Жителите на градчето Баркли Коув в Северна Каролина така и не можаха да повярват, че Момичето от мочурището Кая  е бележит ум, естествоизпитател и талантлив учен. В книгата  „Където пеят раците“ Дилия Оуенс грабва изведнъж сърцето и го притиска в ъгъла на самотата, където всичко е сринато и прекършено. Едно необразовано на пръв поглед момиче трябва да се справи с всичко сама. На 6 години Кая  /Катрин Кларк/ е принудена да се  изправи срещу  небивалиците по неин адрес и тези за семейството й, да води борбата  за  срещу озъбените клюки и недомлъвки на едно провинциално общество в този затънтен град на Южните щати.

       Още в пролога към книгата Дилия Оуенс подчертава разликата между мочурище и тресавище. И то не е случайно – в бистрите води на мочурището гъмжи от живот и се диша на воля, там докосването до водата е като нежна милувка. Там чаплите, чайките и гъските са цял един свят ,който може да бъде разбран само  от чисти души ка Кая. А тресавището поглъща , калта притиска и можеш бързо да затънеш, особено, когато си изоставен от най-близките.

        Едно шестгодишно дете трудно може да проумее, защо майка й, облякла най-хубавата си рокля, която има, и официалните обувки с токчета от крокодилска кожа, лъкатуши през коловозите от засъхнала кал и не се обръща да  помаха за сбогом. Страница след страница остава да виси въпросът, кое кара една жена  да изостави децата си и дома и да тръгне... на никъде.С вълнуващ и образен  език Оуенс щрих след щрих напластява причините за съдбата , сполетяла този дом. След майката  се разбягват  двамата братя и сестрите на Кая. Останала сама с бащата пияница, тя дълго време си внушава, че все пак са семейство и  се грижи за къщата от мочурището. Докато накрая  той също изчезва. Ветеран инвалид от Гражданската война в Америка, бащата на Кая Джейк така и не намира сили да признае своя провал пред семейството, което знае само две негови състояния – да пие и да крещи.

          За момичето от Мочурището оцеляването се превръща в начин на живот. Постепенно тя си изработва свои правила, намира опорни точки в природата. В началото хаотично събира миди, раковини, пера на птици, храни чайките, докато един ден сродната й душа Тейт  я научава да чете   Това дава  нов смисъл  на всичко- да пише, да рисува и да намира непрекъснато своя“ територия“ като обикаля мочурището с малката си лодка, за да обогатява  странните си колекции.

     Два пъти Кая се препъва в любовта – веднъж тя е по детски чиста и витална, когато с Тейт си разменят перата на различните птици върху стария пън,който прилича на грохнал скитник. И втори път ,когато атлетичният Чейс я покорява с мъжкарското у себе си и събужда в нея жената. След всяка от тези любови Кая събира отломките на душата си и загражда сърцето си като крепост. Само там, при чайките, сред мочурището тя е свободна и щастлива, макар и сама. Тейт остава все така нежен и предан, а Чейс – груб и безцеремонен. Как оцелява Кая сред този див, озверен свят – с  бягство при своята си земя.  Изправена пред съда на градчето в обвинението за смъртта на Чейс, тя се дистанцира от всичко и всички. Къде са причините?“....Дали отхвърляхме госпожица Кларк, защото беше различна или  тя беше различна, затова я отхвърляхме.“

       Тейт е верен на тяхната любов до края. Кая живее достатъчно дълго,за да вплете своята съдба в естествения цикъл на приливите и отливите на едно мочурище, толкова далеч, на края на света,“ където пеят раците“.