Самодивският път на сърцето

Божидарка Божинова

В днешното динамично и напрегнато време имаме нужда от повече вяра, любов и вълшебства. Живеем в сложен свят с нови ценности и порядки, в който все повече ни се иска да се върнем към миналото, към традициите и легендите. Младата авторка на романа „Самодивска сватба“ – Гергана Траянова, ни пренася в един отдавна отминал, но прекрасен и вечен свят – света на българския фолклор, обичаи и митове, света на семейните ценности и любовта. Това е книга, в която се преплитат истории и легенди, човешки съдби и свръхестествени сили, реални събития и приказни мотиви. Това е книга за любовта, родовата памет, дълга и достойнството, за борбата на юначни девойки и момци с врагове и зли сили, за победата на доброто над злото. Приказната атмосфера на онова време е пресъздадена по ярък и самобитен начин. Историята е разказана на специфичен и интересен диалект, който крие в себе си богатството и тайнството на онова време.

Гергана Траянова е избрала за своята първа творба епическата форма на романа. В този жанр най-пълноценно могат да се развият сложните образи и съдби на героите. Авторката е успяла майсторски да ни пренесе в един магичен свят, населен с реалистични образи и приказни местности. Нейната богата фантазия се преплита с фолклорни предания и реални места, обичаи и случки. А имената на героите в романа са типично български и ни връщат в една родолюбива и богата на ценности епоха. Героите на Гергана Траянова носят имена на наши планини, реки, градове, села и местности: Пирин, Струмен, Горица, Арчар, Велека, Равнец, Лакатица, Деветака, Велека, Соколица, Трояна, Веслец, Рожен и много други. Това са образи на хора, силно свързани с родната земя, с горите, долините и водите, както и с народните обичаи. Те пазят традициите на своите предци и празнуват Лазаровден, Русалия, Еньовден. Родовите и бащините завети се предават на следващите поколения, децата се учат на уважение, трудолюбие, дълг към семейството и как да пазят нравствените ценности. Героите дълбоко ценят дома, родното и дори когато са далече и странстват по света, една невидима нишка ги свързва с любимите хора и родните места. Силата на любовта и гласът на сърцето ги връщат у дома още по-силни, по-мъдри и достойни. И живеят в обич и разбирателство, верни на традициите, докато някой ден децата им поемат по техния „самодивски и юначен път“.

Много силни и колоритни са женските образи в романа. Тези красиви, предани и безстрашни невести носят в себе си цялата сила и очарование на българската жена от онова време, когато боговете са живеели сред хората, а в горите и планините в лунните нощи са танцували самодиви. Свръхестествените сили на самодивите и тяхната магия са имали голямо въздействие върху хората в онези времена. Но самодивите не са били по-силни от юначните невести на „тая Бела, дива, самодивска могила“. Жените и девойките в романа са надарени с ярка красота и огромни сърца, пълни с обич и смелост. Тяхната магия е любовта. Те могат с една и съща женска сила да обичат, да отглеждат децата си, да се грижат за дома си и да защитават любимите си мъже. Те са самодиви и воини и в същото време нежни и предани любими и майки.

Самодивската сватба в романа не е само ритуал, тя е олицетворение на трудния и юначен път към истинската любов и към създаването на щастливо семейно гнездо. Сватбата е израз на най-пълноценната емоционална връзка между мъжа и жената, на тяхното духовно единство. В онези времена любовта е била висша ценност и стимул за хората да се борят, да променят живота си към добро, да създават традиции.

На фона на тайнствени гори и планини, самодивски легенди и герои със самобитни характери Гергана Траянова пресъздава един магичен свят, изпълнен с любов, героизъм и драматизъм. Свят, който ни връща към вълшебството на народните предания и обичаи, към истинските човешки ценности, трайно закодирани в родовата ни памет. Младата авторка е открила ценни съкровища от фолклор и традиции и рисува с думи вълшебни истории.

Ако изпитвате носталгия към отминалите времена на самодиви и юнаци, ако ви липсват истинските добродетели, ако цените вярата, любовта и традициите, непременно прочетете тази книга. Вслушайте се в сърцето си, върнете се към миналото и към корените си. Насладете се на този вълшебен свят, в който любовта и дългът не са само думи. Те са мост от магичното минало към бъдещето на децата ни. Нека заедно да изминем този славен и героичен път, водени от яркото и самобитно перо на Гергана Траянова.


Така мина тоя живот. Живот, де всичко си го направихме да ни е хубаво. И поне си бехме сами господари по тия войнски размирни времена, та си измислихме пето годишно време, де идваше, кога ни требваше. В това годишно време тия наши жени, тия невестини, се превръщаха в самодиви.

Само ние си знаехме какво ни беше, де ги водехме напред и ги любехме тия подивели невести. Самодиви, де с еднаква сръчност мъже гледаха, деца раждаха, коне водеха, цветя разсаждаха, пити месеха, сърмени кърпи везаха, песни пееха и кании размахваха. Такива невести, де с тях всека сватба си я наричахме самодивска.


2021-06-21 | Прочетена: 471