния редактор. Редакторът в мен пък е изпитал на гърба си какъв ужасно тежък и времеизяждащ труд е да поправяш неправилно „сътворената“ пряка реч в текста на чужд автор. Един от начините да се избегнат такива напрегнати моменти е опресняването на знанията и преговарянето на правилата за изписване и предаване на пряка и авторова реч. Колонката е информационна и е само за онези, които имат интерес към тази тема. Всички цитати, както и самата статия са авторски, което означава, че при цитиране или публикуване на откъси името ми трябва да бъде изписвано.



Голямото значение на малкото тире

Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Малкото тире (дефис) е един от непунктуационните знаци, които имат голямо значение в писмен текст. За неговата правилна употреба също има правила. Някои от тях се научават още в началното училище, с други се налага човек да се запознае по-късно. Кога е задължително и кога не – ще се опитам да обясня простичко в днешната колонка.



Търся Издател 2012

Иван Богданов

Този конкурс има само една цел  - да Ви научи да бъдете професионални автори. Да се научите да не се срамувате да се саморекламирате и да престанете да чакате тихо в ъгълчето да ви открият. Да се научите да хвалите смело достойнствата на книгите си (и естествено да премълчавате слабостите). Да говорите смело и най-вече интересно пред медии и читатели. Да се научите само с няколко изречения да описвате най-интересното в книгата си. Хората нямат (а и желание) да четат повече.



Как се пише фентъзи?

Весислава Савова

 Колкото и да не обичаме съвети и правила, хубаво е да се поучим от по-опитните от нас, за да можем да създадем прекрасна книга, а защо не - нов шедьовър.



Нестандартни форми на поезия

Весислава Савова

Поезията винаги ни изненадва със своите новости. Срещаме я в различни форми, дошли до нас от различни части на света. Колкото по-нестандартни са тези форми, толкова по-голямо е предизвикателството пред поетите.



Как се пише колонка

Хенриета Хей /превод Весислава Савова/

 

Как се пише колонка

От Хенриета Хей - 95-годишна, бивш пилот на спортни коли, сега пише колонка

                          за  „Daily Sentinel" в Grand Junction, Colorado от 20 години                              

30.04.1999 г.



Поезия, проза и верлибър

Камелия Иванова

„За писането" е рубрика, която си поставя нескромната задача да ни помогне да се ориентираме в морето от литературни видове, родове, жанрове, да не потънем в океана на литературните похвати, да бъдем малко по-осъзнати - читатели и творци. Задача, която наистина е нескромна и трудна, но, всички ние в екипа на списанието вярваме, че е реалистична и необходима. Вярно, че творческият процес е колкото осъзнат, толкова, та и в по-голяма степен, несъзнателен акт. Че е по-сходен със съня, отколкото с бодърстването. Че протича по закони и механизми, които много често не са свързани и не приличат по нищо на законите, по които се изграждат нашите мисли и механизмите, които определят целенасоченото ни поведение.



Съветите на Хемингуей

Персиян Ганев

Кой би се справил с даването на тези съвети по-добре?

Много хора, занимаващи се с писане единствено с търговска цел, бързат да кажат: "Ама аз не съм Хемингуей!". Но всъщност кой е по-добър автор за подражание от него? За разлика от повече

белетристи днес, пищещи "цветуща" проза, той е избрал да създава творби с изключително изчистен стил.

Така че да видим какво може да ни научи Хемингуей за ефективното писане!



Как да намерим време за писане?

Бахар Мустафа

Основният проблем за начинаещите писатели е намирането на време за писането. Това е така защото повечето от нас вече работят на едно място и искат да пишат за да изкарват допълнителни пари или пък просто за удоволствие. Тъй като и аз имах такъв проблем реших да събера на едно място няколко идеи, за това как да намерите време за писане.



Понятието "лирически герой"

Христо Стефанов

От ученическия чин сме запомнили един натрапчив фантом, който нерядко се е изпречвал между нас и очарованието на поетическата творба - така нареченият "лирически герой". Впрочем, терминът едва ли е виновен, че в опростителските анализи често служи за свеждането на богатото поетическо съдържание до една удобна форма. Нека пак си спомним ученическите години: "В поезията на Ботев лирическият герой е борецът-революционер", гласеше една от заучаваните наизуст формулировки. Вярна ли е тя? Би било правилно, ако кажем, че в най-общи линии е вярно, но е много бедна, защото не способствува за по-задълбочено навлизане в поетическия свят на гения. Ала това е само външната страна на въпроса. Ако се опитаме да разберем какво всъщност приемаме за лирически герой, ще видим, че най-често ние го идентифицираме с автора, с поета. Естествено, от значение тук е изповедността на лириката. Другият път, по който определяме понятието лирически герой, е чрез характеристиката му било в социален, било в психологически аспект. (Тогава формулата гласи: "Лирическият герой изпитва такива и такива чувства")



Смислова многозначност на поетическото слово

Христо Стефанов

 "Думата е хамелеон". Едва ли може по-точно да се определи най-съществената особеност на словото - и в художествено произведение, и в разговорната реч: многозначност.
С тази особеност на нашето основно средство за общуване - езика, ние се срещаме всеки ден. И надали някога сме се замисляли как с помощта на една и съща дума (звуков комплекс) изразяваме толкова различни неща.



Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

Пълен, непълен, определителен член - тази мъка за авторите.



Епитет, сравнение, метафора

Христо Стефанов

Но какво значи "език на поезията"? Очевидно - онази система от изразни средства, с които поезията си служи, за да предаде на читателя едно богато и многопластово смислово-емоционално съдържание. Както видяхме досега, тази роля може да изпълнява донякъде и поетическия ритъм, и поетическата фонетика, тоест - звуковата структура на творбата; и поетическия синтаксис, особените синтактични обрати, употребявани в поетическата реч.



Контекстът в стиха

Христо Стефанов

Тази толкова често срещана дума - контекст - е позната всекиму. И всеки знае в колко много значения се употребява тя. Затова може би трябва да започнем с пояснение - какво означава поетически контекст?
Или, още по-добре: какво въобще значи контекст?



Синтактис на стиха

Христо Стефанов

В своя стремеж за максимална изразителност поезията, като изкуство на словото, се стеми да направи "значещи" - тоест да натовари с изразяването на определено смислово-емоционално съдържание - всички особености на езика, които в обичайната реч имат само служебна роля. Досега се запознахме отчасти с начина, по който звуковата организация на поетическата творба се превръща в израз на съществени съдържателни особености - докато в обикновената реч тя е без отношение към съдържанието на изказването (освен в звукоподражателните междуметия).



Силаботоническо стихосложение: двусрични и трисрични размери

Христо Стефанов

Най-разпространеното стихосложение в българската поезия (за разлика от фолклора) е силаботоническото. Наложено още в зората на нашата нова литература под влияние на класическата руска поезия, то се оказва особено подходящо, защото великолепно отговаря на фонетичните особености на българския език. И още - защото забележимо се отличава от силабическото стихосложение, господстващо в народната поезия. А раждането на една литература винаги е свързано с желанието да се скъса пъпната връв, която я свързва с фолклора, литературата да се разграничи от анонимните творби на народния колективен гений. Затова, когато извоюва своята самостоятелност, поезията е в състояние да се обърне към съкровищата на фолклора, за да черпи от тях (както Ботев например), без да се страхува от обезличаване.



ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА ПИСАТЕЛИТЕ

Петко Р. Славейков

  Когато пишете, трябва да имате пред очи следующите правила:



Поетическа фонетика - Рима

Христо Стефанов

От детството или от ученическия чин всеки помни тази строфа от гениалната творба на Христо Ботев. И я помни - именно това е същественото - може би неточно, може би бърка някоя дума, но дълбоко в паметта му е останал ритъмът и мелодията на тези стихове. Колкото и подвеждаща да е думата мелодия (защото ни насочва към асоциации с музиката), в случая тя е точна. Защото поезията е изкуството на звучащото слово - дори когато я четем, ние несъзнателно чуваме творбата сякаш произнесена така, както музикантът по партитура е в състояние да "изслуша" цяла симфония.



Наръчник за гладко писане

Умберто Еко

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят.

2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта.

3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия.