Последни теми

Алманах "Нова българска литература" Хумор и сатира 2020

Иван Богданов | 2020-03-30

Алманаси „Нова българска литература“ са инициатива на Фондация „Буквите“ за представяне на съвременните български автори пред читателската аудитория.

За пета поредна година издаваме Алманах „Нова българска литература Хумор и сатира“, който се явава едно реалистично представяне на съвременната българска литература.


Ремонт на покрива

Маргарита Ганчева | 2020-03-30

Преди няколко години мои приятели закупиха семейно жилище - последен етаж от къща. Когато започнаха да го ремонтират, тайно се надявах да поставят прозорец на покрива, за да могат, заспивайки, да гледат звездите. Така написах стихотворението „Ремонт на покрива“.

 

Завършвайки със стиха, осъзнах, че самата аз се нуждая от един друг вид „ремонт“. Често съм си поставяла - ограничения в разсъждения, погрешни схващания и представи за мен самата и за другите, за живота и за обстоятелствата около мен. За това имам нужда да погледна извън себе си като обърна поглед към звездното небе. От дете обичам да го гледам и да мечтая. Неговата хармония и необятност ме пленяват и все повече осъзнавам, че граници и лимити в моя живот не съществуват, ако погледът ми е обърнат към Небето и Неговият Създател.


Далече, далече, живял някога

Радка Видьова (Рая Вид) | 2020-03-30

- Бабо, разкажи ми приказка!

- Ще ти разкажа, чедо, ще ти разкажа… Ти коя искаш?

-  Ами, оная за стъклената планина…

- Уф!... Тя е много дълга.

- Нищо, бабо, нищо! Ако заспя, с нея ще ме събудиш утре… Знаеш ли, като порасна, ще се кача на стъклена планина и стъклен дворец ще си постоя…

- Недей, чедо, недей! Ще се счупи и ще паднеш…

- Ама, бабо, това е само мечта, но ако падна, тогава ще му мисля…



Въглените на душата ми

Красимира Жотева | 2020-03-30

Абсолютно Съвършенство

 

Дали съдбата ни събра,

защото се помолих тайно?

Или илюзия е тя

и всичко е случайно?

 

А ако Господ си играе с нас

и иска да сме неразделни,

И ни изпрати любовта,

за да сме щастливи безпределно?

 

Навярно тези пътища преплетени

със ясна цел са предчертани

И съдбите са заплетени,

a душите във едно събрани!

 

Такава обич не умира,

не се изпепелява и гаси.

Тя води към безкрая и изпълва

сърцата на щастливите души...

 

 


Творчески бележки за всякакви болежки

Мариета Дечевска | 2020-03-30


Иван Радоев - поетът, който победи цензурата

Иван Богданов | 2020-03-30

Иван Дашев Радоев, български поет, драматург и журналист, е роден на 30. 03. 1927 г. в град Пордим, Плевенско. Завършва гимназия в Плевен. През 1945 г. е приет за член на РМС. Участва в строежа на Хаинбоаз по време на бригадирското движение. Следва право /1947-1949/ и българска филология /1949-1951/ в Софийския университет. Работи като редактор във в. “Стършел”, в. “Родни криле”, сп. “Български воин”, Българска телевизия, като драматург в Народната опера – София /1963-1968/, в театър “Сълза и смях” /1970-1972/, театър “София” /1972-1986/, Пернишкия театър /1986-1990/. Публикува поезия от 1939 г. Стихосбирки: “Шумят знамената” /1951/, “Пролетно разсъмване” /1953/, “Стихотворения” /1958/, “Баладична поема” /1960/, “Един бял лист” /1975/, “Стихотворения и поеми” /1978/, “Грешни сънища. Стихотворения и поеми” /1987/, “Песъчинки – животинки” /1990/, “Бяло потъване. Децими. Феникс” /1992/, “Да бъде любов” /1993/, “Ракия за Бога” /1994/. Драми: “Светът е малък”, “Юстинианова монета”, “Голямото завръщане”, “Червено и кафяво”, “Пожарът”, “Садал и Орфей”, “Човекоядката”, “Биволът”, “Чудо”, “Кълбовидна мълния”, “Сън”, “Вангела”, “Упи или Театърът в края на века” и др., които и днес се играят по българските театри. В малките пиеси „Джудо“, „Петрол“, „Ромео и Жулиета“, „Моцарт“ от 1986 г. за първи път в българската драматургия са представени младежките несъгласия и бягства, станали причина за спирането на спектаклите. Литературна анкета с Иван Радоев публикува Мария Гарева през 1987 г.

Умира на 10. 07. 1994 г. След смъртта му излизат книгите: “Автентичният абсурд” /2001, интервюта/, “Свързване” /2007, избрани стихове/, “Чудо” /2007, избрани пиеси/.


Христо Фотев - Не е измислица морето и щастието съществува

Иван Богданов | 2020-03-25

Христо Константинов Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище “Др. Петър Берон” в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом “Украса” в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в “Украса” и става редактор на многотиражката на мина “Черно море”.

Първата си стихосбирка – “Баладично пътуване”, издава през 1961 г. За разлика от много други поети още дебютната му книга е много силна и получава признание. На следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на “Баладично пътуване” става драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. След близо десетгодишно мълчание поетът написва “Обещание за поезия”. През 1981 г. издава две стихосбирки : “Литургия за делфините” и “Спомен за един живот”. Три години по-късно събира своите избрани стихове в “Словесен пейзаж”. В преходната 1989 г. излиза сборникът му с поеми “Венецианска нощ”. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах “Море”. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър “Адриана Будевска”.

Удостоен е с редица награди: Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка “Лирика” (1965 г.) и за третата си книга “Сантиментални посвещения” (1967 г.), същата награда на Бургас за стихотворенията му от “Пристанище” (1969 г.), литературната награда “Златен Пегас” (1994 г.). През 1995 г. получава званието Почетен гражданин на Бургас.

Христо Фотев почина на 27 юли 2002 г.


Как Иван Вазов получи двойка за "Под игото"

Иван Богданов | 2020-03-05

През 1919 г. народният поет Иван Вазов получи двойка за "Под игото".
Но тогава - възразявате вие - той е бил на върха на славата си, кой би посмял да му пише двойка?

Той получи двойка от Велико Йорданов, един от най-добрите учители по литература, за лошо развита тема върху "Под игото".
Ето как стана това ...


Дуелите на българските писатели в началото на 20 век

Иван Богданов | 2020-02-27

Писателската завист на двамата победители в първия конкурс за българска драма Антон Страшимиров и П. Ю. Тодоров също едва не стига до кървава разпра, а авторът на "Строителите на съвременна България" Симеон Радев като главен редактор стига до дуел, за да прикрие свой източник на информация.

След Освобождението, когато нашата творческа бохема е още в пелените си, писателите, колкото и малко да са те, скоро стават най-известните българи. Творбите им се поместват в читанки и христоматии, декламират се на всички училищни тържества, децата завинаги запомнят имената им, а след тях постоянно вървят тълпи гимназистки. Те са известни, даже разглезени от слава, често суетата им замъглява здравия разум.


Заглъхване или как всичко и нищо се сливат накрая

Светослав Ставрев | 2020-02-26

Бях любознателен, амбициозен и работлив. Защото си мислех, че такъв трябваше да бъде. А и бях воден от Бога, желанието на родителите ми и очакванията на децата ми натам. Така улавях невидимите знаци на съдбата. Обичах умните жени, хубавия алкохол, почтените приятели и дългите, откровени разговори. Защото така исках и бях убеден, че ги заслужавам.  Нищо от това не остана. Годините, здравето и горчивия опит ги изтриха от живота ми. И постепенно от спомените ми. Така трябвало, така станало. Остана ми четенето, музиката и картините, както и удоволствието да мисля безкористно и безкрайно. Както и надеждата, че не всичко е било напразно. 




Препоръчвани теми

Как се печатат вестници?

Владимир Петков - Каладан | 2010-02-06

Много от авторите нямат никаква реална представа за печатния процес. Тук ви предлагаме един фоторепортаж за това как се печата вестник. Книги се печатат по подобен начин. Само машините са по-малки и има процес на лепене на колите.

По-добрата религия

Ина Крейн | 2009-04-03

ЕВТИМ ЕВТИМОВ – 1001 ПРИКАЗКИ ЗА ЛЮБОВТА

Мария Узунова | 2008-11-30

Първоначално сърцето ми се сви от копнеж и страх: мечтаех си да пиша за лириката на Евтим Евтимов, но ме мъчеше и страх - как да се докосна до нещо, тъй познато, възпявано и необятно като любовта. Поезията му е като готическа сграда, очарова с изящните си линии и с невъзможността да бъде сравнена с нищо друго, а във всеки нейн стих темата за любовта нашепва и гали сетивата. 

Освен с непресторената си искреност, тя се отличава и с още нещо - твърде често главният персонаж - влюбеният човек - е изобразен в мигове на слабост и самота; отърсил се от опорите, или оковите на делничното, от тривиалните ориентири за добро и зло, понесъл се на крилете на чувствата. Като добър вълшебник, авторът предоставя само нему шанса да постигне земния рай. Наистина, прегърнали страстта, или “паднали в поглед”, героите му добиват сили и намират себе си, пък било и върху разпятието. Тази леко необичайна метаморфоза на слабия в силен е предадена нежно, със симпатия и фин хумор.

За литературата, театърът и нещата от живота - разговор с Ивайло Диманов

Северина Самоковлийска | 2009-05-16

До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка.

След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен.

И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов

Зина - Малката вещица

Хриси | 2009-11-01

Незримите очи на вечерта, сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието й към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И малката Вещица му се отдаде напълно.

Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка към малкото си огледалце, докосна се до стъклото му и промълви