1. Спомняте ли си ясно кога и как започнахте да пишете, да създавате светове и да водите героите от разказите си по пътя на житейските им превъплъщения? 

Сериозно се заех с писане 90-те години на миналия век, като автор и водещ на предаване за история в една кабелна телевизия. Писането на сценарии беше вдъхновяваща и отговорна работа, свързана с четенето на много литература и превръщането на всеки кадър във вълнуваща история, която да грабне зрителите. Харесваше ми да се пренасям в далечни времена, сред древни племена и народи. Бях се пробвала в поезията, но прозата ми допадаше повече. 

2.  Кой беше първият човек, който усети, че притежавате талант да пишете, и Ви насърчи и подкрепи да продължавате да творите?

Първо колегите от телевизията твърдяха, че имам талант да пиша. После Директорът на училището, в което работех, Георги Трушков и поетесата Соня Дамянова, сестра на драматурга Маргарит Минков. След време племенницата ми ме окуражи да започна да публикувам. Тя и майка ми бяха първите читатели на любовната ми лирика. Твърдяха, че трябва да пиша, но и да дам възможност на повече хора да прочетат написаното. 

3. Кои са жанровете, в които се изявявате? Има ли теми, които Ви вдъхновяват по-често, и такива, които избягвате?

Любовната лирика и проза. Детската тематика. Не съм добра в политическата тема и фантастиката. Ориентирах се към разказите от далечното и по-близко историческо минало. Прозата ме превзе изцяло, с желанието да поднеса на читателя букет от разнотемие, обединено от историческото ни минало. Има нещо много мило в отминалите времена. Всъщност поучително. Човек трябва да познава миналото, за да се учи да върви по житейската пътека в правилната посока и да възприема най-доброто от него. Интерес за мен представляват легендите и народните песни. Сред тях има разтърсващи и трогателни истории, сътворени неслучайно. Фантастичното, на пръв поглед, води до реална житейска ситуация и навежда на размисъл. Внушава значението и посланието. Повечето от разказите ми са по действителни случки от живота на старите балканджии. Разказваше ми ги моят баща, с усмивка, като анекдоти. Когато започнах да пиша, не ми беше смешно, а по-скоро любопитно и вълнуващо. Преживявах всяка една история с променящи се чувства. Дадох си сметка, че ценностната система на предците е оня як стожер, който им е помагал да преодолявам мъчнотиите и грешките, и да живеят достойно и задружно, въпреки бедността и недоимъка. Целта на историите, които разказвам, е читателят да улови невидимата нишка, по която старите времена водят по пътя към бъдещето. В тях ще открие грях и възмездие, грешка и прошка, обич и добронамереност, жертвоготовност и отплата. Ще открие цялата палитра на исконните български добродетели, благодарение на които родът български е жив и ще пребъде. Не съм вярвала, че прозаичното ми перо ще надделее над поетичното, но е факт. Ще се радвам, ако всеки читател намери своя разказ на страниците на книгата. 

4. Как се отразяват Вашите творчески пориви върху близките Ви хора?

Радват се на всеки мой успех и не пестят критиките. Осланям се на тях, защото вярвам, че няма да ме подведат. Е, имаше и момент, когато се опитваха да ми кажат, че се занимавам с несериозни дейности, но след първите ми публикации, промениха мнението си.

Когато  изпратих първите си разкази, майка ми, плачейки, каза, че е трябвало да пиша и да не спирам.

5. Какво според Вас е това, което прави един автор успешен? Кои имена биха илюстрирали най-добре представите Ви?

Да е разпознаваем, самобитен, оригинален и със собствен почерк. Творец, който внушава истини, чието творчество е пропито с ясно послание и житейска мъдрост. Вълнува читателя и е достатъчно едно изречение или строфа, за да бъде идентифициран. Една дума, сложена на точното ѝ място, е повече от прочита на цяла книга. Осмисля написаното. Аз съм особено привързана към творчеството на Яворов и неговата лирична и чувствителна душа, но и борбен дух. Стихът му се лее като музика, а словосъчетанията му са изумителни. Независимо от жанра, поезията му звучи откровено, въздейства силно и предава на читателя усещани за съвършеност. Ту нежна лирична песен, ту звънка симфония, романтична балада, вдъхновена ода или скръбен реквием. Това е! Мога да спомена имената и на други автори, но с казаното по-горе се изчерпва необходимостта от още анализи и хвалебствия.

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви учи?

Търпение, дисциплина, обогатяване на речника, разбираем изказ и ясно послание. Научи ме да намирам смисъла на всяка една история или строфа и да водя читателя по пътя на себепознанието. Научих се и да гледам през призмата на собствените ми мисли, без да накърнявам достоверността и автентичността на написаните от мен истории.

7. Кои са посланията в творчеството Ви, които за Вас са важни да достигнат до читателите?

Първо за любовта. Както е казал Пушкин: „Любви всей возрасты покорны”, т.е. смисълът на живота е в любовта, независимо от възрастта. После идват вярата в Бог, добротата, жертвоготовността, борбеният дух, магията на прошката, обичта към Родината, силата на духа и мъдростта на поколенията. Послания, свързани със здравия корен на българщината. Корен, който не трябва да загърбваме, а да черпим от него сила, енергия и разум. Не на последно място са децата. Да не ги възпитаваме с шамари, а да им отделяме повече време и да ги забавляваме със стихчета, игри и песни.

8. Каква книга подготвяте за издаване?

Историята на моя род, бежанци от Беломорска Тракия. История като приказка, съхранена благодарение на спомените, събрани в една вехта тетрадка от брата на моята баба. Доста време ми отне събирането на информация и снимки, но накрая се получи една интересна, макар и тъжна история. Тъжна, но истинска. Преживяното не ги е пречупило. Превърнало ги е в достойни, състрадателни и жертвоготовни хора.

9. Какъв е светът Ви извън писането?

Обикновен и еднообразен. Готвя в едно заведение и всеки ден си повтарям, че храната е като поезията. Трябва вкус, вид, аромат и талант, за да превземе сетивата. Тя също храни душата. Извън работата е писането. Там светът е различен, особено когато има вдъхновение. Всяка нова история ме потапя в нов свят и държи буден ума ми до последната точка. Тогава се чувствам пълноценна и удоволетворена.

10. Кои са нещата в живота Ви, за които изпитвате особена благодарност?

На преден план са дъщеря ми и внучката. Благодаря на музите, че не ме забравят и все ме побутват да пиша. Благодарна съм на съдбата, че макар и късно, сложи длан на рамото ми и ми даде кураж, за да творя и да осмисля напълно живота си. Благодарна съм и на хората, които застанаха до мен  и ми помогнаха да разперя крила и да полетя.