Първата ми мисъл, когато отворих книгата, е, че точно сега е моментът за нея. За мен, разбира се. Всеки си има минути за размисъл, минути за тъга и минути за радост. Времето е относително и за всеки се движи в различен ритъм, и понякога имаме нужда от точно такова четиво.

Това е книга, която ни дава една изстрадана гледна точка на куп житейски проблеми. В основата на които е любовта в различните ѝ  форми или липсата ѝ. Авторът споделя, че не е професионалист и че единственото му желание е да помогне на всички с подобни грижи, като разкаже как е спасил себе си. 

Интересното в изложението е различната, собствена, изстрадана, изплакана история. И изводите от нея. Съществува структуриране на видовете любов според автора и какво се случва, когато сме им подвластни. 

Хареса ми опитът за оневиняване на родителите, неосъждането им за стореното в годините при възпитанието, акцентирането на моралните ценности в живота на човек. 

На моменти обаче липсва дълбочина в разглежданите казуси. Като че ли, постигайки успех в изложението, разгръщайки страниците в разказаната история, авторът се страхува да не досади на своя читател и спира. Може пък това да е многоточие, което дава възможност сами да допишем въпросната случка?...

На моменти ми напомня на „Яж, моли и се обичай”. Книгата звучи жизнеутвърждаващо и няма гняв в нея. 

Но представяте ли си, че когато имаме нужда от лекар, не го потърсим, а се обърнем към санитарката в болницата? Или просто към някого, който е боледувал със същите симптоми?...

За мен това е книга-компас. Разгръщайки я, Вие със сигурност ще видите себе си и ще усетите дали се нуждаете от промяна в посоката. Понякога ни е нужно съвсем мъничко, за да разберем, че имаме спешна необходимост от промяна в курса.

Приятно четене!

Книгата може да бъде открита на този адрес, както и в по-добрите книжарници!