Виктория Тодорова - Мецанка Малинка от Русе

Иван Богданов


Малинка си мие зъбите

 

„Измий си зъбите и обличай пижамата! Днес ще четем нова приказка, която до сега не сме чели“, дочух гласа на мама от кухнята. Иринка се запъти към своята стая недоволна, като ме носеше гушната. Прегърнах я и я попитах дали наистина си мие зъбите всеки ден. „Ама разбира се‘, погледна ме тя учудено. „Е, от какво толкова се разбира, просто зъби...чак пък да се разбира и чак да ги миеш всеки ден...“.

Мама и Иринка имат един странен график с усмивки – всеки ден Иринка изпълнява някакви неща и мама й пише усмивка в графика и после като събере колкото усмивки са се разбрали , Иринка получава подарък. Много е красив този график, цветен е, весел е. Един ден Иринка ми го показа и ми го обясни. Едно от нещата, които трябва да прави е миенето на зъби.“Добре де, колко зъби имаш пък ти?, попитах я аз.

„Мама казва, че млечните са по-малко, а истинските са повече. Аз вече имам два истински, ето виж, тези. Тя отваря уста. Не виждам някаква особена разлика между истинските и фалшивите. Зъбите са важни, продължава тя. И Силвито го каза, даже ми обяснява как да си мия зъбите и каза, че и вода за уста трябва да ползвам... (тази Силви и аз я знам, тя е доктор за зъби!)

“Знаеш ли, искаш ли да си мием зъбите заедно“. Е сега вече наистина не знам какво да кажа. Искам да си мия зъбите с Иринка, но нямам мечешка четка, нямам мечешка паста, и честно казано не съм убедена, че имам мечешки зъби! Въпреки тези безспорни аргументи, Иринка ме завлича в банята, слага ме на мивката и ми вади чисто! Нова! Розова! Само моя! ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ!!! Също така й слага на тази чисто — нова — розова — само моя четка ПАСТА ЗА ЗЪБИ с вкус на – никога няма да се сетиш – на МАЛИНИ! Какви неща имало по света - паста за мечешки и детски зъби с вкус на малини!!! Ура, ура! Отваря уста и ми показва как да си мия зъбите – малко дълго ми се вижда, но четкаме колкото трябва! А трябва, колкото един розов пясъчен часовник да се напълни с розов пясък (може би и той е малинов, и пясъка му е малинов! Разбирам, че моето място е тук все повече и всеки ден се убеждавам в това – толкова малиново розови неща има в къщата на Иринка!!!).

И сега, след като си измихме зъбите — аз мечешките, Иринка - истинските и фалшивите  - ще слушаме приказка.. ЗА ЗЪБИ!  Някакви човечета живеели в зъбите на някой си Антон и с четка, паста и по-малко сладки неща ги изгониха... Много поучително!

Ох, че ми се доста от толкова много приключения! Лека нощ!

 

Идва Кити

“Oлелееее, толкова беше страхотно това пътешествие! Нямам търпение да разкажа на всички”, каза задъхано Миа. Вики я прегърна, после си свали шапката и шала и каза : “Не бързай, изчакай, нека Иринка им я представи.”

“Да де, но пътешествието…”

“Да, пътешествието беше прекрасно, видяхме толкова красиви места, толкова синьо море, толкова много вълни и вятър”

“Хахаха, да, и вятър…”

“Но все пак, нека дадем на Иринка възможността да…. “.

Вики не можа да довърши разговора си с Миа, защото Иринка влетя в детската стая и направо дойде при мен. Аз бях решила отново малко да се сърдя, но в крайна сметка реших да не го правя, защото ми се струва, че някоя моя приятелка ми е донесла подарък, нещо държи зад гърба си! Даааа!!!! Иринка ме прегърна и в следващия миг пред мен застана една малка дребна, даже бих казала ситна особа с балеринска розова, представяте ли си РОЗОВА, като бонбон розова, рокля!!! Особата ме гледаше странно и каза “Здравей”, а Иринка каза “Виж, доведох ти приятелка, това е Кити”

От съседната стая долетя гласа на мама “Ири, ела моля те за малко”, Иринка затанцува към мама и ме остави с тази особа.

Аз не искам приятелка с розова балеринска рокля. И аз искам розова балеринска рокля. И тя е толкова малка, че Иринка може да си я носи в джоба и даже може да спре да ме обича, заради едната балеринска рокля. Реших даже въобще да не й говоря на тази особа, дето дори й забравих името. Пък! Нали! Все пак аз дойдох първа! Едно да си имаш сестра, съвсем друго някаква непозната така съвсем ненадейно, неочаквано и още повече с балеринска рокля, нали, така да ти идва в къщата и да ти бъде приятелка. И с тези размери как е възможно въобще да ми бъде приятелка и въобще. Ох! Ама не може така!!!!

“Къпинке, хайде да “...Мислех си тук да предложа на Къпинка да не говорим на новачката, обаче за моя най-голяма изненада в този момент, докато аз имах този план въобще да не й говорим, точно тогава, моля ви се,  Къпинка й носи чаша за чай, ОТ СЕРВИЗА НА ИРИНКА!  Ама мен някой пита ли ме дали на странни особи с розови рокли да се дава от специалния сервиз за чай!

Ама , моля ви се, не само това, ами Лили гледам как я пита дали иска курабийки или предпочита малинов сладкиш! 

Невиждано, нечувано и абсолютно възмутително! 

Значи, докато аз мисля въобще даже да не си говоря с особата, моите собствени лични приятели, сестри и бих казала даже семейство са готови да я приветстват добре дошла.

 Няма да се учудя, ако мама й ушие и малинска шапка. 

Обърнах се с намерение да си тръгна, но туп - ох,  взех, че паднах! Вероятно от възмущение! 

И тъй като паднах на любимата си възглавница диня (защото Иринка обича да седи там и да ни чете приказки), реших възмутена да дремна и после да реша как да изгоня тази особа, дето даже не й запомних името!!!

“Малинчееее! Малинчеееее”, Къпинка ме вика. Правя се, че нищо не чувам и даже не отговарям.”Хм, виждали ли сте Малинка, приятелчета, исках да й сипя от любимия  малинов чай.”

“Не”, дочувам гласа на Миа, “а аз исках да й разкажа как Иринка избра Кити за Малинка, за да я радва.”

“Така ли”, зарадва се Лили, “разкажи на нас, Миа.”

“Ами ние бяхме на това чудно пътешествие с мама, тате и Иринка. Бяхме стигнали края на земята!”,  Всички онемяха от учудване, даже чух някой да ахва, но продължавах да се правя, че не чувам - “отвесни скали в чуден оранжево-червен цвят и долу море, необятно и синьо! Но не синьо като небето, а друго синьо, каквото никога досега не бях виждала “(сякаш пък е виждала много синьо тая Миа) “и пред нас само това - море и небе! Имаше и много вятър, но всички бяхме толкова щастливи, толкова рошави и толкова щастливи! погледахме още малко, както каза мама - очите ни се напълниха с тази изумителна красота и после тръгнахме в обратна посока, връщаме се в хотела. Но по пътя имаше една възрастна дама пред една сергия, а на сергията наредени плетени дребосъци - жабчета, таралежи, зайчета и едно мече с червена рокля. Иринка хукна към меченцето, но то беше залепено с магнит за сергията. Тогава дамата извади пред Иринка цяла кутия дребосъци и там, между всички тях Кити намигна на Иринка! Мама и татко се спогледаха и беше ясно - мецанката с розова балеринска рокля ще дойде с нас! Иринка я прегръщаше и през целия път й говореше за Малинка - колко добри приятелки ще са - Кити и Малинка! Колко ще се радва Малинка да има още една мецанка у дома! Колко много неща могат да правят трите мецанки! Колко е голяма кошарката за кукли, разказа й за всички нас…”

“Малинке, я ела”, .Ирина ме вдигна от земята и ме подреди на масата за чай.”Паднала си, а виж тук всички те чакат за чая”. 

Седнах, малко засрамена сред приятелите и погледнах Кити, която също ме гледаше. Станах и тромаво й налях чай.

“Добре, дошла в плетената градина, приятелко Кити!”, прошепнах, а в очите на Кити засияха хиляди щастливи искри!

 

Първо приключение в снега

 

Пак заваля сняг, цяла нощ е трупал , трупал и сутринта като се събудих стъпих на масичката за чай внимателно, за да надникна навън и какво да видя  - всичко е бяло, изглежда пухкаво и доста красиво. Прилича на чудесно място за Олав, Свен, Ерик, Олив да си играят. Натъжих се много, защото – нали разбираш не е честно, защо снежните човеци могат да си играят в снега,  а аз да не мога. Мама се беше събудила и внимателно шиеше копчета и морков на Ерик, въобще не ми обърна внимание и затова тромаво се отправих към леглото на Иринка. Тя все още спеше доволно и се усмихваше насън, без въобще да подозира моята голяма мъка. Знаех, ще дойде обедната почивка, но кога ще дойде моята обедна почивка мислех си аз огорчено и още повече потъвах в тази тъга, тъй като изглеждаше, че никой не забелязва колко страдам. Взех си още едно парче малинов сладкиш, но дори това не ме зарадва. Залепнах за прозореца и жадно гледах навън. Завиждам на всички онези хора, които приличат на мравки и се разхождат там, стъпват в снега, не знам защо не подскачат, не викат и не танцуват, а просто си вървят….О, даже песен бих измислила за снега…. но вместо да пея, стоя тук и само гледам…

И както си стоях аз тъжна и самотна, а другите весело бъбреха около мен, Иринка ме дръпна от прозореца и каза нежно:

- Хайде, Малинче, обличаме се и излизаме на снега, ще се забавляваме заедно!

Сърцето ми сякаш спря да бие да момент, а в следващия всичко засия още по-красиво и още по-искрящо!

- Мами, ами какво да й облека, много ще й е студено по рокля.

- Все пак, обадих се тихичко, искам си малинската шапка, моля те!

- Ето, тя си иска малинската шапка, но една дебела жилетка ще й облека да не й е студено. Време е да започнеш да плетеш дебели зимни дрехи за всички играчки, може би само снежните човеци не се нуждаят от дебели дрехи, но другите… студено ще им е. Или, ако искаш може да спинка в твоята чанта.

- А, не! – заяви мама решително – Малинка или ще се облече и ще си вземеш да си играете, или остава у дома!

Ама аз не искам да оставам у дома, искам да си изляза, и да си играя, искам да видя снега и да го пипам и да танцувам и да изпея една песен даже! Значи направо ставам, обличам тая жилетка и тръгвам. Кацнах спокойно на чантата на мама и зачаках търпеливо Иринка да се „опакова“ – сега разбрах защо мама го нарича така – дебел гащеризон, шал, шапка, ръкавици, яке и специално ботуши. И, хохохо, тръгваме за навън. Оооо, толкова е красив асансьора ни, с тези весели цветни лампички, добре, че украсихме, сега ми стана още по-празнично!

А навън, ауууу, колко е студено (добре, че облякох жилетката) и е толкова бяло! Ирина ме понася в специален снежен танц и се търкаляме, и се смеем и се гоним и правим снежни ангели, и въобще това е най-прекрасната ни обедна почивка до сега! Ура! След като се натичахме, наскачахме, натъркаляхме, измокрихме и в крайна сметка се оказа, че е свършила и обедната почивка, ние се прибрахме у дома, където мама и Иринка пиха горещ шоколад, а аз взех специална вана с много пяна и после се повъртях в сушилнята, с други приятели, нови, които се перат и сушат за първи път! Ах, постоплих се, но не можех да откажа едно парче малинов пай и топъл малинов чай и сладки приказки с Къпинка.

Утре пак.

 

Запазила пламъка на момичето с плитките, което е била или е искала да бъде, Виктория намира в писането мирът, който всички търсим - спокойствието на тихата вода, жуженето на пчеличките и уханието на пролетни цветя. Мирът в душата, да си който искаш да си, всичко да е възможно, да не се срамуваш да легнеш на земята, когато си безкрайно тъжен, да танцуваш на улицата под съпровода на улични музиканти, само защото " музиката води тялото към танци"... Виктория намира в писането свободата да бъде такава, каквато иска. И ви позволява да я видите точно такава – палава, подскачаща или да гризва още едно парче малинов сладкиш. А не, това не е Виктория, това е Мецанка Малинка, истинският подбудител за приказките у дома. 

 


2021-04-14 | Прочетена: 165