„ А първите изречения при добрите книги са като конете в родеото . Никога не е ясно как точно ще те хвърлят и дали няма да те стъпчат с копита, докато помощниците притичват на арената.“

 Когато за пръв път срещнах из интернет пространството една от историите в „ Малката светица и портокалите“  се почувствах точно така- подхвърлена в една нова вселена. Този кратък откъс,  който случайно прочетох разбуни сетивата ми. Думите ме преследваха и не спираха да омагьосват съзнанието ми. Исках още. Нуждаех се от още. 

До момента познавах Александър Секулов само като поет. Нямах идея ( за мой срам), че е създал и  изключителна проза. Втурнах се из нета да диря от коя книга е този разказ и открих, че историята за  Тита   е част от малкото бижу , носещо уханното заглавие  „Малката светица и портокалите“.

Книжката беше вече в ръцете ми . Бях алчна и  бързах да погълна колкото може повече магия за по-кратко време,  но разбрах, че няма да стане така.   Постоянно се връщах и препрочитах редовете. Исках да науча и да запомня дума от тоя нов език , който се откри пред мен.  Исках да бъда част от този език. Исках да бъда поне ер- малък в тая непозната азбука.

 Това беше език, който не познавах до сега .  Езикът на морската пяна, където всяко мехурче е целувка и кара кожата да настръхва. Езикът на пламтящите макове. Езикът на ласкава прегръдка. Езикът на падащите звезди.

Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди.

Аз не се наемам  да преразкажа книгата.  Не бих могла да предам правдиво  и атмосферата, нито да опиша героите.  Това е една любовна история, която е необичайна. Събрала е в шепата си други пъстри истории, пръснати по света като разпилени мъниста. Поезията и прозата се преплитат като две влюбени тела. Тази книга не се чете, тя се чувства. Чувства и споделя.

 Думите   са  видения. Авторът е скроил майсторска игрословица от сънища. Опитваш се да ги подредиш, да намериш подходящото квадратче  , но всъщност всяка история те залюлява все по-силно из вечните брожения на любовта.

Коя е Грейс? Коя е Тита? Коя е Арабела  Дижон? Коя е жената от дим с дъждовните очи? – Аз, ти, тя.

Ами Леополд и Матео? А Наско Х. ? Кой е Джорд ? А Негро Хосе? -Те събират рисунки, карти, амулети. Пият ром със сушени смокини.  Отглеждат лимоново дръвче. Пускат корабчета от хартия.

А можете ли да си представите бамбуков капчук за сълзи?

А знаете ли къде може да срещнете мъже от черен пипер и да усещате как търкаляте между пръстите си тези зрънца?

Това е само част от магическия космос, който Секулов създава с много нежност и обич. Тая книга прегръща и те кара да се разпадаш на безброй портокалови атоми.

Ще ми се да имате възможност да се спуснете в комина за звезди , а когато стигнете края му да се озовете в чудната бърканица от сребърни силуети, от срещи и раздели, от светци и грешници.  Не мога да се стърпя да не споделя с Вас един от любимите ми моменти в портокаловото пътешествие и да ви подаря една от сатенените възглавнички за чужди сънища:

„Тита спеше с мъжете, защото много обичаше да чете……………………………………………………………………

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Тита  знаеше, че историята на света е изписана по кожата на мъжете, и се стараеше да я чете по гърбовете им с пръсти на слепец, докато ги приемаше в себе си с всичките им нелепи опити за вечност и безсмъртие. Разстройваше се , когато прочетеното оставаше наполовина, прекъсваше нелогично или бе пълно с правописни грешки;…….“

………………………………………………………………………………..