Виктория Тодорова - Мецанка Малинка

Иван Богданов


1. Кое отключи творчеството във вас? Спомняте ли си първите си творби?

Творчеството е във всеки един човек – дали пише, пее, танцува или вдъхновява – това е творчество. Аз смятам, че не трябва да го заключваме, а да му даваме възможност да лети. Първите си осъзнати творби написах в гимназията – пишех стихове, разбира се, за любов. Дори бях написала кратък роман, пак в гимназията...  После започнах да пиша курсови и дипломни работи, после инвестиционни проекти, и стиховете бяха забравени. Преди около две години като част от игра с дъщеря ми, започнах да разказвам приказки.

 

2. Каква е темата на вашето творчество? В кои жанрове пишете?

В момента ми е интересно да пиша детски приказки.

 

3. Какво ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой ви казва в началото?

Никой не ти казва колко е прекрасно да пишеш, как постоянно ти се върти в главата някаква идея, прекрасна дума, вдъхновяващо изречение... 

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Животът е творчество! 

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Труд! Много труд, много съмнение, много труд и още труд. Талант има всеки, убедена съм.

 

6. Кое е най- важното нещо на което писането Ви научи?

На труд. И животът ме учи на същото – на труд, усърдие и смирение.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация между Теб и твоята Муза?

Не.

 

8. Какво ви мотивира да издадете първата си книга?

„Мецанка Малинка“ трупа все повече почитатели и мисля, че вече съм готова да я изведа на по-голяма сцена.

 

9. Каква според вас е мисията ви като автор?

Да прдължавам да пиша – имам какво да кажа.

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

Ето, аз дишам, работя, живея, и приказки пиша, тъй както умея! 

 

Аз съм Виктория! Усмихната, четяща и щастлива! Родена съм в Шумен, живяла съм и във Варна, а сега съм русенка!  Това е отвъд писането, защото в него съм още по-усмихната, още по-четяща и още по-щастлива!

Приказките за Мецанка Малинка се появиха като на шега, но не бавно и внимателно, а с танцувално-подскачащата стъпка на дете, което отива към книжарница... или сладкарница. Тича, скача, бърза и помита всичко застинало по пътя.

 



2021-02-26 | Прочетена: 442