В преследване на любовта през пространството и времето

Валентина Вълчева

Момичето от моите мечти

И така! Приготви се за пътешествие, от което няма връщане! Не и такъв, какъвто си го започнал! Осмели се! Не заради себе си – заради НЕЯ!!!

Коя е ТЯ ли?... Да видим!

На какво си готов, в името на любовта? И за да вдигнем залога… На какво си готов в името на невъзможната любов? В името на онази, любов която няма бъдеще, а няма и минало, защото никога не се е случвала извън въображението ти, и вероятно никога няма да се случи, но… Но!!! Но я мечтаеш и си готов да я последваш през време, пространство и материя, да се изправиш пред всички богове (съвсем истински!!!), да отвориш войни и да жертваш цели светове без да очакваш нищо в замяна. Колко далеч би отишъл, колко дълго би държал надеждата жива… и какво ще направиш, когато надежда вече като че ли няма? Ще продължиш ли? Ще намериш ли сили и причина да последваш някого, който бяга от теб не просто в друг град и държава, а в друг свят? Не за да го имаш, а за да го спасиш... Или ще махнеш с ръка и ще забравиш, защото светът… този свят… ти предоставя толкова други, толкова по-достъпни възможности?...

Пред себе си имате един уникален по рода си роман, който на пръв поглед може би е фентъзи, но на втори и трети е още много неща. Това е сай-фикшън… поне в началото си. Това е приключенски роман. Това е алтернативна история. Това е трилър. И да – това е фентъзи в крайна сметка. Едно мащабно, заплетено, грабващо фентъзи, което няма как да предвидиш, докато не прочетеш и последната страница. Но не е любовна история, въпреки че именно любовта движи всичко в него.

Едно фентъзи, в което няма елфи и джуджета, нито магии… поне не и такива, които науката да не може да обясни, но пък има паралелни светове, телепортации, битки, сложни дипломатически и военни игри, неочаквани приятелства и още по-неочаквани предателства. Едно фентъзи като пророчество за бъдещето. Защото ако някога сте се питали какво би било бъдещето… Ами това е! Едно от възможните бъдещета от наша гледна точка, при това много възможно. Толкова възможно, че чак плашещо, на фона на технологичния прогрес от последните десетилетия. Едно бъдеще стряскащо реално, стряскащо познато звучащо.

Росен Димитров е човек с отговори на много въпроси. Отговори на въпроси, които човечеството търси от векове. Например онези, които вълнуват не друг, а самият Платон, докато пише „Тимей” и „Критий”. Или онези, които държат будни хиляди учени днес – физици и историци, лекари и философи. Или онези, които карат цели армии от професионални войници да не могат да спят спокойно. Дали познаваме миналото си достатъчно добре? Дали познаваме науката и технологиите достатъчно добре? Дали познаваме собствените си способности достатъчно добре? Дали имаме познанията и силите да контролираме собствените си творения? Какво още не знаем? Какво можем да сътворим и дали то в крайна сметка няма да ни унищожи в самоувереното ни невежество?...

Росен Димитров знае откъде и как може да е тръгнал митът за Атлантида, кои може би са боговете – древни и днешни, чужди и наши. Нещо повече – той знае онези техни малки тайни, които ги правят много повече хора, а нас – много повече богове. И отговорите, които предлага, са толкова логични и възможни, че неволно те карат да се замислиш: „Ами ако…?! Дали пък не е било точно така?”

Той познава хората, героите си, но и науката с нейните безгранични и понякога страховити възможности. Познава природата на паралелните светове и историята им. Нравите и порядките им. Познава философията на източните мъдреци, но и законите на физиката. Познава и любовта очевидно, но наред с нея знае и принципите на онова лоялно до екстремизъм приятелство, което всички търсим.

Всичко това му позволява да заплете едно задъхано, шеметно приключение, което много бързо напуска рамките на реалността, излиза от рамките на света и времето дори, за да ни захвърли на една съвършено непозната Земя – много наша, но и много чужда едновременно. Земя, в която древните богове са живи и истински и имат своите игри, амбиции и спорове. Точно както при нас, с тази разлика, че ние ги наричаме политици.

Отначало историята за българския емигрант в Германия Марк Димов е типичния сай-фикшън, в който един съвсем обикновен, даже твърде обикновен мъж и фен на компютърните игри се оказва с контрол над необикновена сила – силата да създава светове чрез възможностите на съвременните технологии. Както се очаква, в началото това е забавление за него и двамата му най-близки приятели – червенокосата фурия Фредерике и добродушния гигант Себастиан. Техният начин за разтоварване. Че кой не би искал да се позабавлява малко след динамиката на един работен ден в университета?... Кой не би искал да катери непристъпни скали и да се бие с дракони!

В този ред на мисли, романът поставя редица въпроси за възможностите, които тепърва се разкриват пред света с нахлуването на компютърните технологии и заплахите, които липсата на контрол над тях може да създаде. И Марк Димов има своите опасения в това отношение, своите причини да крие своята „Нора” от света, който може би не е дорасъл за технология от такъв ранг. Твърде много сила в твърде несигурни ръце!

И сигурно всичко щеше да е прекрасно и подредено в живота на тримата приятели от тази история, ако не се появяваше… ТЯ! Онази, която сякаш си чакал цял живот! Познаваш я още преди да си я видял и дори без да се надяваш да я видиш някога. Имал си време и възможност да я нарисуваш до най-малки подробности във въображението си. Призваната да обърне живота ти наопаки, да го срине и после да го изгради в съвършено нов вид. Само че това далеч не значи, че тя е чакала теб… нали… и че иска да има нещо общо с теб. Дори напротив! Тя иска да е толкова далеч от теб, колкото не можеш да си представиш.

Ама разбира се, че всичко се обърква. Така става в романите, така става и в живота. Ето ви един чудесен коктейл от съставки за голямо приключение с неизвестен край!

Земята се оказва тясна за всичко, през което трябва да минат Марк, Себастиан и Фредерике, докато се опитват да спасят своята приятелка и гениален учен Лена. Необходима им е поне още една планета, една голяма война и цяла галактика богове. И мъничко магия! За да превърне трима обикновени университетски преподаватели в спасители на света...


Можете ли да си представите една такава смесица между абсолютен романтик и идеалист от една страна, и един здраво стъпил с двата си крака на земята реалист от друга? Е това съм, Росен Димитров, роден в Казанлък, града на розите в Долината на розите. И повярвайте ми, никак не е лесно да съчетавам тези две взаимно изключващи се страни. Както можете да предположите, заради романтично-идеалистичната ми страна често се налагаше да изживявам големи разочарования, често падах на носа си, често събирах парченцата от сърцето си и се опитвах да ги сглобя отново. Още от самоосъзнаването ми на мъж/момче започнах да мечтая за голямата, единствената, безусловната любов.
 
Момичето – мечта
 
Когато вечерта настъпи
И вселената потъне в тишина,
Очите ми, затворени, пак търсят
От тебе някаква следа.
И виждам те високо в небесата,
Където само птиците летят,
Ти нежно се усмихваш и дори луната
Засенчваш с твойта красота.
В косата ти, от вятъра развяна,
Звездите златни ослепително блестят,
А ти, от лунна светлина огряна,
Към мен пристъпяш сред вечерния хлад.
Протягам две ръце към тебе,
Целувам с трепет звездните очи,
А твоят глас, тъй приказен и нежен,
Най-xубавите думи ми шепти.
Но ето – вече слънцето изгрява,
В прозореца нахлуват първите лъчи,
Нощта навън се тихо разтопява,
А с нея разтопяваш се и ти …

Понякога ми се струваше, че съм намерил това момиче, но скоро след това нощта се разтопяваше, а с нея се разтопяваше и мечтата... Един ден, обаче, наистина срещнах едно прекрасно момиче, едно момиче, за което много мъже могат само да мечтаят. И като казвам, че срещнах „момичето-мечта“, нямам предвид, че е идеалната жена. И тя, разбира се, си имаше някои недостатъци, но душата ѝ беше толкова кристално чиста, че нямаше как да не се влюбя в нея. Имаше, обаче, един малък проблем. Тя беше на 19, а аз на 45... Не знам дали тя се беше родила прекалено късно, или аз – прекалено рано, но така беше решила съдбата. Пътищата ни се разминаха, но това момиче с нейната чиста душа и прекрасно сърце ме вдъхнови да напиша книга за Голямата, Истинската любов! И тъй като винаги съм бил фен на фентъзи жанра, реших да облека тази история-приказка във фентъзи дрешки и да ви я представя полу-истинска, полуфантастична. Така или иначе Истинската любов е въображаема и съществува единствено в нашите представи, а сега и в моята фентъзи-история

Прочетете повече на: https://knigoteria.eu/vibration.php?vid=958


2021-09-02 | Прочетена: 360