Калина Иванова - една влюбена вещица

Мария Георгиева


1. Когато това лято отворих твоята книга „Да се влюбиш във вещица“, не очаквах да остана буквално разтърсена и очарована от това шеметно фентъзи. Само един много колоритен и „шантав“, в добрия смисъл на думата, творец би могъл да напише подобна история. Откъде се появи идеята ти да напишеш фентъзи? 

 

Мария, първо искам да ти благодаря за прекрасните думи! А историята сама дойде при мен. Една нощ Маргарет вещицата се появи в съня ми, а посланието, което носеше с присъствието си ме разтърси до такава степен, че още със събуждането си започнах да пиша романа. Заради нея съвсем изоставих книгата, върху която работех тогава. Беше като откровение свише. 

 

2. Самата ти какво обичаш да четеш? Какви стилове предпочиташ?

 

Обичам книги, които ме предизвикват да наскачам собствените си ограничения. Като малка бях влюбена в приказките. Разбира се през годините многократно променях предпочитанията си. Аз съм труден читател. Когато се докосна до истински разтърсващо ме произведение, след това е много трудно да се захвана с четене на нещо, което не може да си съперничи с него. По принцип харесвам леко шантави книги, като някой от романите на Стивън Кинг и Харуки Мураками. Такива, за които интуитивно усещам, че притежават много по-дълбоки пластове от видимите на първо четене. Последният подобен роман, който прочетох беше "Човекът във високия замък" на Филип К. Дик.

 

3. Каква е в реалността Калина Иванова? 

Интересен въпрос. На пръв поглед Калина Иванова е съвсем обикновен човек. Изкарвам си прехраната работейки нещо съвсем различно. Напълно съм наясно, че в настоящия момент професия писател в България не съществува. За хората около мен беше истинска изненада факта, че издадох две книги. Единствено тези, които ме познават от детството ми не се учудиха от това. 

 

4. Би ли сменила стила на писане? Писала ли си някога стихове?

Разбира се, че бих го направила! Не робувам на никакви ограничения. Пиша по начина, по който го чувствам. Не се опитвам да се придържам към конкретен стил на писане и ако усетя нужда да променя нещо, ще го направя без да се замисля. 

Стихове пишех навремето, но отдавна не съм го правила. Стихове не се пишат без нужното вдъхновение. Просто няма смисъл.

 

 5. Не мога да не те попитам - вярваш ли в реалната любов? Защото любовната история в „Да се влюбиш във вещица“ е изключително жива и дишаща… Доколко любовта те вдъхновява? 

 

Любовта съществува, ала повечето хора робуват на страховете си. Но светът бързо се променя и вярвам, че много хора са напът да се освободят от страха и да видят истинската ѝ красота и величие. Последната година беше преломна за мен в духовен аспект. До голяма степен загубих способността да правя компромиси със себе си, а това е упражняване на любовта в чист вид. След като се научим да обичаме безусловно собствената си същност, вече сме в състояние истински да обичаме и приемаме и други хора. 

 

6. Имаш ли други таланти? 


Разбира се. По принцип всяко нещо, с което се захвана ми се получава добре. Въпросът е дали съм готова да отделя нужното време за него.

 

7. Кога започна да пишеш и какво отключи дарбата ти? 


Пиша от малка. Дори не помня откога. Знаех, че трябва да пиша. После спрях да го правя. Не е достатъчно човек да пише добре. По-важно е какво има да каже. Върнах се към писането в момента, в който почувствах, че имам за какво да пиша. Интересното е, че с времето откривам, че съм казала неща, които изненадват и мен самата. Точно това наричам вдъхновение - да напишеш дори това, което не осъзнаваш напълно в момента на създаване на произведението.

Най-силно е проявено при поетите. Затова винаги казвам, че добрите поети са докоснати от Бог.

 

8. Има ли място за магия в истинския живот или тя остава единствено между кориците на книгите? 


При всеки човек е различно. Аз наистина живея в друга реалност. Героите от моите книги ме научиха да вярвам в себе си, да се вслушвам във вътрешния си глас и да следвам смело напътствията му. Ето това е истинска магия.

 

9. Кои са любимите ти писатели? Какво от техните творби те провокира? 

 

През различните периоди от живота ми съм харесвала различни автори и книги. Напоследък си падам по Филип К. Дик, Олдъс Хъксли, Джордж Оруел, Харуки Мураками, Стивън Кинг. Харесва ми, че ме карат да мисля и че въображението им не познава граници.

 

10. Мисля, че книгите ти са насочени към младите читатели, с какво биха се харесали на по-зрелите? Дали биха допаднали и на хората, които четат по-сериозна литература? 

 

Не мисля, че читателите трябва да се делят на възрастови групи. Хората, които обичат да четат имат своите житейски периоди и във всеки от тях са привлечени от определен тип книги. Зависи какво търси човек. В романа "Да се влюбиш във вещица" се постарах да прокарам идеите си за интуицията, за смелостта, за вътрешната сила, за безкористната любов и магията, която всеки човек притежава, представяйки ги във форма, която е лека и приятна за четене. Точно простите, обикновените неща са най-истински и събуждащи - такива като цветовете, ароматите и заобикалящата ни красота.

 

11. Ползваш ли прототипи за героите си?

 

По принцип не. Единствено Радослав от "Сивият град" има прототип.

 

12. Ти описваш изключително цветно природата… Което само по себе си е лицето на надеждата в „Да се влюбиш във вещица“. Сигурно обичаш природата и се грижиш за нея?

 

О, да! Обожавам природата! Когато съм близо до нея се чувствам истински жива. Преди няколко години имах собствена градина и се грижех с голямо удоволствие за нея. За съжаление по стечение на обстоятелствата вече не мога да го правя. Винаги съм мечтала да имам къща с градина, по възможност на морския бряг. Да се грижа за нея и да пиша. Но явно ще е в друг живот.

 

13. Сподели идеите си за нови книги!

 

В момента работя върху сборник с Коледни разкази. Те ще са пълни с чудеса и вълшебни обрати. Вдъхновението за тях дойде по много странен начин - исках да се заредя за дългата Коледна отпуска с подходящо настроение. Потърсих книги, филми, разкази, но нищо от това което намерих не носеше нужния Коледен дух. Затова реших сама да ги напиша. Резултатът ме изненада много приятно. Публикувах няколко от тях в мрежата. Установих, че не съм единствената, която е имала нужда от нещо подобно.

 

Ето ме. Пак съм аз. Същата онази вещица, която броди нощем в сънищата, онази, която открива невъзможни светове, улавя парченца от тях и ги запечатва на белия лист. Тези светове, толкова истински в мрака на нощта, се стопяват за миг на зазоряване, често оставяйки ме с празни ръце. За щастие понякога успявам да уловя техни фрагменти и да ги запазя в паметта си миг преди да отлетят.

Ето, хванете ръката ми и елате с мен, там, между световете, там, където времето и пространството стават пластични и губят очертания. Там, където всичко е възможно. Там, където скитат вещици и чудни същества. Там се преплитат реалности, появяват се портали към други вселени, а героите заживяват свой собствен живот. 

Да, аз съм тази, която започва историята след изненадващ сън или знак, да, аз създавам героите, но те нетърпеливо прекъсват пъпната връв и тръгват в неочаквани за мен посоки. Понякога се питам: „Кой разказва историята? Аз или те?“. И за да бъда докрай откровена, ще призная: по-често те правят това. Аз просто ги следвам.

Да. Пак съм аз. Същата онази, която тършува из обичайното, търсейки в него чудатото, онази,  която е пълна с въпроси, онази, която поставя под съмнение дори приетото за даденост и следва загадъчни знаци.

Да, аз съм тази, която вярва, че видимият свят е една малка част от истинския и е открит за нови опитности, аз съм един приключенец, чието любопитство често надделява над здравия разум и който с готовност поставя под съмнение старите си убеждения, натъкне ли се на нещо необяснимо.

Това съм аз. Родена съм на границата между нощта и деня. В месеца на магьосниците. Тогава, когато билките са най-ароматни и омайни. Това не е случайно. Родена съм тогава, когато светлината удържа трайна победа над тъмнината.

Да, аз съм тази, която живее на ръба между световете. Мислех си, че е проклятие, но сега знам, че е благословия. Стъпвам по крехката връзка между световете. Призванието ми е да ги свързвам, без да изпадам в парадокс. Нима целта не е да се издигнем над парадоксите и да ги обхванем, да се научим да живеем извън времевите и пространствените ограничения. Ние сме способни на това, но подобно на малки деца, сега правим първите си неуверени крачки. Родена съм на границата между световете. Дълго не разбирах защо, но сега знам. Там съм, за да прокарам мост между тях. Това съм аз. Родена преди да пропеят първи петли. Нали тогава се раждат вещиците? В едно малко градче, на границата между две държави. На брега на една могъща река, влачеща тайните си през времето и пространството, незнайно откога.

Аз съм тази, която не вярва в парадоксите. За мен те са миражи, предизвикани от недостатъчно развитите ни сетива и от неподходящата точка на наблюдение. 

Така че ето ме тук, пред вас. Аз съм вашата вещица. Ако имате смелостта да прекрачите отвъд привидното, хванете ме за ръка!

Елате с мен и вижте световете такива, каквито ги виждам в сънищата си. 

 


2021-01-17 | Прочетена: 298