“Аз се имам за стеснителен, леко комплексиран, но открит и непосредствен човек. Приемам другите като равни, в повечето случаи като превъзхождащи ме, затова в контактите с непознати или по-малко познати не съм активната страна. Предпочитам непосредственото общуване, без двусмислици, официалности и изтънчености. Така мисля за себе си аз, другите може да мислят обратното.Когато преценя, че навлизат в личното ми пространство с кални обувки, ставам леко раздразнителен и безпардонен, но само външно, предупредително, че невидимата, но съществуваща граница е нарушена. Когато се обърнат към мен с "господин Чонов", винаги ме напушва един вътрешен самоироничен смях…”. Така с присъщата си самоирония и пиперлив, филибелийски изказ описва себе си поетът Тодор Чонов, и продължава в същия дух: “Истинският интелектуалец си блъска ангелите за другите, все повече за другите и все по-малко за себе си. Попитайте го: "Като си толкова умен, защо си толкова беден?"Ще се изненадате от отговора му. Той не знае, че е беден!”... През месец януари неподражаемият Тодор Чонов навърши своят 80-годишен юбилей. “От много писане се оглупява. Утехата е в това, че пишещият последен научава, ако изобщо се стигне до научаване, наздраве!”, заключава той… 
Избрали сте за премиерата на най-новата си книга място, което е нетипично за такъв тип мероприятия - каква е причината да изберете именно Троянския манастир?Аз живея и работя до Светата Обител и всеки ден срещам хора, които идват в манастира да дирят надежда и утеха, а сред всяка запалена свещ вярата им в добруването става все по-силна и крепка. За никого не е тайна, че манастирите в България винаги са били огнища на българщината. Пазители на историята и културата, на добродетелите и преди всичко на вярата. В книгата ми Господ Бог има особено място. Като проводник на вярата, праведен съдник и настойник на човешката обич. Мъдър, всеопрощаващ и водещ по пътя на правдата и истината. За мен, Троянската Света Обител е най-подходящото място за среща с читателите на „Мъдри истории от стари времена“. .jpg)
В една гореща августовска нощ над нашия град се разрази лятна буря. Излязохме на балкона, запленени от природната стихия. Изведнъж ярка светкавица прониза хоризонта. Разкри се странна небесна картина. Това, което видяхме, приличаше на сфинкс, демон или призрачно лице от друг свят. Съпругът ми успя да го заснеме. Интересното беше, че на следващия ден социалните мрежи гъмжаха от подобни кадри. Много хора бяха видели и запечатали чудноватия образ. Беше като масова заблуда. Или може би нещо друго…Тази случка ме вдъхнови да напиша стихотворението „Лице в облаците“.Това е заглавието и на моята стихосбирка. 
Пред мен е книгата на Светла Гогова, наречена “Лицата на насилието”. Когато приключих с редактирането ѝ, си казах: “Това не може да е истина.“Книга, изобилстваща със страшни и смущаващи истории, често граничещи с ужаса… През цялото време ми се искаше разказите в нея да са просто художествена измислица. Оказа се тъкмо обратното - в епилога Светла определя себе си като “събирач на истории” и посочва, че професията я е сблъскала именно с тези действителни случки, които са сполетели хората - героите на тази книга.Светла Гогова прие като своя кауза да говори за насилието - и нарече нещата с истинските им имена, дори и те понякога да са вулгарни… 
Мислите ли, че изкуственият интелект има място в изкуството? Философите в Древна Гърция разглеждали изкуството като подражание. По-късните мислители, като Кант и Хегел, смятат, че изкуството бива мнимо (подражателно) и истинско. Според тях съществува истинско изкуство, което не само че не е подражателно, а самото то е обект на подражание. Ако изкуственият интелект не може да достигне висините на гении като Моцарт, Бах, Бетовен, Шекспир... Ако ще е инструмент в ръцете на бездарни, за създаване на мнимо, масово изкуство, по-добре да стои надалеч. 
Смятате ли, че използването на прототипи в образите и истории от истинския живот помагат в пресъздаването на литературните произведения?Да, доста от моите разкази са вдъхновени от истински хора изпаднали в проблемни ситуации. За съжаление, повечето са с трагична съдба. Работата ми като лекар ме прави свидетел на много човешки драми, но и на доброта и съпричастност към страдащите. Единствените смешни истории, които пиша, са от моето детство, защото бях много палаво дете и изключително голямо изпитание за търпението на родителите ми. 
Занимавам се активно с писане от десетина години. Преди толкова разбрах и колко трудна работа е това – да предадеш едно послание по правилния начин, на правилните хора. Написах доста научни и журналистически статии, доклади и учебни програми докато се науча, че няма значение какво казваш, ако не знаеш как да го кажеш и не познаваш тези, на които го казваш. В началото отнасях най-много критики за това, че изреченията ми са дълги като китайската стена. Научният ми ръководител все ми повтаряше: „Пиши така, както говориш.“ Не можа да ме научи. Научи ме поезията. Когато живееш в бесен ритъм, но си в среда, която налага сдържано поведение, емоциите се трупат лавинообразно. В един момент започват да чукат на вратата толкова силно, че се налага да ги пуснеш. Реших да го направя – без да ги наставлявам накъде да поемат. На листа. Още от детските си години знам, че умея да римувам. Не правя изключение от правилото – това или го носиш у себе си, или не. Когато ти доставя и удоволствие, е прекрасно изживяване. Така започвах да пиша и стихове, по-активно през последната година. Реших да ги покажа на близките около мен, които имат отношение към този литературен жанр, а като изследовател много държах на обратната връзка. Преобладаващото мнение беше, че са хубави и различни. По тази причина се престраших да ги покажа и пред публика. Настина съм изключително благодарен на „Буквите.бг“, че предоставя тази възможност на такива автори като мен. Осъзнавам колко труд, знания и опит стоят зад този проект. Най-вече вяра в таланта. 
В кои литературни форми предпочитате да творите - къси или дълги?Засега в къси. Повечето ми разкази се изливат наведнъж, когато настъпи „техният“ момент. Имам опит и в по-дългите форми с двете ми издадени книги – публицистичната „Карай в насрещното! Способни ли сме да мислим критично“ и автобиографичната повест „Обичам те, Бургас“. За дългите форми обаче се изисква повече време и най-вече авторът да има достатъчно стабилни условия за съсредоточаване. 
Благодарна съм на живота ми такъв, какъвто е. Не е бил лек, много уроци съм научила по трудния начин, но те ме изградиха като човек – добър или лош - не зная, но със сигурност уникален, както всеки един от нас.Благодарна съм за това, че се научих да претворявам в стихове и разкази за преживяното, споделеното, видяното и чутото.Благодарна съм на хората, които повярваха в мен и ми дадоха крила да летя.Благодарна съм на подкрепата, която получавам от съпруга си и вярата му в мен дори и в моменти, когато аз самата не си вярвам.
Да е разпознаваем, самобитен, оригинален и със собствен почерк. Творец, който внушава истини, чието творчество е пропито с ясно послание и житейска мъдрост. Вълнува читателя и е достатъчно едно изречение или строфа, за да бъде идентифициран. Една дума, сложена на точното ѝ място, е повече от прочита на цяла книга. Осмисля написаното. Аз съм особено привързана към творчеството на Яворов и неговата лирична и чувствителна душа, но и борбен дух. Стихът му се лее като музика, а словосъчетанията му са изумителни. Независимо от жанра, поезията му звучи откровено, въздейства силно и предава на читателя усещани за съвършеност. Ту нежна лирична песен, ту звънка симфония, романтична балада, вдъхновена ода или скръбен реквием. Това е! Мога да спомена имената и на други автори, но с казаното по-горе се изчерпва необходимостта от още анализи и хвалебствия. 
По заръка на Любен Каравелов, Христо Ботьов се съгласил да преведе учебник по аритметика от руски език.
Тя е била предназначена за българските училища в Турско.
Но и в сухите цифри и правила Христо е оставил блясък от своя талант, от своята калоферска оригиналност. На свършване, в рубриката „Задачи за упражнение“, той се сетил, че е Ботйов, че е решен да умре за своята идея, че не трябва да остане сух и в тоя строго специален предмет. Като се е надявал, че заглавието аритметика ще да бъде гарантирано от всякакви цензури и подозрение, взел и нахакал следующите примери на най-крайната коричка:
„Султанът има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал харемът на негово величество в разстояние на 10 години?
Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода? 
Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта. В годините на цензура това е пагубно за твореца, който до края остава някак неразбран - за жалост, защото той е автор на едни от най-съвършените български стихове. Монографията реабилитира от съвременно гледище и прави Иван Пейчев по-познат и на по-младите почитатели на нежното слово, защото обичан или отхвърлян - той е поет с уникално харизматично въздействие върху развоя на българската литература
Вероятно и днес поетът щеше отново дълбоко да изстрадва противоречивата нова епоха, недолюбван от бившите “свои” и настоящите “нови”… 
Казвам се Евгения Динева и винаги съм прекарвала повече време в разговори с въображаеми личности, отколкото с реални такива.
В началото това бяха героите на книгите, които четях и с носих навсякъде с мен, а сега вече ми се иска да мога да създам такива образи, на които и на вас да ви се иска да бяха реални, или да можехте да познавате в действителност.
Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество. 
Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г.Бард, поет и режисьор.Завършва IV курс на ВМГИ - София; телевизионна режисура в Драматическия факултет на Театрална академия "Черкасов", Ленинград. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Орден "Кирил и Методий" (1982 г.). Носител е на 9 награди от фестивала Златният Орфей. Печели Златен Орфей за цялостно творчество през 1996 г. Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова, музика Ал. Бръзицов, печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.). Заслужил артист (1987 г.).Стихосбирки: "По първи петли" (1987 г.); "Човек за прегръщане" (1994 г.), "Не всичко е пари, приятелю…"(1997 г.), "Поезия" (2000 г., 2001 г.) и "Поезия/Poesie" (2001 г., билингва на италиански). Албуми: "Къде сте приятели" (1972 г.), "Двойник" (1977 г.), "Преквалификация" (1988 г.), "Човек за прегръщане" (1994 г., песни по стихове на Белчев), "Късна любов" (1996 г., и CD), "Мила моя" (2000 г., и CD) и др. 
Един от най-популярните по онова време книжари-издатели е Тодор Филипов Чипев. Той има и най-голяма роля за издигане на книжарите в българското книгоиздаване. Роден е в гр. Копривщица през 1867 г. Деветгодишен той става свидетел на Априлското въстание. Немотията го прокужда в Пловдив. Там попада в печатницата на Хр.Г.Данов. Работи като печатар и пътуващ книжар. Участва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1890 г. идва в София и решава да се установи тук. Основава първия дюкян, в който се продават вестници. По-късно дюкянът прераства в книжарница, а след това и в издателство. Гости на малката му будка в Градската градина са Иван Вазов, д-р Кръстев, Стоян Михайловски. Когато се замогва, Тодор Чипев премества книжарницата си на бул. "Дондуков" - близо до някогашното кино "Пачев". От 1894 г. той е представител на нелегалната руска литература, разпространявана от русофилско настроените среди пo време на стамболовия режим. 
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби…Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав. Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз. От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35-годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха… Но… През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша… Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Съвсем спонтанно се появиха страницата и групата ми във фейсбук „Душата ми в рими – Татяна Николова – стихотворения”.Първата ми стихосбирка „Люляци в мъглата” отвори очи през септември 2021. По-голяма част от стиховете в нея избраха моите читатели. През 2022 година на пазара ще се появи нейното продължение „Шарена”. Мечтаех да пиша стихове и се случи. Мили читатели, вярвайте в мечтите си, те се сбъдват! 
Напролет ще запрегнем дух и кости
с молитва или обич оцеляла
и пак ще тръгнем. Все по коловоза.
След тази наша лястовица бяла.
Петя Цонева е родена в гр. Габрово. Завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература.
Има множество отличия в национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, където печели първи места. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, електронните формати „Литературен свят“, Writecraft, „Откровения“ и „Тетрадката“.
През ноември 2018 г. излиза и англоезичната ѝ книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство „Кеймбридж Сколарс“ .
.jpg)
Най-неподготвена и най-несъвместима със стандартите на алианса членка! Доскоро съюзните самолети на България, Гърция и Румъния влизат в епизодични схватки, но търпят променлив успех. Руснаците отправят ултимативна нота към командването на Пакта за прекратяване на сблъсъците, за да не избухне по-мащабен международен конфликт. Блъфират, естествено, с включването и на ядрени оръжия. Изтъкват минималния брой жертви и щети на този етап и липсата на съпротива от местните жители. Гарантират изтегляне на войските след организиране на автономно управление в защита интересите на своите сънародници. Така се и случва. Светкавичен референдум под дулата на „Калашников“ и чадъра на С-400 показва, че 50,5% искат отделяне на територията от Република България и обявяване на автономен протекторат, подчинен на Москва, не на София. По крайбрежните военни полигони е предоставена възможност на местните български подразделения да се изтеглят извън новообразувания анклав. На тяхно място се обособяват гарнизони с разквартировани руски тактически ракетни установки, щурмови хеликоптери, бронирани пехотни машини, тежки танкови подразделения и батальони за бързо реагиране. В пристанищата – предислоцирани фрегати, ракетоносци и миноносци. По вътрешната демаркационна линия се опъват заграждения, на места минни полета, противотанкови траншеи и фортификационни съоръжения за личния състав. 
