1.    Какви са първите Ви спомени, свързани с писането?
Имаше един период в началото на Прогимназията, когато четях поредицата „Преживяно” и романи на Сандра Браун и Даниел Стийл. Била съм на 11-12 години и повлияна от чуждите истории, започнах да съчинявам своя, тракайки на пишещата машина. Озаглавих я „Ревю” и реших, че ще е роман. Текстът проследяваше перипетиите на красивата манекенка Кари и чувствата ѝ към един мъж. След като папката с листове премина през ръцете на семейството, я занесох в Арменското училище, в което учех. Съучениците ми я прочетоха, след което т.нар. роман обиколи и учителската стая. Факт, от който се чувствах особена горда.

2.    Кой забеляза, че имате талант и Ви насърчи да продължите да пишете?
Бабите и дядовците ми. Те са хората, които провокираха в мен интереса и любовта към книгите. Успяха да превърнат книжарниците в любимото ми място за пребиваване. Окуражиха ме при детския ми опит с „Ревю” и силно ме подкрепяха в друг период от живота ми, когато пишех докторската си дисертация.

3.    В кои жанрове се изявявате? Имате ли любими теми и такива, които се опитвате да избягвате?
Пиша проза – разкази, повести и романи. В центъра на всеки текст поставям човека - когато му се налага да направи избор, да преживее нещо, да приеме или отхвърли това, което му праща Съдбата. Старая се произведенията ми да звучат реалистично, да обрисувам доколкото е възможно светлото и тъмното в човека и света.
Особено внимателно проучвам информация, когато пиша за исторически събития. Да съм прецизна във фактологията за мен е от изключително голямо значение.
Интерпретирам различни теми и сред тях нямам любима, нито такава, която да избягвам.

4.    Как приемат околните творческите Ви занимания?
В началото бяха изненадани, защото не знаеха, че пиша. Сега са любопитни върху какво работя и чакат с интерес всяка публикувана творба. Хората, които отблизо познават същността ми, ме откриват в някои мои персонажи.

5.    Какво прави авторите успешни? Кои имена илюстрират най-добре представата Ви?
Умението да докоснат читателите, да ги накарат да се замислят или пък изцяло да променят светогледа им. Някои новатори също се превръщат в успешни автори.
Харесвам класици, а и съвременни автори, които творят в полетата на романтизма, реализма и антиутопията. Обичам писатели, които ме карат да мисля за книгата им поне още седмица след нейния прочит.
Ако говорим за финансовия аспект и популярността – не мога да отговоря еднозначно дали огромен брой продадени копия те правят успешен автор. Причините за продажби могат да бъдат различни. Има и добра, и лоша популярност – примерите са много.
Персонално като успешни определям следните мои любимци: Димов, Талев, Йовков, Нури, Ал. Дюма-баща, Л. Толстой, Достоевски, Лалева, Бърдаров, Св. Алексиевич; Д. Дамянов, Е. Евтимов, М. Петкова, М. Башева, Н. Йорданов, Д. Банев.

6.    Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?
На мълчание и на самота. Осъзнах колко много енергия човек разпилява, когато непрекъснато говори и колко полезна за вътрешното равновесие може да бъде самотата. Когато се уединяваш, всъщност си почиваш.

7.    Какви са посланията, които искате да отправите към читателите си чрез творчеството си?
Някои събития в живота ни може и да са предопределени, но в по-голямата част от времето, с което разполагаме, ние пишем сами историята на живота си. Нашите собствени избори формират дните ни и никого не можем да виним, защото нито един човек на този свят не ни е длъжен за нищо.
Мисля, че най-важните неща, на които трябва да се научим, докато ходим по Земята, са да обичаме и да сме благодарни. Винаги има кого и винаги има за какво!

8.    Какво Ви мотивира да издадете новата си книга?
Потребността на душата ми да разкаже историите, които се раждат в мен (трудно ми е да предам точното вътрешно усещане с думи). В някои текстове припомням минало, което не бива да се забравя, за да не се повтори. И не на последно място – желанието на читателите да напиша още истории като тези, които вече познават.

9.    С какво се занимавате, когато не пишете?
Споделям време с любимите си хора, защото съм разбрала колко ценна е дори една минута с някого. Разхождам се сред природата или в паркове. Балансиращо и зареждащо е за мен да съм в гора или до воден източник. Чета. Гледам предавания с образователен характер. Ходя по музеи и на културни мероприятия. Обичам да скачам от действителността в света на изкуството и после да се връщам в реалността променена и обогатена. Не знам как би се живяло на тази планета, ако на нея нямаше изкуство във всичките му проявления...

10.    Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?
Благодарна съм на Господ за волята Му да ме има в това измерение, за здравето и за сетивата, които ми е дал!
Благодарна съм, че имам семейство, че съм майка и леля!
Благодарна съм на всички, които ме обичат точно такава, каквато съм и ме подкрепят! Благодарна съм и на тези, които са ми причинили зло! И едните, и другите са ми помогнали много!
Всъщност всеки мой ден започва и завършва с молитва и с благодарност...