Последни теми

Елица Кръстева - Самодивско по здрач

Иван Богданов | 2020-05-20

Елица Кръстева е родена през април 1980 г. в Русе, но от 13 години живее и работи във Велико Търново. Пише поезия от дете. По професия е спедитор. Има публикации в пет алманаха „Нова българска литература“: Поезия на Издателство Буквите. "А Capella" e дебютната ѝ стихосбирка. 

Рисува от дълги години в Арт Център — Велико Търново. През ноември 2018 г. е открита първата ѝ самостоятелна изложба „Есенно равноденствие“. Корицата и илюстрираните с туш вещици и самодиви в книгата са създадени от авторката.

Признавам — аз съм вещица..., самодива, домашна фея, Алиса в Страната на чудесата или, общо казано, съвсем обикновена жена. Родена съм през Страстната седмица в един дъждовен Велики Четвъртък. И на Тайната вечеря съм присъствала, но съм била много малка, за да помня. Разбрах това повече от тридесет години по-късно, попадайки случайно на един стар църковен календар.

Какво означава ли? Все още не знам! Но това обяснява тайните приглушени гласове, забързани стъпки и напрегнатото очакване за чудо, които съпътстват живота ми.


Сугестопедия за всеки родител и учител част III

Антон Каро | 2020-05-14

Как биха могли едни модерни уроци да бъдат сугестопедични? Как биха могли родителите да общуват ефективно с децата си през призмата на сугестивния подход? Това е целта на част 3 от поредицата „Сугестопедия за всеки родител и учител“: да осигури мост, по който сугестопедията да премине в XXI век. Защото ако първата книга от поредицата се явява едно въведение в методиката, съчетано с исторически преглед, както и среща с някои научни събития, белязали края на XIX началото на XX век, а втората книга съдържа методически предписания и методическа рамка за провеждането на един сугестопедичен урок, то третата част от поредицата съдържа правила и практически примери за процеса на изготвяне на самите уроци.


Горско право § екосистемни услуги

Илиан Точев | 2020-05-08

Настоящата монография има предназначението да посочи основния предмет на горското право, елементите на регулаторната рамка за устойчивото управление на горите и екосистемните услуги, които ползват хората. Горите са многофункционални и изпълняват икономически, социални и екологични функции. Те осигуряват местообитания за животни и растения, и играят първостепенна роля за смекчаване на последиците от изменението на климата и други екологични услуги. 


Приключенията на Подводничко и Медузко

Христо Каменов Милена Каменова | 2020-05-08

На дъното на безкрайното синьо море живееше самотен Подводничко. Той беше много тъжен, защото нямаше близки и приятели. В такъв момент променяше цвета си – от син ставаше сив.

Един ден той реши да се поразходи из дебрите на морето, за да потърси приятели. Подводничко, самотен и разплакан, започна своето приключение. От дълги години обаче не беше напускал дома си и сега се страхуваше. Първо се срещна с негостоприемните водорасли, които започнаха да му се присмиват и да му препречват пътя с думите:

—  А, а, а! Ръждивко е тръгнал някъде? Излязъл е от леговището си

Подводничко не обърна внимание на недружелюбните водорасли и се отскубна от тях с думите:

—  Вие сте лоши и никога няма да успеете да си намерите приятели.

Подводничко продължи, просълзен, и докато мислеше, се озова на

Медузеното поле. Там, самотен, страдаше и Медузко. Подводничко се приближи и заговори:

—  Защо плачеш?


Приказките на Мели

Христо Каменов Милена Каменова | 2020-05-08

Тази вечер Мели си легна рано. Затвори очи и веднага заспа. Започна да сънува, че е в приказния свят. Озова се в парка, в който живееха всички приказни герои. До големия дъб бе Вила Вилекула – къщата на Пипи Дългото чорапче. Мели реши да почука на вратата на Вила Вилекула. Качи се на верандата, нерешително пристъпи към вратата и почука. Чу се глас: 

— Влез! – беше Пипи с изцапани ръце от тестото, което месеше.

Мели плахо се доближи до Пипи и поздрави.

— Добър ден, извинявам се, че нахлух без покана, но... – Пипи бързо я прекъсна.

— Настанявай се на дивана до Томи и Аника, защото в момента съм заета. Правя курабийки – каза Пипи.

Мели прекоси хола и стигна до дивана. Там бяха седнали Томи и Аника. Мели любезно поздрави. Двете деца също отвърнаха на поздрава.


Петя Цонева - Дори и да няма врата

Иван Богданов | 2020-04-24

Петя Цонева е родена в гр. Габрово през 1980 г. Завършва специалностите Приложна лингвистика (английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература. 

Има множество отличия в национални конкурси за поезия, сред които „В полите на Витоша“, „Яворови дни“, „Добромир Тонев“, „Пролет моя“, „С море в сърцето – Царево“, където печели първи места. Публикувала е в „Литературен вестник“, „Литературен глас“, сп. „Птици в нощта“, сп. „Везни“, алманах „Романтика“, електронните формати „Литературен свят“, Writecraft, „Откровения“ и „Тетрадката“. 

През ноември 2018 г. излиза и англоезичната ѝ книга с критически анализи Negotiating Borderlines in Four Contemporary Migrant Writers from the Middle East („Договаряне на граници в творчеството на четирима съвременни писатели-мигранти от Близкия Изток“), публикувана от издателство Cambridge Publishers.

Проектът „Дори да няма врата“ печели конкурса за стихосбирка на фондация „Буквите“ и излиза от печат през 2019 г. Това е втората й книга със стихове след дебютната „С крило на земята“ (2010 г.).



Самотата (не) спи на възглавницата ми

Стефан Кръстев | 2020-04-21

Толкова сложно ли е? Изглежда не е, защото това, което търси героят е най-често срещаното в живота. Най-познато е и на най-обикновените хора, но...Най-малко оценено, защото почти никой не осъзнава това щастие; щастието, което и малко незаслужено има.

Толкова просто ли е? Изглежда не е, защото най-често това щастие търсят обикновено хора и герои с много качества; хора, които в очите на по-обикновените са необикновени, но в действителност, най-често доста по-печални от тях.

Както в „Или-или” на Киркегор втората част е на етика. И лично, най-вече от статуси на автора във фейсбук бях настроен, че ще прочета роман с хепи-енд, но краят не е точно хепи-енд. Краят не е печален както в първата книга, но не е и точно щастлив, ако не приемем, че щастието е въпрос единствено на осъзнаване.


Кавъри и други разкази

Любомир Петров - Пидов | 2020-04-20

– Литературен кавър? Не, такъв жанр няма! В  естрадната музика – да, в литературата – не.

 

 

– Има, вече има!  В тази  книга има девет кавъра върху христоматийни разкази   на наши класици. Не  пародии,  пастиш, епигонство  или плагиатство, а  кавъри – новият  жанр. Чети и си кажи мнението!


Пътят на книгата

Иван Богданов | 2020-04-16

Всичко написано в тази книга се базира на близо двадесетгодишния ми опит в книгоиздаването. Всяка от отделните глави е възникнала от конкретни въпроси на автори. От многократното им повтаряне се роди идеята за издаването им в книга.

След прочитането ѝ вероятно ще имате не по-малко питания - просто те ще бъдат други. Ще намерите отговор на много от началните въпроси, които си задавате, докато мислите как да превърнете написания от вас текст в книга. Но ще възникват и много нови, за които никога не сте се замисляли.

 

Тази книга няма да Ви даде готови решения, защото процесът на книгоиздаване е строго индивидуален – за издателство, автор и книга. Тя ще Ви даде теми, по които да се замислите, и стъпки, които трябва да направите, за да постигнете мечтите си.

Пътят до успешната реализация на книгата е дълъг и нелек, но за сметка на това интересен. Вероятно по него ще направите множество грешни стъпки. Прочитането на тази книга ще Ви помогне да ги намалите.


Самотата (не) спи на възглавницата ми - Иван Богданов

Иван Богданов | 2020-04-16

Втора част на книгата: „Самотата спи на възглавницата ми“

Боги Иванов продължава танца си със Самотата. Дали жените в живота му ще променят това? Може ли от две счупени съдби да стане една цяла чрез магията на Париж? Правят ли две зими една пролет?

„С колко жени си спал?“ – ме попита тя след първата сериозна целувка. Странно, винаги питат за това. Никоя не ме е питала колко жени съм обичал, колко са разбили сърцето ми, останало ли е нещо от него, след като всяка си е вземала парче. И дали вярвам в любовта и изобщо – мога ли да обичам още? Никоя не задава още по-страшния въпрос: „Колко сърца си разбил?““




Препоръчвани теми

За литературата, театърът и нещата от живота - разговор с Ивайло Диманов

Северина Самоковлийска | 2009-05-16

До преди три седмици не бях чувала за Ивайло Диманов. После ми го препоръчаха като пример за критика и нещата, които прочетох ме плениха. В рамките на 48 часа бях преровила всичко в интернет, свързано с него. Включително профила на Ивайло Диманов от Плевен, завършил ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна митрополия, което се оказа грешка.

След като изчерпах източниците, реших да пия вода от извора. И открих, че освен талантлив и разчупен театрален критик, човекът Ивайло Диманов е любезен, внимателен - друга дума не ми идва на ум, освен джентълмен.

И така, искам да благодаря на господин Диманов за отделеното време и изчерпателните и сериозни отговори. А на вас нека представя критичния поет - или поетичния критик - Ивайло Диманов

Спомени от първи кръг на конкурса „Търся издател"

Стефан Кръстев | 2012-08-30

Лично: бил съм доволен, без да съм го съзнавал. Все по-голям добив на надежди е давала нивата ми. Прибирал съм ги, засявал съм пак надежди и когато ми е било свито сърцето, съм гулял с тях. Докато натрупам твърде много надежди, че да имат общо с действителността. Само са пълнили складовете на съзнанието ми. Карали са ме да ставам нощем, да проверявам катинарите, да вдигам високо фенер и да оглеждам за съмнителни сенки. Поставял съм заради тях капани за мишки и други гризачи, а такива из блоговете (от където най-често вземах посев за надеждите си) - колкото щеш. Неусетно съм станал мързелив. И съм заживял в измама. Възможно най-тежката за един автор: че е открил себе си, своите читатели, своя смисъл и изпълнява своя житейски дълг.

Време е за трети ренесанс

Едуард Кехецикян /чезал/ | 2008-12-08

Разлиствайки „Време е за Трети Ренесанс” аз, с изненада, се изправям пред една неочаквана среща със стихосбирката – нейната композиция. Различна структура на отделните стихотворения, различна ритмика, различни мотиви, около които се гради стихът.

 

Национални, социални и дълбоко лирични позиции търсят съчетание, изразявайки – може би – обща идея. И се питам, успявам ли аз, бидейки читател, да достигна смисловите паралели и емоционалната основа, които са породили призива към Трети Ренесанс. По какъв начин епичното обръщение към Левски „Как да пиша за теб, Апостоле, /щом не слагам в торба главата си” се сплита с екзистенциалистката трактовка на „По пладне ме мъчи хронична умора, /а нощем, напротив, не мога да спя”?

Моят отговор: „Време е за Трети Ренесанс” е стихосбирка, която не е за четене.

Тя е за препрочитане.

Справедливост за всички - излъчване и стил, въпреки забележките

Зорница Раданова | 2009-04-19

„Драги читатели,
В ръцете си държите поредния брой на музикалното списание за рок и метъл „В името на … рока”. Дълго се колебах как да започна новото издание и реших да ви разкажа една красива приказка. Това е приказката за група младежи, решили да покорят света с музиката си. Историята на една мечта, дълго съществувала в съзнанието им. С постоянство и упоритост те се сдобили с мениджър, договор с музикална компания, направили 3 – 4 албума и светът се оказал в краката им…”

Джоб за дребни монети

Камелия Иванова | 2008-02-22

„- Един ден ще обърна света – казвах. - Представяте ли си, за момент хората ще се почувстват неразположени, ще спират, ще вадят кърпички от джобовете и ще бършат устните си. След това ще продължат, но светът вече няма да е същият. Изведнъж злите ще са станали добри, ще стане страшно изведнъж, толкова изведнъж, че всички ще са ужасно учудени и за около пет минути земята ще се завърти по-бързо – от силата на учудването им, а небето ще се изпълни с шапките им. Това ше бъдат петте минути на световното щастие - казвах - Малко след това хората ще се почувстват зле, ще се усетят пусти и на всички изведнъж ще им се прииска да има поне един зъл човек, за да осмисли живота им.
Тогава добрите ще станат зли и всичко ще си дойде на мястото, но какво
от това! Все пак пет минути са много време, страшно много време..
.