Ангелина Стойчева

Иван Богданов


1. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

Да, разбира се. Помня точно кое е първото ми стихотворение, макар че от него ме делят много години. Знаете че, през тийнейджърската и третата вързаст (пубертет и критическа ми звучат много…страшно :) ) емоциите са много силни, благодарение на бурния танц на хормоните. А когато си и зодия Риби, то тогава като те хванат тези емоци и няма отърване… Моето първо стихотворение беше в тази ранна пубертетска възраст, когато започнах да виждам живота с очите на бъдещ откривател и мечтател. То е:

 

Устрем

 

Искам като птиците да бъда…

Повикана от майски ден да се родя

и недопила капката роса

лудо в неизвестното да полетя!

А там, 

усетила дъха на вечността

и с волен полет окрилена,

да чувствам аз върху си тежестта

и лекотата, 

че живея!

(Май 1974)

 

2. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

 

Това, което ме вдъхновява е красотата във всичките й проявления и измерения. Защото красотата повдига вибрациите на душата ми и това призовава Музата ми. Търся и откривам красотата във всичко. Едно от моите стихотворения се казва ”Обичам да обичам красотата”. Но най-красивото в този живот е Любовта . Безусловната Любов .Тя може да пърха от удоволствие или да стене предсмъртно. Такава е и поезията ми - възторг или стон. А как обличам това чувство - в поезия, проза или бои - зависи от нагласата ми в дадения момент.

В момента довършвам подготовката за печат на стихосбирката си “До поискване” в книжен и електронен вариант. От година работя и върху роман, който може би ще бъде готов до края на тази година.

 

3. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой неВи казва в началото?

От дистанцията на времето си мисля, че е трябвало някой да ми каже, че щом една Муза се е влюбила в теб, тя ще остане с теб и капризите ти. Иска ми се да съм знаела, че тази любов трябва да е взаимна. Че и аз е трябвало да се грижа за музата… Това, което искам да кажа е че не уважавах достатъчно творчествто си . Не го споделях (като мое оправдание - нямаше ФБ :)….) не му отдавах необходимото внимание . Бих искала някой да ми беше казал, че най-голямото наказание за една Муза е да бъде държана затворена в тетрадки.

 

4. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

Ако подходим библейски - Бог е съТВОРИЛ живота. Т.е. животът е творчество. С езика на математиката: ако а=b то следва, че и b=а. Т.е. творчеството е живот. Като пример - 

Ти се раждаш и до една определена възраст си “творчество” в ръцете на родителите си. След тази определена възраст ти ставаш творец на собствения си живот. Той, животът, е това което ти направиш с него. И колкото по-талантлив, разкрепостен и вдъхновен творец си, толкова и животът ти е по-пъстър, разнолик и многопластов. Обратно - творчеството не е само написаното, нарисуваното, композираното и пр. Всичко това е само отражение на творчеството-живот, което е изцяло твоя отговорност и дело. Колкото повече творчество вложиш в живота си, толкова повече вдъхновение животът ще ти даде за писаното ти творчество.

 

5. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

Много интересен въпрос. Ще отговоря пак по два начина. Математически - и талантът и трудът сами по себе си  са необходимо, но не достатъчно условие за което и да е творчество. Този въпрос е като вечния стар въпрос “Яйцето или кокошката”. Ако имаш яйце и искаш от него да стане кокошка, то първо това яйце трябва да се измъти…, т.е. да има условия и време вътре в яйчицето  да се развие животът на малкото пиленце и то да придобие силата да счупи с клюнчето си черупката и да излезе - малко красиво и готово за живот. А всичко това ще осигури кокошката - и топлината, и времето. Без тези два фактора яйцето няма да се излюпи. Но ако имаш само кокошката и вместо истинско яйце под нея сложиш дървено яйце, то колкото и да иска да бъде квачка и колкото и време и любов да отдели - няма да се излюпи пиленце. Имаме нужда от истинско яйчице и всеотдайна кокошка. За да се роди прекрасно произведение на изкуството се иска талант и труд, а в какво съотношение зависи от отделния творец. Малко талант - много труд. Много талант - малко труд. Но винаги талант+труд = общо 100%

 

6. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

Писането ме научи на писане. Колкото и парадоксално да звучи. Правя аналогия със спорта, макар че може да се вземе и друга сфера от живота. Колкото повече тренираш  - по-добър ставаш и повече се доближаваш до олимпиадите и световните първенства. Писането ме научи да пиша по-добре, а също и да пиша между редовете.

 

7. Използвали ли сте някога изкуството като тайна комуникация с музата си?

Аз пиша предимно поезия. За мен Музата не е образ-човек, който ме вдъхновява. Моята муза е емоцията, предизвикана от чувството ми към някого-нещо. Мога да се възхищавам на небето, калинката, любимия…но да не мога да пиша за тях. За писането ми е необходима емоцията от дадено чувство в определен момент. Това е моята Муза. Ако не взема веднага молива и не вържа емоцията в куплет - Музата ми ще си отиде… Така си играем с моята Муза - на “Хвани ме, де”. А ако не й обърна внимание… се сърди и с месеци на едва…:))

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

Годините. Да, така е. Както споменах с Музата ми сме дует от сто години. И не допусках никого в този наш свят. Но с времето се изменя и светогледът ни. Особено с тези съвременни комуникации стана лесно да се покажеш “на светло” дори и с тъмните очила на псевдоним…. Реших, че трябва да отдам необходимото уважение на дуетната ми половинка и да й спретна една хубава стихосбирка, с което ще я представя и на близките си.

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

Не мога да кажа, че творците творят, защото имат мисия. Те творят, защото имат нужда и вътрешна потребност да освободят чувствата. Това не е мисия… Аз пиша, когато съм преизпълнена с емоции, чувства и мисли и подреждайки ги върху листа им давам стойност - моята стойност.Те стават изповедта на душата ми. А ако душата има мисия да пробуди друга душа чрез моето перо - да това е мисията ми. 

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби?

Образованието ми, професията ми и писането ми  са като x,y,z в триизмерното пространство - вървят в абсолютно различни посоки, но имат общо начало - мен. А хобита имам много, но все още не им отделям достатъчно внимание и време - рисуване, тъкане на пана-картини, пътуване, работа с енергии и кристали ти.н.

 

 

“Ангелина ще се казва - тя е ангел, пратен ми от Бог” -  това е казал баща ми като ме е видял за първи път. 

 

Казваше ми, че мога да стигна до Слънцето…

И аз като Икар летях нагоре, макар крилете ми от восък де се стопяваха…

Казваше ми, че Светът е тесен за мен…

И аз продължавах да протягам ръце и очи, за да го прегърна…

Казваше ми, че мога да повдигна и Земята, ако пожелая…

И аз не преставах да търся опорна точка…

Казваше ми, че мога и опашката на Дявола да хвана…

И аз не спирах да го провокирам…

 

Защото той, Баща ми,  вярваше в мен и защото трябваше да оправдая това, което открих в стиховете му до мен:

“Единственият Ангел  Бог го мене даде …

Единствената Башина заръка ,ако искаш ти помни

Човек над човеците бъди

Нищо друго на бял свят не остава

Освен Човекът - същност, личност и проява”(Димитър Стойчев)



2021-03-04 | Прочетена: 199