„Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем , не ни кара да се събуждаме с главоболие, защо я четем изобщо?‘‘ (Ф. Кафка)

Точно тези думи на Кафка изникват в съзнанието ми , когато  става въпрос за  „Зелените очи на вятъра“ . Природно бедствие. Тази  книга боли,  гневи,  възпламенява.

След като  прочетох романа , имам нужда да говоря. Искам да кажа толкова много, а не мога.

Думите ми се спъват в гърлото и нищо не излиза от устата ми.

Ще опитам  с по-ситни крачки да ви разкажа за оня свят. Ще започна от буквите. И тъй буква по буква Здравка Евтимова ще напука прозореца, през който гледате към света и ще ви накара да се сгърчите.

Мислите си, че знаете азбуката? Коя беше първата буква, която научихте? Отгатнете  коя е най-тежката буква, „мерси, моля“. Точно нея научава най-напред малкото Анче-

 К- конската буква, дето тежи и носи торбите. Да, едно дете само на пет , вече се научило да мъкне бремето на нашата действителност върху своите крехки рамене. Научило се е ,  че за да избегне гнева и боя или за да получи нещичко дребно, трябва да мете.  И Анчето грабва метлата,  с която разпилява яростта на по- големите и по- силните от нея, а след това им носи вода, за да потуши бесния огън. Анчето знае, че най-хубавата рокля в магазина за дрехи втора употреба струва колкото сто кутии цигари на баща й и още сто шишета ракия. Това е валутата в нейния дом. С ракия и цигари се мери имането.

Но малката Ани знае и други букви.

Ш- като Шушомир. Ш е шумът на приятелството, когато вятърът разрошва огненочервените коси на най-умното дете на света. А те червенокосите са приятели с Бога, знаете ли?

Д- това е дарът на добрите хора. Д е грамадната като планина Дарина, която бащата на Ани води у дома, след като майка й заминава да умре в София. Дарина, която научава Анчето да е дете. Цели седем букви от азбуката я научава. Дарина  сипе из Старо село цветята, които носи кафявата й рокля. Пази всички от крадци и злодеи тая жена и засажда дрян, за да не си иде никога Анчето от нея. Дарина успява да заслужи да носи най- важната буква като корона на главата си – М.

М- живее на най-дълбокото място в сърцето. М е на грамадната дума МАМА.

Въоръжена със своите букви малката Ани се озовава в София при родната си майка, която явно се е върнала от смъртта, защото някога тя бе тръгнала да умира. И друга жена има там, която твърди, че й е баба. Това не може да е вярно. Тая жена има лице като скъп бял сапун и няма гръбнак.  Няма как нейната баба да мачка дупетата и краката на разни богаташи , които носят червеи в портмонето при стотинките си, защото са червиви от пари.

В София пак има буква Ш , но тя не е на Шушомир. Най –добрият приятел там  е шумът на банкноти.

В София хората са пресъхнали каменисти почви, където дори „копривата и магарешките тръни изсъхват“.

И буква М в София е различна. Майката не те държи за ръка. Тя те оставя да забавляваш богатите и децата им , защото плащат много.  А децата им- те са алигатори. Те хапят. Те ритат . Те дращят с нокти . Те искат да те яздят и да цвилиш. Те се забавляват като унижават и издевателстват над други хора. Родителите им купуват за играчки живи хора , върху които да се упражняват да бъдат могъщи и умни, защото  глупавите нямат пари.

Това мъничко Анче  с кости като скреж обаче знае да се бие. То остава глухо за гласът на парите и не чува заповедите на богаташката щерка Елизабет. Смелото й сърце брани човешкото достойнство и правото да живееш. Мама Дарина я научи : „ Ще ти счупя първо левия лакът, после десния…“.

Едва ли бихте могли да си представите родителите на тези деца що за питбули са. Разкъсват безмилостно кожа, дробове, утроби, животи и после забърсват окървавените си ръце с банкноти. Те са друг тип общество. Общество, което се храни с хора.

С- Старо село- София- два свята един срещу друг .

И все пак вярвам , че  мама Дарина ще успее  да задуши с кафявата си рокля на цветя онова животно –големия черен джип.

Да, мама Дарина може да накара големия черен джип да скимти, а малкото Анче ще продължи да носи истинско сърце от кал.