Последни теми

Преминах през заблудата и осъзнаването и намерих мястото си в любовта…“

Ива Георгиева | 2019-11-12

Анна Кръстанова е обикновена млада дама, израснала в малък град, близко до София, но далеч от хорската злоба и завист. От малка обича литературата, пише от дете. Вдъхновението я връхлетява като цунами, а една от мечтите ѝ е светът да стане по-добър. Тази година тя решава да се запише в Издателския курс на Фондация „Буквите“ с една цел – стиховете ѝ да бъдат видени. Тя печели курс и няколко месеца по-късно дебютната ѝ книга е факт. „Успях ли да се сбъдна?“ е въпросът, който Анна ни кара да се запитаме, а днес тя отговори на няколко наши въпроса.


Мечтая да помагам на хората и да ги научавам на различни неща чрез творчеството си

Катерина Добрева | 2019-11-10

16 – годишната Ива Георгиева е автор на романа „Нарисувай есента в очите ми“. Тя разказва какво са за нея писането и литературата, както и факти около дебютната ѝ книга. Ученичката споделя подробности около заглавието, героите и какво е да се сбъдне мечтата ти. Тя е най – младият участник във Втория конкурс за съвременен любовен роман на издателсво „Буквите“, който спечели с над 1600 гласа.


За мен надеждата никога не умира, винаги има една искрица, която вярва, че нещата ще се случат

Ива Георгиева | 2019-11-10

Катерина Добрева беше едва на 16 години, когато грабна третото място във Втория конкурс „Съвременни любовни романи“ на Фондация „Буквите“ с романа си „Моята надежда, Надежда“. По този начин творбата ѝ спечели правото да бъде издадена. Половин година по-късно Кати е готова да представи себе си и романа си за първи път на 14 ноември в „Малката Будапеща“ – Белослав.


„Сивият град“ – Калина Иванова

Иван Янакиев | 2019-11-08

Опасността приближава. Опасността е тук! С всеки дъх, който си поемате, с всяко чувство, което потискате, с всяка секунда, в която нехаете, сянката на сивотата пада все по-тежко върху вас. Докато един ден нейното було не закрие небосвода и цветовете на света не изчезнат! 

„Сивият град“ не е книга за всеки. Това не е празнодумна кримка, с която човек може да се развлича на плажа. Вътре няма ромеовци и жулиети, нито секс или еротика. Ако читателят се хлъзне по повърхността ѝ и приеме, че това е поредният дистопичен роман, който се опитва да отхвърли лошото у човека, то той ще сгреши непоправимо. „Сивият град“ е провокативна история за свободата, илюзиите и любовта, която поставя своята авторка редом с големите имена на Оруел, Хъксли, а защо не и със самия Томас Мор.


Пролетното момиче в есенния ден Ива Георгиева представи първия си роман

Михаил Михалев | 2019-11-08

Ива била притеснена в началото на конкурса. Трябвало да събере 1000 харесвания на романа си във „Фейсбук“, за да спечели правото да го издаде. Това обаче се оказало много трудна задача, предвид че и конкуренцията била много силна. Още в началото първите трима участници събрали по 400 гласа, а Ива имала само 10, заемайки последното място. Но младото момиче не се отказало, амбицирало се още повече. Ива получила  известие от фондация „Буквите“, че е допусната до втората част на конкурса, за да продължи да събира гласове. Предстоял труден месец. Такъв бил срокът, в който всеки участник трябвало да покрие изискванията и да събере необходимите харесвания. Ива се изкачила на второ място, имало надежда да измести и водача. На 24-ти май обаче трябвало да излезе със съучениците си на манифестация. Когато се прибрала видяла, че вече е трета в класирането. Това я разочаровало много и решила да се откаже. В същия момент звъннал телефонът й. Това била класната ѝ Ина Митева, която амбицирала младото момиче да продължи надпреварата. Оставали й 6 часа до края на срока, но Ива успяла да събере 300 гласа и да излезе на първото място.


Веселин Ханчев

Иван Богданов | 2019-11-04

Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919Стара Загора — 3 ноември 1966София)

Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66). Член на БКП от 1944 г. Лауреат на Димитровска награда за 1960 г. и 1962 г.

За пръв път печата през 1934. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.


Асен Разцветников – един от големите български поети на ХХ век

Илия Мечков | 2019-11-02

исателят е роден на 2.11.1897 година в с. Драганово, Великотърновско, в семейство на учител с фамилията Коларов („Разцветников” е псевдоним, измислен от неговата колежка - учителката Райна Савова, в която младият поет е бил влюбен). Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. и на следната година започва работа като телеграфист във Велико Търново и на гара Горна Оряховица. През 1919 г. участва в голямата транспортна стачка. В резултат на задържането му от властите и от вълненията по време на Септемврийското въстание (1923) заболява от туберколоза. Две години следва славянска филология в Софийския университет, след което записва и завършва право (1920-1926), тъй като смята, че по политически причини ще му бъде отказано учителско място. Междувременно посещава Виена и Берлин, където слуша лекции по естетика. Осем години работи като гимназиален учител в Габрово и София (1926-1934). Пише и печата още от ученик в сп. „Българан“, вестниците „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“, „Лъч”, „Звезда”, „Нов път”. След 1924 г. скъсва с левия печат и с ангажиментите си към комунистическото движение и започва да печата в сериозното литературно списание „Златорог”. От 1934 г. до края на живота си се отдава изцяло на литературна дейност. В периода 1938-1944 г., заедно с Лъчезар Станчев и Емил Коралов издава и редактира популярния юношески вестник „Весела дружина”. След 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. Умира на 54 годишна възраст в Москва, където е изпратен на лечение против волята му (поетът е желаел да бъде изпратен във Виена).


„Алеф” обявява Седмия национален младежки литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спася

Иван Богданов | 2019-10-31

Конкурсът е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката, победителят получава годишна парична стипендия

Националният младежки литературен конкурс на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена” вече е част от Националния календар на Министерството на образованието и науката. Победителят в неговото седмо издание има реален шанс да получи 12 месечни стипендии по 135 лева. Стипендиите се отпускат от образователното министерство на деца с изявени дарби, които са спечелили призово място в национален конкурс, олимпиада или друго младежко национално състезание. 


Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“

Иван Богданов | 2019-10-29

Започва приемането на произведения за седмото издание на Националния конкурс за поезия "Христо Фотев", което ще се проведе през 2020 година. В него може да се включват стихосбирки, издадени през 2018 и 2019 година. Книгите трябва да се изпратят в периода от 23.10.2019 г. до 01.01.2020 г.

Националният конкурс за поезия се посвещава на големия поет Христо Фотев. Той е учреден през 2006 година и се организира от Община Бургас, Министерството на културата, Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Сдружение "Бургаска писателска общност".

По статут конкурсът се провежда на две години. Наградите се връчват в Бургас на рождения ден на Христо Фотев - 25 март.


Къщата с белите фенери и нейните тайни Странджански приказки - Райна

Ивелина Петкова | 2019-10-28

Прехвърли година и Илия – стар ерген вече, сърцето му впито по изгубената Райна, замина за голяма търговия в Едирне. Обикаля пазарите, пие кафета по чифлиците и сякаш я мярва... В един безистен, продават робини... Отвращението му се надига, но знае, че е точно тя. Хвърля дълбоката качулка на ямурлука си връз лицето и се приближава. Разбира всичко веднага от търговеца, ама мълчи и стои наведен. Плаща много грошове, които ще изкара идната пролет от търговията и я помъква към кервана си. Райна върви изправена и още не знае какво я чака. Набутва я в покритата каруца и пришпорва впряговете със стоките си към Перперек. Райна стои изправена вътре и вече не знае коя е и кой дявол ще срещне като спрат и разтоварят каруцата. В едно утро, на съмване, спряха и се задържаха около час, та тя реши да повдигне чергите и да погледа слънцето. Слезе от каруцата, която се оказа разпрегната, и се заразхожда в един топъл, слънчев двор на някаква страноприемница. 

И много странно, но мисли за Илия. Къде ли е Илия? Полегна на тревата и го мисли... Спомня си как преди години лежи под една вишна в двора на Перперек и мечтае той да я грабне и да я вземе, ама той не дойде цяло лято, свъртян по търговии на южните пристанища. Потъва Райна в младежки мечти и спомени... Изведнъж неочаквано – струва ѝ се съвсем наяве, от короната на дръвчето, под което беше полегнала, се избистря лице-видение. Подава се и се избистря един любим образ от нейното минало. Илия трябва да е... Посивял малко, с брада, ама махнал мустака... Взира се и сама не знае – истина ли е. Той проговаря съвсем истински и малко хладно, и малко тъжно, подава ѝ ръка, подхваща я здраво да стане от земята и я изправя пред лицето си. Качва я виновно на покритата каруца без много приказки и тя остава слисана в тъмнината на пътя. Къде я води? У дома ли я връща, или най-сетне ще тропне по масата и ще изкрещи, че е негова. Щото тя, Райна, отдавна му се е врекла, ама той не ще и да знае. Страхливец! Що не беше като оня зъл кърджалия, пò щеше да го разбира! 

Пристигат в чорбаджийския дом на Илия след още три дни на трепет и надеждно очакване. Илия си язди кобилата по тоя път и сърцето му бие като на смърт, звездите се изцъклят в главата му и го е страх, че Райна – понеже е купена от пазара като робиня, ще го отхвърли и ще го накаже с покорство, а той я помни дива, като устремения вятър... И такава я иска. 

Чака го Райна цяла нощ до огнището. Винаги го е обичала и сега, като я спаси от робския пазар, го обича все повече. Обаче Илия се намята с една дебела дреха като на тръгване и отива в кръчмата, пие до съмнало, само и само да не ѝ срещне очите. Трепери душата му от отхвърляне, страх го е, че Райна го е намразила. Страхливец беше тоя Илия, ама тя защо така го обичаше... 




Препоръчвани теми

Издателство "Сиела"

| 2009-05-16

Месец май за издателство Сиела е месец на българската литература. Из между новите заглавия, които ще излезнат са "Свят за изпиване" на Ясен Атанасов, вторият роман на Радослав Парушев - "Project Dostoevski", сборник с разкази"Кратка история на самолета" на Захари Карабашлиев. 

Културната инфраструктура

Лариса Ангелова | 2010-09-19

Въпросът за културата не е отшумял. Но аз ще се спра не на това дали трябва да се субсидира дейността на библиотеките и читалищата или колко длъжности, и сгради ще бъдат съкратени или изтрити от библиотечните хроники, а за това с което много поколения са отраснали - с мисълта, че когато ни потрябва книга, добрата библиотекарка ще ни я намери, защото няма случай в който тя да ни е подвела. Повечето от нас помнят това. Не само по време на всевъзможни изпити и дълги списъци за четене през лятото. И да, става въпрос по-скоро за художествената литература - българска и чужда, а не за специализираната.

Selfpublishing и Самиздат

Иван Богданов | 2013-01-03

Selfpublishing няма все още официален термин на български език. Може би, трябва да се превежда като Самоиздаване или Самопубликуване. И въпреки, че двете думи изглеждат ужасно еднакви, точно в разбирането на разликите между тях е пътя на успеха в книгоиздаването.

Процесът на производство на една книга най-общо има три етапа:

- написване на книгата

- производство на книжното тяло - редакция, корекция, предпечат, печат

- разпространение на книгата

Български психар с пратчетов хумор

Иван Богданов | 2012-10-10

Започвайки книгата, разбрах две неща - авторът разбира от музика и от книги. И то от правилните! Но още на първите няколко страници, се оказа че разбира доста добре и от писане. Книгата така ме увлече, че я четох с кеф целия следобед и без малко да закъснея за една бизнес среща. Отдавна не ми се е случвало това за съвременен български автор.

Това е една невероятно оптимистична книга, на фона на ширещия се свиреп песмизъм. Разказана е от първо лице, като останалите персонажи не само нямат самостоятелни действия, но почти нямат и самостоятелни реплики. Но не Ви и трябват  - размислите на главния герой стигат. Той е едно младо момче, израснало в мордорско гето (да, не сте прочели неправилно, градът в който се развива действието се казва Мордор , както казах авторът е чел яко), по ония времена на соца, когато всеки първи беше гъзар, всеки втори - каратист. Точно от онова поколение, което влезе при един строй в казармата, а излезе при друг.  И въпреки, че от малък е закърмен  с идеите на... пардон, от малък тренира карате и други подобни, той не тръгва да прави кариера с мускули, а с акъл.

За любовта, морала и още нещо...

Северина Самоковлийска /Annabell_/ | 2009-05-30

Ха сега де! Шах с пешката. Как се прави рецензия на книга с афоризми? Трудно, как.

За Стефан Кръстев иде реч. Бесния с розите. Какво го е накарало да пише афоризми? Не е ясно, но си струва. Или поне това ще установим ако „поразлистим" книгата.Основната идея е: прочетете „Светли мисли за черни дни". Чете се бързо, на един дъх и ще ви хареса. Ако ли пък не, пак си е струвало да й отделите 20тина минути - така имате шанс да блеснете при разговор с „некои по-ентелегентни събеседници"...