1.    Журито избра точно Вас сред немалкото участници. Тази победа дава ли Ви смелост да виждате себе си вече като автор и дава ли криле на творческите ви планове?
Мисля, че все още не съм осъзнала напълно какво ми се случва. Но вече се почесвам между плешките, явно крилете поникват 😊 

2.    Издаването на книга (в случая първа за Вас) ли Ви мотивира да участвате в конкурса на името на Бианка Габровска?
Тази година бях решила, че е време да направя нещо по въпроса с несбъднатите мечти и нереализираните планове, и просто натиснах зеленото копче. 
Мечтата за самостоятелна стихосбирка винаги е била като „едно от нещата, които ще направя някога...“ и конкурсът се появи като категоричен знак от съдбата точно в този момент. И ето, че не е било случайност.

3.    Какво искате да кажете на хората с първата си книга? Каква според Вас е мисията Ви като творец?

Нищо не искам да им казвам, искам да им го напиша. 
А мисията ми е да ги накарам да го прочетат. Би било прекрасно, ако се познаят в него, ако след това се върнат и го прочетат пак. И се усмихнат. 

4.    Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?
Вроден ми е. А вродените неща се отключват при първа възможност - при първа сърдечна буря, при първо разочарование, при първо влюбване... Сигурно е някое от тези. Но аз поначало съм родена в семейство на творци – баща ми е художник, майка ми създава красиви неща с ръцете си – и когато средата, в която растеш, е такава, няма как ти да бъдеш много по-различен. Писането е проявление на любовта, с която са ме орисали.
Не си спомням първите стихове, които съм писала – и по-добре. Много съм самокритична. 

5.    Само поезия ли пишете? Кои са темите във Вашето творчество?
Понякога пиша и проза, но най-често просто остроумнича с мъдри мисли във Facebook.
А темата е ясна – любов. Споделена, несподелена, трудна, внезапна, към себе си, към хората, към живота... всичко е любов!

6.    Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?
Да бъда проактивна. Да споделям творчеството си по-смело, по-често и с повече хора. Да сграбчвам всяка възможност, защото не знаеш къде и кога ще бъдеш забелязан. 

7.    Има ли пресечни точки между творчеството и живота?
Не съм сигурна дали се пресичат или просто си вървят успоредно. За мен са немислими едно без друго.

8.    Талант или труд? Къде се крие разковничето?
За мое съжаление, трудът надделява. Познавам много талантливи безделници 😊 Талантът несъмнено улеснява нещата и ги прави по-приятни. Но без да вложиш труд и време, нещата не се случват. Вярвам, че най-големият враг на креативния ум е мързелът.

9.    Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи? Помага ли Ви да обуздаете „хаоса отляво“?
На първо място, писането ми дава свободата да казвам неща, които иначе не са за казване. Това е голямо преимущество и облекчение. 
Относно хаоса, по-скоро ме научи да го изваждам от себе си в подреден и спретнат вид. Иначе вътре в мен си е същият симпатичен хаос, но аз знам всяко нещо къде точно се намира и не ми е трудно да се ориентирам там. Дори ми е комфортно.

10.  С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?
За мое щастие, част от хобитата ми се превърнаха в професия. Занимавам се с маркетинг, реклама, бранд мениджмънт и дизайн. Там също е много важно да боравиш добре с думите, да казваш нещата разбираемо, но същевременно просто и кратко. Иска се много гимнастика на мозъка.
През останалото време обикновено не ме свърта и изпитвам вътрешна нужда да създавам неща с ръцете си. Понякога рисувам по стените и мебелите вкъщи, друг път моделирам разни неща, шия, правя си импровизирано караоке... Творчество да има! 
Но не се ограничавам само до нещата, които умея да правя, а винаги съм любопитна и отворена да опитвам и научавам нови неща. Ето, например, в началото на пандемията, когато всички бяхме затворени по домовете си, се научих да плета на една кука 😊  Както казваше Пикасо: „Винаги правя това, което не мога, за да се науча да го правя.“
Мисля, че това е нещото, което ме движи напред.