1. Разкажи ни нещо за себе си. Коя е Ваня Йорданова? Какво обича, с какво се занимава, в какви области има интерес? 

Здравейте! Аз съм учител. Винаги съм казвала, че професията сама ме е избрала. Още от първия миг, в който влязох в класната стая, аз усетих завладяващия заряд и атмосфера и разбрах, че мястото ми е там. Така открих в себе си силата на словото, с което завладявам учениците си. Обичам да разказвам и да си боравя с думите по начин,  по който да създам нови светове. 
Сред моите страсти също така са пътуването и фотография. И ги съчетавам много добре. Човекът е човек, когато е на път! А аз черпя вдъхновение именно от пътешествията и опознаването както на различни култури, така и нашите традиции, бит и култура. С фотографиите си също се стремя да разказвам истории, непринудени, неочаквани, част от ежедневието на обикновените хора. Обичам да улавям лицата на хората, техните очи. А в тях човек може да  вижда много.

2. Премиерата на първата ти прозаична книга „Везби в сърцето“ вече е факт. Защо „везби“? Вложила ли си нещо повече в заглавието, освен етимологията на тази дума? 

Така е. Етимологията е ключовият момент в избора на заглавие. Исках с една–едничка дума да отведа читателя в нашето минало. Но думата не беше избрана случайно – в повечето ми разкази разкривам душите на героите с техните болки и рани, радости и вълнения. Всяко сърце е везбовано от чувства, които живеят в него.

3. Сборникът е ориентиран към възрожденския бит и традиционният живот на българина. Детайлно си описала занаятите и изделията на майсторите от различни краища на България. Но какво извеза тази книга в твоето сърце? Какво искаш да кажеш на своите читатели с нея? 

Докато пишех всеки свой разказ аз наистина търсех да оставя и своето послание към читателя. Всяка история по свой начин го изпраща към един от най-богатите ни и вълнуващи периоди от нашето минало. Напомня за чудните ни градове и по-малки села, за разцвета на занаятите ни и невероятните изделия на даровитите ни майстори. Те не бива да бъдат забравени. Остави ли са богато наследство за народа ни, с което трябва да се гордеем. Били сме силен и способен народ! Занаятчиите ни са се трудели неуморно и са извайвали прекрасни изделия, които денс можем да наречем произведения на изкуството. Да се гордеем, да помним и да предаваме нататък спомена за историческото ни минало.

4. Твоите герои са много разнородни като характери. Случват им се доста неща, които не са обичайно случващи се и те се сблъскват с много несгоди по пътя си. Какво мислиш за „препъникамъните“ – те стопират ли те по някакъв начин или те мотивират да вървиш напред? 

Така е. Моите герои са изправени пред трудни решения и избори. Забулени в традиции, родова ценност, очаквания от обществото, в което живеят и шепота на сърцето определено констатират в разказите. За мен трудностите са предизвикателство и стимул, за да продължавам напред. 

5. В част от разказите си ти говориш за реални хора, реални исторически личности, които с делото си са допринесли за развитието на образованието, опазването на религията ни и на българщината като цяло. Изобщо, имат много силен патриотичен заряд и идеята да образоват в контекста на художествено произведение. Намираш ли връзката с днешното време в твоите разкази, има ли такъв паралел между „това вече се е случвало“ и „това е част и от днешния ден“? Кои са тези разкази?

Разбира се, паралел винаги има. Дори бих казала, че борбата за българщината и просветата все още продължава и според мен винаги ще я има по един или друг начин. Аз, като учител, усещам нелеката отговорност на делото ми всеки ден. Да пробуждам интерес и желание у децата за повече знания, да търсят и да намират стимул да се развиват. Всеки ден се сблъсквам с препятствия по пътя си, но вярвам, че те само ще калят у мен желанието ми да се раздавам в образованието. Също като главната героиня в разказа ми „Наставницата”, първата учителка в девическо училище Анастасия Димитрова, или създателят на първото светско класно училище Иван Момчилов от разказа „Горещо желязо”.

6. Освен автор, ти си основен говорител на фондация „Буквите“. Как се чувстваш като част от екипа ѝ? Как се стигна до „ръкополагането“ ти за лице на „Буквите“? 

Много съм щастлива, че съм част от екипа на фондация „Буквите” и съм изключително благодарна на г-н Иван Богданов за предоставената възможност да съм още по-близо до талантливи български автори и създаването на книга. 
Аз вярвам, че няма случайни неща в живота на човек и всичко се случва в правилния за него момент. „Ръкополагането” ми за лице на „Буквите” беше точно една такава „случайност”. Прочетох обява от г-н Богданов, че търси ководеща за премиерите на издателството и ми отне точно две минути преди да отговоря на обявата. Така започна всичко!

7. Какво означава за теб партньорството ти с фондация „Буквите“? Виждаш ли се и за напред като част от екипа ѝ? Смяташ ли, че това е твоето място, че е онази част от теб, която по някакъв начин ти е липсвала до този момент и сега си я открила? Чувстваш ли се пълноценна в дейността на фондацията?

За мен наистина означава много това партньорство, защото литературата и книгите винаги са били неизменна част от моя живот. Като част от екипа на фондацията вярвам, че поставям поредното парче от пъзела, което ми е липсвало в литературния свят. Знам, че имам още много какво да науча, но и много да дам развитието на фондацията.

8. Премиерата беше впечатляваща и тъй като емоцията още те владее, ще те попитам, в качеството ти на представител на фондацията, какви са първите отзиви за нея? Защо именно в Ритуална зала се състоя тя? Чия беше идеята и какво беше твоето участие в подготовката ѝ?

Наистина вълненията още ме владеят. И няма как да е иначе. Изживяването беше незабравимо и прекалено емоционално за мен. Първите отзиви получих веднага след премиерата от близки, познати и от напълно непознати хора и всички бяха еднакво развълнувани и впечатлени. Вярвам, че съм успяла да пренеса гостите в едни далечни и красиви времена. Изборът на зала за такова събитие беше наистина много важен и отговорен. Но именно в Ритуалната зала преди 10 години аз поставих началото на новия етап от живота си и сбъднах една мечта като казах „Да” на моя съпруг. Сега дойде моментът, в който да сбъдна още една голямо своя мечта – да представя пред широка публика своя книга. Богата и пищна дърворезба в залата просто допълни представата ми за идеалното място за премиера на моята разкази със занаяти.

9. А сега на къде? Разкажи ми в личен и в професионален план какви твоите планове и включват ли те нови творчески идеи? 

Сега продължавам уверено своя творчески път и се надявам моите „везби” да стигнат до още много читателски сърца. Предстои премиера в Пловдив на  13.05.2023, след това ще очаквам с усмивка своите бъдещи читатели на Панаира на книгата в София, а през юни ще представя книгата си и в Русе. 
Вече съм започнала работа по нови разкази, които се надявам да събера и издам във втори сборни с възрожденски съкровища. А защо и да не създам и роман! 

10. Какво е твоето лично послание към всички – пишещи, четящи, издаващи, продаващи художествена литература в България?

Моето лично послание е да не спират да създават и четат българска литература. Имаме много талантливи автори, а нашата малка страна е изключително богата на прекрасни кътчета и природа, които могат да вдъхновяват. Не трябва да забравяме българското и колко много можем да научим от книгите. Всеки, който притежава силата на словото, нека повярва в себе си и в своя талант и да не се отказва пред трудностите. Сърцатите думи винаги намират своите читатели и поне една силна ръка, която да помогнат да излязат на бял свят.

Книгата "Везби в сърцето" би могла да бъде закупена оттук - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=646